ВКС върна за ново разглеждане делото срещу Ахмед Муса и 13-те имами

Върховните съдии са категорични, че на практика актът на окръжния съд страда от липса на мотиви

16:58 | 11 април 2022 | Редактор : Надежда Христова 19 2050 Снимка: БНР

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението на Апелативния съд в Пловдив по емблематичното дело за проповядване но омраза на религиозна основа и за пропагандиране за война срещу Ахмед Муса Ахмед и още 13 имами. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.

Още по темата

Процесът бе образуван по касационни жалби на 12 от общо 14 подсъдими срещу атакуваното въззивно решение, с което бе потвърдена първоинстанционната присъда.

През декември 2019 г. Пазарджишкият окръжен съд призна Ахмед Муса за виновен за това, че от ноември 2013 г. до 25 ноември 2014 г. в Пазарджик, Пловдив и Асеновград е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово. Това е непосредствено и чрез интернет, с организиране издаването и разпространението на книгата "Вероотстъпване " на български език, както и с муджахидински жест с показалец на ръката, изразяващ се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма.

Имамът бе признат за виновен и в това, че при условията на продължаващо престъпление в джамията "Абу Бекир" в Пазарджик и посредством профил в сайт е пропагандирал война.

Наложено му е едно общо най-тежко наказание от 7 г. и 6 месеца затвор, което е увеличено с една година. Така общата присъда е 8 г. и 6 месеца лишаване от свобода, както и глоба от 9500 лева.

Останалите подсъдими бяха осъдени на лишаване от свобода от 2 до 3 г. и 6 месеца затвор.

Според върховните съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че самостоятелно установява фактическа обстановка, която всъщност не е обективирана, тъй като при описание на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на свидетели по делото, извършените процесуално-следствени действия и заключения на експертизи, без въз основа на тях да изведе описание на възприета от него фактическа обстановка.

Този подход не само лишава касационната инстанция от преценка относно позицията на контролирания съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи, но и води до липса на мотивиране в постановения второстепенен акт.

Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, свързана с време и начин на осъществяване на деянията от подсъдимите и конкретизиране на действията, с които те са осъществили съставите на престъпленията, в чието извършване са признати за виновни. Подобна яснота не е налице и в мотивите към постановения първостепенен акт.

Първоинстанционният съд е бил изначално затруднен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е поставило обвинението във внесения за разглеждане обвинителен акт. Според съдебния състав на ВКС са основателни упреците на защитата към прокурора и съда за неяснота както относно времевите параметри на проповядване на омраза на религиозна основа от страна на техните подзащитни, така и относно начина на проповядването ѝ.

Декларативни изрази, че подсъдимите чрез проповеди или организиране на проповеди са създавали верска нетърпимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или съдържанието на тези проповеди, които съответно след това да бъдат подложени на преценка дали по съществото си представляват проповядване на подобна религиозна омраза, не може да се възприеме като ясно афиширана позиция както на съда, така и на прокурора за наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 164, ал. 1 от НК.

Тъй като този пропуск е осъществен от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неяснота в обвинителния акт, констатацията за липса на мотиви в съдебните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от защитата възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, защото така тези нарушения не биха могли да бъдат отстранени.

Върховните съдии са категорични, че на практика актът на окръжния съд страда от липса на мотиви – процесуално нарушение от категорията на съществените и абсолютно основание за неговата отмяна, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд поради невъзможност сам да го отстрани. Тъй като обаче са констатирани същностни нарушения на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в конкретния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик и то от стадия на разпоредително заседание поради липса на процесуална възможност за Върховния касационен съд за връщане на делото във фазата на досъдебното производство, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.

ИЗБРАНО