ВКС се самоосъди за бавно правосъдие, изплаща хиляди на наследници

Върховният касационен съд и Пловдивският окръжен съд трябва да дадат 42 000 лева обезщетения на граждани, които чакали 10 години, за да си върнат имот

12:01 | 8 май 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 14 3808 Снимка: Shutterstock

Върховният касационен съд (ВКС) се самоосъди да плати солидарно с Пловдивския окръжен съд (ПОС) 42 000 лева обезщетения за неимуществени вреди от забавено правосъдие, съобщи правият сайт "Лекс".

Пострадалите са седмина наследници на земеделски имот от над 30 декара, за който са водили съдебна битка почти 10 години с фирма "Сокогаз", която пък е собственост на олимпийския шампион по борба в миналото, депутат от БСП, общинар и настоящ кметски наместник Георги Мърков. Допълнителен проблем пред възстановяването на имота е, че там е имало изградена и газстанция.

Делото за ревандикация на реситуирания имот срещу "Сокогаз" собствениците завеждат през далечната вече 2002 г. Само за две години казусът е приключен на две инстанции в полза на ищците. След още две години обаче ВКС отменя решението и връща делото на окръжния съд в Пловдив.

От 2006 г. до 2008 г. там са проведени нови 13 заседания, а междувременно "Сокогаз" подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по отношение на установителната част на иска. Следват още близо две години, в които върховният съд да се произнесе по тази молба, като касационното дело е насрочено след година и четири месеца и едва в началото на 2010 г. ВКС оставил молбата без уважение.

Тогава делото продължило по същество в Пловдив с нови 4 заседания, за да се стигне до юни 2010 г., когато окръжният съд за втори път потвърждава решението на първата инстанция за връщането на имота на собствениците. Съдът обаче постановява, че "Сокогаз" може да го задържи, докато му бъдат изплатени разходите по изграждането на газстанцията. И двете страни обжалвали пред ВКС, но делото било насрочено чак за 15 ноември 2011 г., като това било и единственото заседание. Окончателното решение е произнесено на 6 април 2012 г. и с него имотът окончателно е върнат на собствениците, а по отношение на правото на задържане до изплащане на разходите за газстанцията решението на предишната инстанция е обезсилено.

След това собствениците, а вече и наследниците им, тъй като един от тях е починал след края на делото, подали жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за това, че е било нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок. Съдът обаче е приел, че жалбата е недопустима, защото не са били изчерпани средствата за защита в България.

Изключение е само един от собствениците - Катерина Ибушева, която също завежда дело в Страсбург още преди края на делото за връщането на имота, но в нейния случай се стига до споразумение с държавата, която се съгласява да я компенсира с 2900 евро и именно този размер се явява критерий за българските съдилища, които след това обезщетяват останалите собственици и наследници.

Седмината пострадали първо подават заявление в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), по което министърът на правосъдието е определил, че за претърпените неимуществени вреди им се дължи обезщетение от общо 10 000 лева или по 1430 лева на човек.

Всички отказват и завеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ВКС и окръжния съд в Пловдив.

Те се гледат в Пазарджик и по тях всеки от ищците - Цветанка Димитрова, Мария Стойкова, Николина Попечкина, Нина Радомирова, Маргарита Тосева, Румянка Керезова и Димитър Стоев - наследодател на ищеца Мартин Стоев, е обезщетен с по 6000 лева. Делата са две, тъй като Керезова и Стоев за завели отделно исковете си, но при касационните обжалвания накрая са обединени от ВКС.

Именно по делото на Керезова и Стоев Окръжният съд в Пазарджик е категоричен, че срок от 9 години, 8 месеца и 26 дни, безспорно е неразумен и се дължи основно на процесуалното поведение на ОС-Пловдив и ВКС, свързано с насрочването на делата и събирането на доказателствата, както и решаването на въпроса с отвода на един и същ съдия и пред двете инстанции, който също е станал причина за общото забавяне на делото.

В решението на състава ОС-Пазарджик с председател Минка Трънджиева и докладчик Венцислав Маратилов се казва още, че 13 заседания за събиране на доказателства не е добър атестат за процеса в Пловдив, а възраженията на ВКС, че е претоварен, не са основателни.

"Фактът за претовареност или свърхнатовареност на ВКС на РБ е ноторно известен и не може да бъде отминат, но от друга страна - всяка страна, която е сезирала съда с искане да ѝ бъдат защитени личните имуществени права, респективно да получи съдействие от съда, не се интересува от това колко е натоварен този съд, в какви срокове решава делата, дали тези срокове са инструктивни или не. Страната иска да получи правосъдие и то не кога да е, а да го получи по възможност сега и веднага.

В крайна сметка, дори да се приеме, че е било възможно исковото производство примерно да приключи в рамките на 3 до 4 години, срок от близо 10 години, в който всъщност е приключил исковият процес, в никакъв случай не може да се квалифицира като разумен, доколкото образно казано надвишението е близо 3 пъти", пише съдът в Пазарджик.

Един от доводите на ВКС, изтъкнат по време на делото, е, че интересът на ищците бил незначителен, защото делото не било трудово, за пенсия, за родителски права или за обезщетение от наказателно дело, злополука и др., поради което не трябвало да се присъжда обезщетение. По този повод съдиите в Пазарджик пишат, че да се приеме, че интересът на страната зависи само от предмета на делото, означава да се въведе дискриминационно положение и е начин да се противопоставят интересите на една страна на другата. Отделно, Конституцията изрично регламентира, че правото на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона, а частната собственост е неприкосновена.

"Следователно всеки един български гражданин, който претендира да е собственик, има значим интерес да защити това свое признато от Конституцията право, което автоматично води до признаване на значим интерес за всеки един правен субект, който защитава правото си на собственост", се казва в решението.

По отношение на размера на обезщетенията от по 6000 лева, съдът припомня, че още през 2012 г. Катерина Ибушева е обезщетена по споразумението с държавата с 2900 евро. Според магистратите това означава, че заради променените икономически показатели, обезщетението сега би трябвало дори да е по-голямо.

Делото приключва окончателно преди месец, когато върховните съдии Албена Бонева (председател), Боян Цонев (докладчик) и Любка Андонова оставят в сила и двете осъдителни решения, като осъждат ВКС и ОС-Пловдив да платят и по 1500 лева разноски на седмината ищци.

Върховните съдии споделят изводите, че именно ВКС и ОС-Пловдив са отговорни за неразумната продължителност на процеса. Относно спора значим ли е залогът по делото, за да се търси обезщетение, върховните съдии са категорични, че решението на съда в Пазарджик е правилно, тъй като неприкосновеността на собствеността е гарантирана от Конституцията, "още повече, че праводателите на част от ищците не са и доживели неговото приключване, предвид което продължителността на производството е обременило емоционално всички ищци".

Относно аргументите за свръхнатовареността на ВКС, върховните съдии също казват, че те са несъстоятелни.

"Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респективно - процесуалните ѝ субституенти, не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок", се казва в решението.

По отношение на размера на обезщетенията, върховната инстанция добавя само, че несправедливо би било единствено ако бъдат занижени.

ИЗБРАНО