Съдийка, забавила с години стотици дела, е окончателно уволнена
Заради Йорданка Ваклева се е стигнало да има заведени искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Съдийка, забавила с години стотици дела, заради което дори се е стигнало до искове по Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ), е окончателно уволнена. Това реши петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), съобщи lex.bg.
Става дума за Йорданка Ваклева от Софийския районен съд (СРС), която въпреки предишно наказание за същото провинение и предприетите през годините мерки в нейна подкрепа, e продължила системно да не спазва сроковете по делата и необосновано да бави актовете си. Стигнало се е дори до там, че заради нейните забавяния има заведени искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Срещу Йорданка Ваклева имаше три предложения за налагане на наказания. Две са от 2017 г. и са на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и на бившия шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов, който поиска нейното уволнение. Те дойдоха само два месеца, след като СК на ВСС я беше наказала с намаляване на заплатата с 20% за една година. Третото предложение е от 2018 г. и е на председателя на Софийския районен съд Александър Ангелов.
В предложението си Топалов беше посочил, че към януари 2017 г. Ваклева е имала над 240 дела с просрочени решения, като по някои от тях забавянето е близо 5 години. Извършената от ИВСС проверка по срочната книга на съдия Ваклева установи и несъответствие в датите на съдебните актове, което предизвикало съмнение за антидатиране при обявяването им. Като в предложението си ИВСС подчерта, че така се създават и неясноти за действителната дата на съдебния акт и за сроковете за оспорването му.
Предложението на Ангелов също беше заради забавени дела.
Съдийската колегия обедини трите в едно производство. На 28 януари 2020 г. го прекрати частично по отношение на една част от забавените дела, но за другата наказа Ваклева с уволнение, заради системно неспазване на сроковете и действия и бездействия, които неоправдано забавят производството по делата.
Съдийката обжалва пред ВАС, но тричленен състав потвърди решението на кадровиците, като един по един отхвърли всичките ѝ аргументи. Тричленният състав отбеляза в мотивите си, че според доказателствата по делото, нарушенията започват още през 2011 г. и продължават дори към 2019 г., т.е. след образуването на дисциплинарното производство. Тримата върховни съдии изтъкнаха още, че на съдия Ваклева многократно са предоставяни възможности за извършване на промяна по отношение изпълнението на служебните ѝ задължения, но без ефект. "Следва да се отчете изключително важният факт, че забавянето на съдебното производство лишава гражданите от своевременно правосъдие и с това създава правна несигурност в обществото. Бавната правораздавателна дейност е негативно явление, за което българската съдебна система е многократно критикувана (вкл. от страна на Европейската комисия). Премахването и ограничаването на прекомерните процесуални забавяния в рамките на съдебните производства има за цел да защити страните и да гарантира общественото доверие в правораздаването. Налагането на дисциплинарни наказания за системно неспазване на сроковете или за неоправдано забавяне при постановяване на съдебните актове същевременно изпълнява функциите на гаранция за повишаване на ефективността на правораздаването", посочи още тричленният състав.
Петчленният състав на ВАС с председател Любомир Гайдов и членове Георги Георгиев (докладчик), Севдалина Червенкова, Росен Василев и Славина Владова напълно споделя доводите на първата инстанция.
Петимата върховни съдии изтъкват, че чл. 307 от ЗСВ регламентира видовете дисциплинарни нарушения, сред които е и системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони действие или бездействие, което неоправдано забавя производството.
"Няма законова конкретизация относно количеството и качеството на тези действия, по колко дела следва да са налице, като по отношение системността следва да се приеме, че това са количествени случаи на "три и повече". На следващо място, уредбата в ЗСВ не изброява и примерно какъв е характерът на действията или бездействията и неспазването на кои срокове е в хипотезата на дисциплинарното нарушение. Поради това във всеки конкретен случай дисциплинарно наказващия орган следва да установява характера и вида на нарушението и да излага мотиви относно установения фактически състав, защо приема, че попада в хипотезата на чл. 307 ЗСВ", обяснява петчленният състав на ВАС.
Той добавя, че в конкретния случай по безспорен начин са установени броят и видовете дела, по които има забавяне на съдебните актове, както и неспазването на сроковете за произнасяне, "като количеството е напълно достатъчно за обосноваване на извод относно системност и действия или бездействия които неоправдано забавят производството".
"Забавянето с години по множество дела да се напишат съдебните актове е предостатъчно от фактическа страна за обосноваване на извод за наличие на фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, което е свързано и с нарушението по т. 1", казва ВАС.
Той отхвърля аргументите на Йорданка Ваклева, че първата инстанция е трябвало да отмени наказанието, защото дисциплинарното производство срещу нея се е забавило, като се е позовала на две други решения на ВАС, с които бяха отменени наказания "забележка" на двама съдии, защото ВСС неоправдано е забавил дисциплинарните производства срещу тях. При Ваклева дисциплинарката е образувана през юли 2017 г. и е приключила с решение на СК през януари 2020 г.
"Неоснователни са поддържаните доводи за нарушение на установената съдебна практика по дела във връзка със сроковете на провеждане на административното производство. Тези доводи са неоснователни с оглед спецификата на конкретния случай, в който се наслагва поведение на бездействие и неспазване на сроковете, предмет на образувани дисциплинарни дела и периоди. В случая срокът на административното производство се налага от обема на фактическата страна на нарушението и осигуряване на правото на участие и защита на жалбоподателя в административното производство, с оглед исканията по доказателствата и възраженията му. Обстоятелството, че административният орган не е постановил акт, с който удължава срока на провеждане на производството по никакъв начин в случая не съставлява нарушение в хипотезата на основание по чл. 146, т. 5 АПК за отмяна на решението на СК на ВСС. В такъв смисъл няма нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение на съда", изтъква петчленният състав на ВАС.
И заключава, че както СК на ВСС, така и първата инстанция подробно са се обосновали защо налагат най-тежкото наказание на Ваклева като са взели предвид и отегчаващите, и смекчаващите обстоятелства.
Решението е окончателно.