Съдът: Зам.-шефът на КПКОНПИ Антон Славчев не може да освобождава служители

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд

Снимка: БТА

Съдът: Зам.-шефът на КПКОНПИ Антон Славчев не може да освобождава служители

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд

11:40 | 5 април 2023 | Редактор : Калина Петрова 2 2468 Снимка: БТА

Зам.-председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Антон Славчев не е избран от парламента за и.д председател на комисията след оставката на Сотир Цацаров, поради което не е компетентен да назначава или освобождава служители в комисията, както и да изпълнява други задачи, вменени единствено на председателя.

Това става ясно от решение на Административния съд София-град (АССГ) по жалба на Росица Митрова, която е била съкратена от Славчев като държавен инспектор в КПКОНПИ, но съдът обявява заповедта му за нищожна, съобщи "Лекс".

През 2021 г. тогавашният председател на комисията Сотир Цацаров е преназначил Митрова за началник на отдел Административно-наказателна дейност и контрол, а временното назначение е било прекратено от Славчев на 5 май миналата година и тя се върнала на предишната си позиция в отдел "Декларации". Две седмици по-късно главният секретар на КПКОНПИ предложил на Славчев да бъдат закрити две длъжности в отдел "Декларации", между които и тази на Митрова, за да бъдат разкрити други две и на 23 май той издал заповед за прекратяване на договора на Митрова.

В заповедта било посочено и основанието за това - чл. 106, ал. 1, т. 2 (при съкращаване на длъжността) от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 14, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 8 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В ал. 1 на чл. 14 от ЗПКОНПИ са изброени правомощия на председателя, според които той организира дейността на комисията, насрочва и ръководи заседанията, контролира и отговаря за изпълнението на бюджета, издава наказателни постановления за извършени нарушения, назначава и освобождава директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях. В казуса на Митрова е относима т. 8, на която се позовава и Славчев и според нея председателят упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията и др. В ал. 3 пък се казва, че зам.-председателят на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие.

В решението си съдия Ива Кечева пише, че заповедта на Славчев е издадена от некомпетентен орган и припомня, че според чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител компетентен да прекрати договора на служителя е органът по назначаване, а такъв според чл. 14, ал.1, т.8 от ЗПКОНПИ е председателят на комисията.

"Следователно по отношение на жалбоподателката орган по назначаване се явява председателят на КПКОНПИ, който е и компетентния орган по чл. 106, ал. 1 ЗДСл, а оспорената заповед не е издадена от оправомощения за това орган", се казва в решението, като съдът подчертава, че по делото не е установено и не се твърди Антон Славчев да е оправомощен да изпълнява функциите на председател, тъй като парламентът не е избрал и.д. председател на КПКОНПИ.

"От това обстоятелство следва извода, че е невъзможна хипотезата на заместване, доколкото в случая не е налице титуляр на правомощията. Не се споделя от настоящия съдебен състав становището на ответника, че предвид предсрочното освобождаване на председателя на Комисията, заместник-председателят го замества и изпълнява временно цялата му компетентност на основание чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ", пише съдът.

В решението си съдия Кечев пояснява също, че според този текст от закона зам.-председателят на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие, но в случая не е налице нито подпомагане на председателя, нито заместване, тъй като няма председател, чийто правомощия да изпълнява подчиненият му заместник.

"Несъмнено е налице необходимост от непрекъснато функциониране на административния орган, но за да бъде надлежно заместването на отсъстващия титуляр, следва да е налице изрична заповед за определяне на заместващ орган, подчинен на титуляря. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Така констатираният порок е толкова съществен, че заповедта не е годна да породи правно действие и обуславя извод за нейната нищожност", пише в заключение съдът.

Решението му обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Соти Цацаров оглави КПКОНПИ през декември 2019 г. Той беше избран на поста малко преди да изтече мандатът му като главен прокурор след като предишният шеф на комисията Пламен Георгиев се оттегли заради скандала с незаконно застроената му тераса.

Цацаров подаде оставка в началото на миналата година, след като стана ясно, че му е отнет допускът до класифицирана информация. Тогава той коментира, че това е плод на натиск от тогавашия премиер Кирил Петков и е лично отмъщение на вътрешния министър Бойко Рашков, а поводът е "ЦУМгейт".

Впоследствие Държавната комисия по сигурността на информацията отмени акта на ДАНС, с който беше отнет допускът на Цацаров, който междувременно беше възстановен като прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Същевременно бившият главен прокурор заведе дело за 15 000 лв. обезщетение срещу Кирил Петков за това, че в национален ефир го определи за ненадежден и заради това му е отнет допускът до класифицирана информация.

ИЗБРАНО