Върховният административен съд (ВАС) спря производството по делото за прекратената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на главен прокурор, образувано по жалба от изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, и внесе в Конституционния съд (КС) въпроси за несъответствие на разпоредби от Закона за съдебната власт и Конституцията на Република България. Това съобщиха от ВАС.

Определението на тричленния състав с председател и докладчик Николай Гунчев и членове Стела Динчева и Стефан Станчев е от днес и е по искане на и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов. Делото се спира до произнасянето на Конституционния съд.

Борислав Сарафов оспори решението на Пленума на ВСС за прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор като поиска от ВАС да сезира КС за обявяване за противоконституционни две разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - на чл. 33, ал. 4 и §16 от ПЗР на ЗСВ.

Първият текст предвижда: "Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението".

А според §16 започналите, но не приключили с указ на президента процедури за избор на председатели на ВКС и ВАС и главен прокурор се прекратяват.

Именно на основание този параграф от ЗСВ на 23 януари 2025 г. ВСС прекрати процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат беше самият Сарафов.

Процедурата за избор беше прекратена след приети от Народното събрание законови изменения, с които при предлагането на кандидатури за главен прокурор и гласуването на избора му не могат да участват членове на ВСС, чийто мандат е изтекъл.

Върховните магистрати приемат, че е налице несъответствие на разпоредби от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и Конституцията. Според тях законодателят препятства осъществяването на правомощията и вземането на решения от конституционно предвидения и постоянно действащ орган - Висш съдебен съвет, в цялост.

"Изводът, който може да бъде направен е, че с приемането на оспорените законови разпоредби Народното събрание от една страна изземва функции, възложени от Конституцията на ВСС, а от друга - при определена хипотеза - изтичането на мандата на членовете на ВСС, препятства осъществяването на правомощията на органа в цялост. Подобно изземане и ограничаване на функциите и правомощията на конституционно установен орган от страна на законодателя е в ярко противоречие с чл. 8 от Конституцията на Република България", посочват от ВАС и допълват, че парламентът отнема правомощия на ВСС със съответните разпоредби.

ИЗБРАНО