Софийският апелативен съд отхвърли исковете за 576 000 лева обезщетения, които Борис Механджийски - един от петимата полицаи, признати за виновни за смъртта на Ангел Димитров-Чората, заведе срещу прокуратурата, съобщи правният сайт "Лекс".

Те са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като Механджийски иска да бъде обезщетен със 70 000 лева само за това, че е лежал 8 месеца в затвора, въпреки че делото за смъртта на Чората приключи, без да бъдат наложени наказания на полицаите, защото давността за това изтече. Отделно той претендира за още 430 000 лева обезщетения за неимуществени вреди за два периода от наказателното дело - до 2011 г., когато беше оправдан от Върховния касационен съд (ВКС), както и до последното решение на ВКС от 2021 г., с което пък не е наказан. Механджийски иска и над 76 000 лева за имуществени вреди от воденото срещу него дело.

През 2022 г. Софийският градски съд (СГС) му присъди единствено обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, защото прие, че той е изтърпял по-тежко наказание от това, което би могъл да получи, ако давността за наказателно преследване не беше изтекла.

Съдебната сага със смъртта на Чората продължи 16 години, като накрая полицаите бяха признати за виновни, че са причинили смъртта му, но по непредпазливост и с бездействие. За това престъпление обаче наказанието е до 5 години затвор и давността беше изтекла далеч преди постановяването на крайния съдебен акт, поради което и на полицаите не бяха наложени наказания. До него пък се стигна след възобновяване на процеса, когато Механджийски и бившите му колеги вече бяха 8 месеца в затвора и изтърпяваха наложените им преди това наказания, когато бяха осъдени за умишлено убийство на Чората. 

За да присъди първоначално обезщетение на Механджийски, съдия Евгени Георгиев от СГС обясни в решението си, че ключово е съдът да отговори дали държавата дължи обезщетение, когато гражданинът не е бил оправдан, а е бил признат за виновен, но наказание не му е било наложено поради изтекла давност.

Според него отговорът не е еднозначен и зависи от това какво е било изтърпяваното наказание и какво наказание би наложил съдът, ако давността не е изтекла. Тълкуването му е, че вреди настъпват само ако изтърпяваното наказание е по-тежко от това, което би наложил съдът, ако давността не е изтекла. 

 

Апелативните съдии обаче не споделят виждането на градския съд, като отхвърлят всички аргументи за осъждането на прокуратурата и отменят решението в тази му част. В своето решение те отбелязват, че въпросът за какво престъпление е признат за виновен Механджийски, е само за точното прилагане на материалния закон.

"Следователно, когато подсъдимият е признат за виновен, че е осъществил основния състав на съответното престъпление, т.е. че е осъществил неговото изпълнително деяние, дори и да е оправдан по квалифициращите признаци на същото престъпно деяние, обвинението не е незаконно. Тъй като става въпрос за едно изпълнително деяние. "Оправдаването" по отношение на една от формите на вина не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление", пише САС.

Съдът отхвърля и доводите, че делото е възобновено през 2014 г., след като давността вече е била изтекла, като припомня, че тогава Механджийски е бил обвинен в умишлено убийство и няма как да е изтекла давността.

"Следователно, след възобновяване на производството не е налице постановена оправдателна присъда. Подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, резултат от преквалификацията (чл. 122, ал.1 от НК) и поради обстоятелството, че е приложен закона за давността, същият не е бил наказан. Следователно налице, е наложено наказание по НК, но по реда за възобновяване на наказателното производство не е постановена оправдателна присъда. Поради това не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде уважен така предявеният иск. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен", пише в заключение САС.