Конституционният съд прекрати делото за оказване на военна помощ за Украйна

Съдия Янаки Стоилов е подписал определението с особено мнение

18:57 | 7 март 2023 | Редактор : Лилия Чалева 86 5264 Снимка: Скрийншот/Telegram

Конституционният съд отклони искането на 50 народни представители от 48-ото Народно събрание за обявяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 3 ноември 2022 г. и на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от парламента на 9 декември 2022 г. Това съобщиха от съда на официалния си сайт.

Русия - Украйна

Определението е прието с девет гласа "за" и един глас "против". Съдия Янаки Стоилов е подписал определението с особено мнение. На заседанието присъстваха 10 конституционни съдии. Производството по делото е прекратено.

Делото бе образувано, след като необходимият брой подписи бе събран от депутати от БСП и "Възраждане" - 26 от "Възраждане" и 24 от БСП. Двете партии твърдяха, че решенията противоречат на принципите за върховенство на конституцията, на правовата държава и за разделение на властите. В искането им беше записано, че Народното събрание е иззело правомощия на изпълнителната власт.

"Общият смисъл на всички взети решения по всички точки и в двата атакувани документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно въвличане на Република България в потенциален военен конфликт извън границите на Република Украйна и заемане на страна по него. Понастоящем няма изрично взето решение от Народното събрание за обявяване на война. Поради което настоящите решения се явяват извън обсега на правомощията на Народното събрание", твърдяха от "Възраждане" и БСП.

Според решението на Конституционния съд обаче оспорването на двете решения - разглеждани в единство, в цялостния контекст и с отчитане на хронологията на приемането им, е направено с оглед на заявената чрез тях позиция по въпрос на външната политика, е израз на преценка по политическа целесъобразност, предоставена на Народното събрание. И сочи, че изтъкнатото от депутатите от "Възраждане" и БСП, че общият смисъл и на двата документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно въвличане на България в потенциален военен конфликт, "показва, че по същество се засяга във висока степен етичната страна на външната политика в конкретен политически контекст", отбелязва news.lex.bg.

"Такъв въпрос изправя Конституционния съд пред избор, който може да бъде предмет единствено на политическа дискреция", обясняват конституционните съдии и заявяват: "Като взема предвид ефекта, който приетите от него актове имат включително върху политическия процес, Конституционният съд намира, че намесата му по отношение на такива "документи" (според израза на вносителя) на политическите институции, в които се проектира формираната от тях позиция за приоритета на ценностите и конкретизирането на целите на външната политика в определен политически контекст, не следва да бъде ангажирана. Това във висока степен се отнася до условията на сложно постижим баланс в отношенията на представителното учреждение и едно служебно правителство, чиято политическа отговорност е трудно осъществима спрямо конституционно зададените стандарти в парламентарното управление".

Конституционният съд посочва, че отсъждането относно политически спорове, доколкото те са податливи на преценка с правни стандарти, е присъщо на всяка конституционна юрисдикция, но подчертава, че не е неизбежно изправен пред избор дали да поддържа, или да обяви за противоконституционен оспорения пред него акт.

И заявява в прав текст, че въпросът, с който е сезиран от БСП и "Възраждане", е въпрос на политика, т.е. на определяне на приоритети на ценности и избори по политическа целесъобразност. "Това е различно например от решаване на спорове за компетентност като конфликт политически и по необходимост определя като най-подходящи за неговото решаване институциите, разполагащи с политическа дискреция", подчертават конституционните съдии.

Те обясняват, че с отклоняването на искането зачитат "конституционно предоставената дискреция на политическите институции с най-висока степен на демократична легитимност за определяне на приоритета на ценностите и избора на политики, включително в сферата на външната политика".

"...конституционната юрисдикция в демократичното управление под върховенството на правото следва да държи сметка за границите на възложената ѝ власт и във всеки конкретен случай да обсъжда с необходимото внимание дали отнесените до нея въпроси според естеството им не следва, по силата на конституционния императив, да бъдат решавани от институции, разполагащи със свобода на преценка по политическа целесъобразност", пише КС. И обяснява, че да се произнесе по двете решения на КС за Украйна ще е пренареждане на определените от политическа институция ценностни приоритети и политически цели.

"Навлизането на конституционната юрисдикция в това пространство на свобода на преценка означава да бъде пренаписан политическият дневен ред извън волята на суверена, който го задава чрез парламента и за който суверенът може да търси политическа отговорност от тези, които упражняват възложената им от него с акта на избора държавна власт", заявява КС.

Припомняме, че час след като в "Държавен вестник" бе публикуван Указът за оказване на военна помощ на Украйна, подписан от Румен Радев, лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че партията ще използват всички начини по закон и ще положат всичко по силите си, за да спрат този договор. Не закъсня и отговорът на президента Румен Радев, който коментира отказа си да наложи вето на Указа за военна помощ за Украйна и намеренията на БСП да сезират КС с думите "Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Тоест, ветото е абсолютно безпредметно. Сезирането на КС след ратификация на международен договор, е невъзможно".

ИЗБРАНО