Фирма, обявена за пипало на "Октопод"-а, осъди прокуратурата за над 400 000 лева

"Кепитъл лизинг" е претендирала за над 3,88 млн. лв

Снимка: МВР

Фирма, обявена за пипало на "Октопод"-а, осъди прокуратурата за над 400 000 лева

"Кепитъл лизинг" е претендирала за над 3,88 млн. лв

09:46 | 4 март 2021 | Редактор : Надежда Христова 141 15580 Снимка: МВР

Прокуратурата е осъдена да плати общо над 400 000 лева обезщетения на фирма "Кепитъл Лизинг" АД, която преди 11 години стана жертва на шумната акция "Октопод" и беше обявена за едно от пипалата му, съобщи правният сайт "Лекс".

Още по темата

След 6-годишна съдебна битка дружеството е успяло да спечели делото срещу прокуратурата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Въпреки че и градският, и Софийският апелативен съд (САС) са отхвърлили исковете на "Кепитъл Лизинг", Върховният касационен съд е отменил решението на апелативните магистрати и е постановил обезщетение от 200 000 лева за имуществени вреди, още 10 000 лева за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надхвърлят 400 000 лева.

Бизнесът в 63 чувала

На 10 февруари 2010 г. МВР и прокуратурата обявиха, че е в ход акция "Октопод" и зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден разследващите нахлуха в офиса на "Кепитъл лизинг".

Разследващите изземват всички компютри и актуалната документация в 63 чувала. Става дума за всички оригинални лизингови документи - договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции.

Впоследствие в медиите компанията "Кепитъл лизинг" бе обявена за пипало на "Октопод"-а и перачница на пари с двойно счетоводство и черна каса. Според показания на свидетел по делото пък работната атмосфера станала тягостна, защото служителите се чувствали смачкани, тъй като клиентите отказвали плащания по договори и се отнасяли с тях като с престъпници, мошеници и измамници.

След шумната акция бяха образувани три основни дела. Те станаха популярни като "Голям Октопод", в който останаха тежките икономически престъпления, "Нежен Октопод" - за сводничество и проституция и "Малък Октопод" - за рекет и принуда. До съд стигна само последното, което още не е приключило окончателно.

Документите, иззети от "Кепитъл лизинг" са по делото за т. нар. "Голям Октопод", което обаче беше прекратено на 27 февруари 2014 г.

Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение - от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и компютрите, а през август 2013 г. и останалите документи.

От фирмата твърдят, че изземването на цялата документация я е лишило от възможността да функционира, като оценяват вредите си на над 3,9 млн. лева.

Нарушеното право на ЕС и принципът на пропорционалност

В решението си върховните съдии Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров подробно обясняват кога и как държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС).

С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от ноември 2019 г., депутатите определиха и реда, по който ще се търси отговорност на държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

В решението на ВКС се казва, че няма значение по кой ред е гледано делото преди влизането в сила на измененията в ЗОДОВ от 2019 г., тъй като новите разпоредби се прилагат за исковете, подадени след това, а неприключилите дела се довършват от съдилищата, пред които са висящи.

След това върховните съдии обясняват, че държавата е отговорна за вредите, без значение от поведението на кой от нейните органи са причинени, като напомнят, че за отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е обективна.

Отговорността по ЗЗД пък е виновна, като деецът може да докаже по несъмнен начин, че е положил дължимата грижа и това изключва неговата отговорност. Не така стои въпросът обаче с отговорността на държавата за нарушено право на ЕС.

"Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено"; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.", разяснява ВКС.

Съществено е значението на разяснението на принципа за пропорционалност, като един от общите принципи на ЕС, което върховните съдии правят. ВКС посочва, че този принцип се прилага директно, а той представлява критерий за оценка на правомерността на поведението, както на органите на общността, така и на държавите членки, което задължава съда да прецени дали предприетите от държавния орган ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане.

В конкретния случай съдът трябва да прецени дали действията на прокуратурата по отношение на "Кепитъл лизинг" са били пропорционални. Именно тук е и основното разминаване в преценката на съдилищата, довело до отмяна на решението на САС.

Според ВКС, апелативният съд неправилно е пропуснал да съобрази, че макар и извършени от компетентен орган, действията на прокуратурата не са съответни на принципа на пропорционалност по отношение на ограничителните мерки, които е наложила на фирмата.

В решението на съда се казва, че претърсването и изземването от офиса на фирмата са били противоправни, защото не отговарят на принципа на пропорционалност.

Според ВКС прокуратурата "явно и тежко" е надхвърлила пределите на своята свобода на преценка и поради това е извършила достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС с нарушения принцип на пропорционалност.

Колко голяма е вредата?

От "Кепитъл лизинг", твърдят, че имуществените им загуби са за близо 4 млн. лева, тъй като заради действията на прокуратурата не са успели да подадат заявление за пререгистрация и през 2015 г. дружеството е било заличено от регистъра на финансовите институции, а с иззетата документация е било затруднено да извършва дейност и да защити финансовите си интереси. ВКС обаче не е съгласен с оценката на претърпените вреди.

Според върховните съдии погасяването по давност на записите на заповед, издадени в обезпечение на вземанията по договорите за лизинг, води само до намаляване на обезпечеността на вземанията по договора за лизинг и забавяне и оскъпяване, но не изключва възможността за търсене на отговорност от неизправните лизингополучатели. Съдът посочва, че могат да бъдат издирени и неизправните длъжници и не намира пряка връзка между затрудненията от иззетата документация и компютри с невъзможността на фирмата да се пререгистрира, като увеличи капитала си поне на 1 млн. лева.

Така ВКС стига до извод, че "Кепитъл лизинг" е понесла имуществени вреди за 200 000 лв., а не за над 3,88 млн. лв, за колкото претендираше. С лихвите обаче сумата нараства почти двойно.

Върховните съдии приемат също, че фирмата е понесла и неимуществени вреди заради разбитата ѝ репутация, като ги оценяват на още 10 000 лв.

ИЗБРАНО