16:25 | 26.03.2025

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

ВКС реши спора кой съд да гледа делото за плагиатство срещу Петър Илиев

Софийският градски съд ще установява дали адвокатът и почетен консул на Барбадос е нарушил закона

Снимка: БТА

ВКС реши спора кой съд да гледа делото за плагиатство срещу Петър Илиев

Софийският градски съд ще установява дали адвокатът и почетен консул на Барбадос е нарушил закона

09:16 | 25 март 2025 | Редактор : Аделина Томова 13 2342 Снимка: БТА

Делото за плагиатство срещу адвоката и почетен консул на Барбадос Петър Илиев ще продължи в Софийския градски съд (СГС). Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), където беше повдигнат спор за подсъдност за това дали процесът да бъде гледан от СГС или от Софийския районен съд (СРС), съобщи "Лекс".

Още по темата

Виж още Делото срещу Петър Илиев, обвинен за плагиатство от Наталия Киселова, не тръгна

Обвинителният акт срещу Илиев първоначално беше внесен в СРС, който гледа делата за плагиатство, но съдът отбеляза, че той е с имунитет като почетен консул и затова процесът трябва да бъде гледан в градския съд, на когото са подсъдни делата срещу лица с имунитет. Така делото беше внесено в СГС, но през февруари и градският съд не му даде ход, тъй като прецени, че в закона има неяснота кой е компетентният съд точно по отношение на консулите. Тогава СГС посочи, че длъжността "консул" не е изброена в класификатора на чл. 35, ал. 2 от НПК, в който се посочва кой съд е компетентен да гледа наказателните дела срещу заемащите съответни висши държавни длъжности и прати казуса на ВКС.

Върховните съдии посочват, че градският съд правилно е отбелязал, че длъжността на консула не е сред изброените в чл. 35, ал. 2 от НПК висши длъжности, налагащи подсъдност на окръжен съд, нито пък Илиев е магистрат или член на Министерския съвет, за да бъде съден от градския съд. Според ВКС обаче градският съд е пропуснал да прецени дали консулът Илиев попада в категорията "други лица с имунитет", посочени в разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от НПК.

"Като съобрази тези принципни положения и регламентацията на длъжността "почетен консул", съдържаща се във Виенската конвенция за консулските отношения (ВККО), настоящата инстанция достигна до извод, че чл. 35, ал. 4 от НПК следва да намери приложение към настоящия казус", казва ВКС.

Съдът обяснява и какво е правното положение на почетното консулско длъжностно лице според конвенцията и посочва, че то се ползва от имунитет само по отношение на действия и бездействия, произтичащи от това му качество.

"Във всички останали случаи срещу него може да започне и да се проведе наказателно производство, както и да бъде постановено задържането му, т.е. то не се ползва от наказателна неприкосновеност. Този извод с още по-голяма сила важи за случаите, когато почетният консул е гражданин на приемащата държава, защото чл. 71, т. 1 от ВККО изрично предвижда, че в хипотеза като обсъжданата по настоящото дело почетните консулски длъжностни лица се ползват само от съдебен имунитет и лична неприкосновеност по отношение на официалните действия, извършвани от тях при изпълнение на техните функции", пише ВКС.

Относно изясняването на спора за подсъдността върховните съдии пишат още, че СГС има изключителна компетентност да гледа делата срещу лица с имунитет, без значение дали той е функционален, или е всеобхватен.

"Всъщност именно изразът "извършени... от други лица с имунитет" недвусмислено показва, че законодателната воля е била да не придава правно значение на обхвата на имунитета при преценката относно родово компетентния съд", подчертава ВКС. Според върховните съдии няма значение и дали деянието е извършено при или по повод службата, тъй като делото и в двата случая ще бъде подсъдно все на СГС.

През 2021 г. Петър Илиев беше номиниран за министър на правосъдието, на вътрешните работи и за вицепремиер при неуспешните опити на "Има такъв народ" да състави правителство.

Тогава Илиев беше главен асистент и част от катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и се появиха съмнения за плагиатство в негова книга. Твърденията бяха, че десетки страници от труда му "Компетенцията на Народното събрание", издадена през 2015 г., са "взети" от дисертацията на доц. Наталия Киселова "Парламентарен контрол", която също е част от катедрата по Конституционноправни науки в ЮФ на СУ (виж още тук).

Срещу Илиев бяха подадени три сигнала за плагиатство в СУ и Етичната комисия заключи, че в книгата му е налице плагиатство, при което значителни части от дисертацията на Киселова са използвани и представени за авторски труд, без дисертацията да е цитирана като източник. След това той напусна Софийския университет (виж тук). Казусът беше разгледан и от Софийския адвокатски съвет, който не образува дисциплинарно производство срещу Илиев поради изтекла давност.

Разследването срещу него пък започна по сигнал на сдружението БОЕЦ, а през 2023 г. прокуратурата внесе обвинителния акт за плагиатство в СРС.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО