Проф. Пламен Киров пред Dir.bg: Може би президентът иска да свиква референдум без решение на НС

Поставянето на условия - или имате зелен сертификат, или не ви допускаме до работното място, нарушава конституционно гарантираното право на труд, казва бившият конституционен съдия

Снимка: Булфото

Проф. Пламен Киров пред Dir.bg: Може би президентът иска да свиква референдум без решение на НС

16:38 | 19 януари 2022 | Автор : Рая Георгиева 77 9294 Снимка: Булфото

Президентът да свиква референдуми без решение на парламента и да бъде въведена индивидуалната конституционна жалба - така разтълкува допълнителните искания на Румен Радев за промени в основния ни закон конституционалистът проф. Пламен Киров. В речта си на старта на втория му мандат държавният глава се обяви за разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права.

Президентът Радев

Бившият конституционен съдия отиде по-далеч - предложи на Радев, ако ще се променя Конституцията, да разшири социалните права на гражданите, като се гарантира правото на достъп до питейна вода на всеки български гражданин.

Проф. Киров коментира още, че зеленият сертификат нарушава правото на труд, гарантирано в Конституцията. Какво още коментира проф. Пламен Киров относно факта, че ДАНС не излага доводи при отнемане на допуск до държавни тайни и по повод намерението за разделянето на КПКОНПИ, четете в интервюто му за Dir.bg.

- Президентът Радев поиска по-широки конституционни промени, извън частта за съдебната власт и по-специално прокуратурата, като зададе посоката - "разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права. Как го тълкувате Вие като конституционалист? Как би се изразила една такава промяна, облечена в конституционен текст и норма?

- Не бих могъл да разсъждавам общо. Защото въпросната теза на президента е доста обтекаема. Това на първо място би означавало, че той ще предложи законопроект за изменение и допълнение в Конституцията, и то не само в частта, която касае реформата в съдебната власт, която е една изтъркана песен. Ние, откакто сме започнали конституционните промени от 2003 г., всичко концентрираме върху измененията в съдебната власт и Конституцията става все по-нова и по-нова в Глава шеста.

Може би президентът има предвид това, че ще иска в неговите правомощия да влезе предизвикването на референдум без това да минава като предложение до Народното събрание, което последно да има думата.

Тоест, президентът може да предизвиква национални референдуми. Но, разбира се, тук съм в сферата на спекулативните конструкции, аз гадая.

Може би президентът ще отиде по-нататък - той ще предложи определени въпроси, които са стратегически за бъдещото развитие на държавата и обществото, да преминават задължително през референдум и тези въпроси да бъдат определени в самата Конституция. Може би пък ще иска да бъде променен редът, по който в Глава девета се упражнява учредителната власт на народа, а именно да включи формите на пряка демокрация, тоест последващия референдум като елемент от самата процедура за изменение на Конституцията и приемането на нова. Но пак казвам - в момента гадая, макар че нямам подръка кристална топка.

На следващо място - разширяване на правата на гражданите. Бих посъветвал президента, например, да включи като основно право на гражданите достъп до питейна вода, подобно на текстовете, които са в Конституцията на Република Словения.

- Е, нали и достъпът до здравеопазване е гарантиран от Конституцията ни, но на практика не е така?

- Конституцията предполага доста витиевата разпоредба във връзка с достъпа до здравеопазване - че гражданите имат право на здравно осигуряване, което да гарантира достъпна медицинска помощ. Аз не виждам достъпна медицинска помощ. Ако президентът иска да разшири социалните права на гражданите в посока на това наистина да се гарантира достъпна медицинска помощ, не услуги. Здравните услуги са, например, разкрасяване, ботокс, хиалурон, може би тук-таме силикон по тялото, но когато става въпрос за спасяване на човешки живот, тук не става дума за здравни услуги.

Начинът, по който се формулира грижата за здравето на българските граждани, е перверзен в нашето законодателство. Здравната помощ затова е помощ, защото помагаш на човек в беда, който сам не може да се справи. И това е високохумамен дълг на лекарите. Така че, ако там мисли да разширява правата на гражданите, аз бих само бих адмирирал подобен опит.

- А как да тълкуваме другата от предложена промяна от Румен Радев в основния закон - за засилване на гаранциите за защита на човешките права?

- Не виждам какви гаранции може да засили. Защото Конституцията борави единствено с правни гаранции. Може би има предвид старата идея, че той ще предложи индивидуалната конституционна жалба. Това е юридическо средство като гаранция на основните права и свободи. Също бих подкрепил тази идея, стига обаче тази индивидуална жалба да не бъде предложена с редица бариери, които на практика да я обезсмислят. Тоест, тя да не може да бъде прилагана практически като гаранция. Имате право, но то се упражнява по такъв ред, така щото това ще бъде по-скоро едно изключение, отколкото едно действащо право за защита на основни права и свободи. Има добро намерение, но въпросът е как ще бъде изпълнено това намерение.

Аз нямам пред себе си проекта, който се пази в дълбока тайна от президента вече толкова време и се чака подходящ момент, за да бъде внесен в Народното събрание, затова няма какво да оценявам. Но съм длъжен да предупредя - въвеждането на конституционна жалба, за да се покажем колко сме загрижени за правата на гражданите и за тяхната защита, и всъщност да обезсмислим с един изключително сложен, тромав ред за допустимост на тази индивидуална конституционна жалба за разглеждане по същество пред КС, ще обезсмисли усилията и намерението.

Но все пак президентът, ако поеме това предложение от мен, няма да му се сърдя и няма да му искам авторство, защото аз посочих, например, да се закрепи социално-икономическо право на гражданите правото на достъп до питейна вода.

- Реалистично ли Ви се струва да се събере конституционно мнозинство за тези промени?

- България е чудесна държава и в нея непрекъснато с случват чудеса. Така че, може да се събере конституционно мнозинство. Нима някой е мислил, че през 2015 г. ще се събере конституционно мнозинство за промени в Главата за съдебната власт. Както виждате, стана донякъде. Нещо се направи, не съвсем добре, но толкова години вече тези промени раждат непрекъснато проблеми с осъществяването на функциите на органите на съдебната власт. Те решиха едни проблеми, но породиха други.

- Управляващите се готвят да внасят другата седмица законодателна промяна по отношението на КПКОНПИ и разделянето й - едното крило ще се занимава с конфликта на интереси, а другото - с корупцията. Това разделяне ефективно ли би било?

- Не мога да преценя, защото нямам пред себе си текст, който да прочета, да осмисля и да изградя своето мнение по него. Ако става въпрос за едно механично разделне, мисля, че няма да се промени съществено ефективността в работата на този орган. Друг е въпросът какви правомощия тези две нови структури биха имали, като например, идеята да се превърне дейността им в една втора прокуратура. Което е опасно, защото вие създавате един орган, който осъществява в някаква степен обвинителна функция и който стои извън съдебната власт. И това вече, само по себе си, поражда проблем с формата на държавно управление, както тя е определена в Решение№3 от 2003 г. на КС. Така че не знам доколко със закон това нещо би могло да се уреди.

- Една оставка изненада всички - на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, защото дойде преди изтичането на мандата му. Вие обвързвате ли я с отнемането на допуска до класифицирана информация или пък с тези промени за разделяне на КПКОНПИ, които готви мнозинството?

- По-скоро нямам отношение и не бих могъл да дам оценка. Но практически ДАНС има изключителна власт над органите, чиито правомощия предполагат достъп до класифицирана информация. ДАНС може да отнеме този достъп и по този начин практически да суспендира дейността на който и да е орган от гледна точка на персоналния състав. Защото, когато на един човек му е отнет достъпът, той очевидно не може да си изпълнява функциите, за които е назначен или избран.

ДАНС е подчинен на МС, тоест на изпълнителната власт. Той не е независим орган. Възможностите да се обжалва това действие на ДАНС са доста неефективни пред Комисията за защита на класифицираната информация, пред ВАС, тъй като тук става въпрос за преценка по целесъобразност. А никой съдебен орган не може да преценява целесъобразността. И в този смисъл ДАНС е господар на положението. Тъй като ВАС никога няма да може да разбере мотивите и целесъобразността на това отнемане на достъп, тъй като това е извън неговата власт - съдът се произнася само по законосъобразност. Какво може да каже съдът? Че е изпълнена процедурата за отнемане на допуск. И нищо повече от това.

- Дали трябва тогава да се променят правилата, защото в момента ДАНС, като отнема достъп, не е длъжна да посочи аргументите си за това?

- Това е въпрос на законодателна уредба. Законодателите могат да преценят дали съществуващото положение създава достатъчно гаранции и дали не поражда изключително голяма тежест в ръцете на един орган, който е в рамките на изпълнителната власт и се ръководи от Министерския съвет.

- Намеса ли е от страна на законодателната власт в съдебната власт, предвид разделението на властите, декларацията на парламента, с която подканиха главния прокурор Иван Гешев да си подаде оставката?

- Това е една политическа декларация. Тя би могла да бъде направена не в парламента, а и на пресконференция, пред конкретна медия. В крайна сметка всеки може да прави политически декларации, още повече политическите сили. Дали мястото в парламента е удачно за такава вдекларация - така са преценили, така са направили. От нея нищо не следва. Правни последици не следват. В този смисъл, не е нарушен балансът на властите.

- Имаше и още една заявка от председателя на правната комисия в НС - че ще се смени предсрочно и съставът на ВСС предсрочно, не само главният прокурор?

- Това е правено вече няколко пъти, като се преформатира начинът на дейност - от постоянно действащ го правим на непостоянно действащ и т.н. Откривател на тази политическа и правна технология е Иван Костов. Не е невъзможно, правено е досега. Не са първопроходци.

- Напоследък много се говори за това противоконституционен ли е зеленият сертификат, или не, какво казвате Вие?

- Дали е противоконституционен, може да прецени само КС. Но забележете, че този зелен сертификат не е уреден в закон. Той се въвежда с някакви заповеди на някакви министри и административни лица, затова и не може да бъде атакуван пред КС като дискриминационна мярнка. Не виждам как от конституционно-правна гледна точка зеленият сертификат може да бъде противопоставен на конституционното право на труд и правото на труд на който и да е български гражданин да зависи от притежаването или непритежаването на такъв документ, след като той не фигурира като изискване при сключване на съответния трудов или колективен трудов договор.

Поставянето на условия - или имате зелен сертификат, или не ви допускаме до работното място, за да се трудите и да получавате трудово възнаграждение, ми се струва, че нарушава конституционно установеното и защитено, гарантирано право на труд. Без да има в закон ограничение на правото на труд и се постави като условие притежаването на такъв документ, вече КС може да се намеси и да прецени дали въпросното ограничение, което е извънредно, предвид на особената обстановка, е пропорционално и допустимо. И тогава вече наистина ще имаме едно авторитетно решение на един орган, който е гарант за правата и свободите на гражданите.

- Тоест, в момента зеленият сертификат е в някакъв законов вакуум?

- В момента сме във вакуум, защото никой не може да ги оспори от гледна точка на защита на основните права, дотолкова, доколкото те не са уредени в закон. Но ограничаване на основни права може да става само и единствено със закон. Като тук вече е преценката за пропорционалността на тази мярка и на нейната целесъобразност.

- По същата логика, ако говорим за ограничаване на правото на труд, нямаме ли налице и ограничаване на достъпа на учениците до образование, като искаме да имат сертификат или да правят тестове?

- Разбира се, това е друго основно конституционно право. И трябва да се замислят нашите управляващи - в крайна сметка, могат да постигнат целите, които са си поставили. Те са общественозначими и приемливи, въпросът е да намерят формата, с която да ги осъществят, така щото да не бъдат накърнявани конституционно уредени, признати, гарантирани права и свободи.

Това е същата работа, като с решението за мораториума върху цените на електроенергията. За да забраните на един орган, който е независим регулатор, създаден със закон да упражнява правомощията си за определено време, тоест да променя цените на тока, това става с преходна разпоредба в самия закон за енергетиката, а не с решение на Народното събрание. То не е нормативен акт и не можете да спирате действието на норма в закон с решение. Ако някой атакува въпросния мораториум, неговата конституционосъобразност е много съмнителна.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО