За близо век България екзекутира стотици осъдени на смърт, последният - 4 дни преди 10 ноември

От средата на 80-те години на XX в. cмъpтните присъди са се изпълнявали само в Централния софийски затвор

09:13 | 10 октомври 2021 | Автор : Надежда Христова 215 28231 Снимка: iStock by Getty Images

"Бяхме над 80 души осъдени на смърт, всеки от които окован във верига. Обикновено смъртните бяхме по 3-4 души в една килия. Когато извеждат някой за разстрел, всички трябва да се обърнат с гръб към вратата. Казват първото име и този човек си казва следващите да не стане грешка. Когато си с 3 или 4 души единствената мисъл, която минава през главата ти, посред нощ, когато отворят вратата на килията, е: "Да не съм аз"

Тези побиващи тръпки думи бяха произнесени в Европейския парламент през 2010 г. от 79-годишния тогава Георги Саръиванов - син на един от най-големите български индустриалци, който през 1954 г. получава смъртна присъда за саботаж на властта. Тогава Георги е едва на 23 години.

Саръиванов не чува името си, тъй като присъдата му е заменена с 20 години затвор. Наказанията на стотици други обаче са изпълнени.

Последният осъден на смърт в България е разстрелян

само четири дни преди режима да падне - на 6 ноември 1989 г. Това е дърводелецът от Самоков Георги Алински, който чува най-тежката присъда по обвинения в системна диверсия срещу народната власт, след като няколко пъти поврежда лифта в Боровец. Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява: "Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание."

Алински е 14-ят разстрелян затворник през 1989 година.

Снимка: iStock by Getty Images

Смъртната присъда е въведена в България на 21 февруари 1896 г.

По времето на социализма, след като последната съдебна инстанция постанови смъртната присъда, тя е трябвало да бъде потвърдена от Президиума на Народното събрание (до 1971 г.-бел.ред), а след това от Държавния съвет на НРБ. Едва след това наказанието е влизало в сила, а специален куриер е носел документа, в който пишело, че присъдата трябва да бъде изпълнена.

До 1950 година осъдените на смърт са били екзекутирани чрез обесване. След това е въведен разстрелът. В книгата си "Записки на началника на затвора" дългогодишният директор на затворите в София и Пазарджик Ангел Топкаров разказва:

"Изпълнението на постановената присъда в Пазарджик ставаше на градските гробища винаги през нощта. Там затворът имаше свой парцел, в който погребваха разстреляните, на гроба им нямаше нито кръст, нито някакъв друг знак. Но преди това трябваше да подбера екип от служители на затвора за екзекуцията. Една група трябваше да изкопае предварително гроба, друга - да отцепи района на гробището. Трета трябваше да придружи осъдения до мястото и по време на изпълнението. И не на последно място, решавахме кой да изпълни най-трудната задача - самия разстрел. Това ставаше с пистолет, с изстрел в тила на осъдения, който преди това трябваше да коленичи пред изкопания ров. Стреляха надзиратели".

От средата на 80-те години на XX в. cмъpтните присъди са се изпълнявали само в Централния софийски затвор.

Снимка: БТА

По данни на "Амнести Интернешънъл" в този период България е една от страните в Европа с най-много на брой изпълнени екзекуции на смъртници - 27 души през 1986 г., 20 през 1987, 26 през 1988 и 14 през 1989 година.

Мораториумът

На 20 юли 1990 година 13 осъдени на смърт получават втори шанс - депутатите от Великото народно събрание налагат мораториум върху смъртното наказание.

Президентът Петър Младенов издава указ, с който заменя издадените им вече наказания "смърт чрез разстрел'' с лишаване от свобода. След президентския указ съдилищата продължават да произнасят смъртни присъди, които не се изпълняват заради наложения мораториум.

Така до края на 1998 г. са произнесени смъртни наказания на 22 души, които очакват от килиите си дали ще падне мораториумът или самата смъртна присъда.

На 10 декември 1998 година Народното събрание отменя смъртното наказание, заменяйки го с доживотен затвор без право на замяна.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

В дългогодишната си практика на адвокат съм чувал 11 пъти тежката присъда "признат за виновен и осъден на смърт чрез разстрел". Само един не беше разстрелян. Всичките смъртни присъди, които съм чул, са били белязани от неспокойствие, от безсъние, от самобичуване, защото се оказва, че аз не съм могъл в пълна мяра да помогна на моя подзащитен и никога няма да забравя казаното ми от един от моите клиенти: "Жалко е, че получих смъртна присъда, а аз вярвах в теб". Това е най-тежкият удар, който ми е бил отправян от мой подзащитен. Докато има съдебна грешка, не трябва да има и смъртно наказание, коментира преди години известният адвокат Хари Харалампиев.

10 октомври е Световният ден за борба със смъртното наказание. Въпреки че още през 2003 г. Европейската комисия излиза с декларация, в която призовава да бъде прекратено прилагането му "при всички обстоятелства" и във всички страни и днес 60% от световното население живее в държави, в които се изпълнява смъртно наказание, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия).

ИЗБРАНО