Турският гастарбайтер Фарук Бекташ успя да се укрие от властите и в България, и в Германия, които го издирваха за причинена смърт на пътя на семейство мотоциклетисти край Драгоман, съобщи "Лекс".

Наскоро Върховният касационен съд (ВКС) осъди окончателно Бекташ на 9 години затвор, както и да плати 300 000 лева на близките на загиналото семейство, но от решението на съда става ясно, че осъденият нито ще изтърпи наказанието, нито ще изплати обезщетението, тъй като опитите да бъде открит са останали неуспешни и изглежда вече са преустановени.

Делото срещу Бекташ се гледа задочно, тъй като той избяга, след като му беше наложен домашен арест.

Трагичният инцидент със семейство Бойко и Таня Бойкови стана на 22 юли 2016 г. Бекташ и съпругата му пътували от Германия за Турция с колата си. При нормална видимост и суха настилка, той решил да изпревари движещите се пред него два автомобила в забранена зона. Така навлязъл в насрещното платно със 135 км/ч, където по това време се движели семейство Бойкови с мотора си със скорост не по-висока от 50 км/ч. Последвал челен удар, при който двамата съпрузи починали. 51-годишната Таня и 54-годишният Бойко пътували за Австрия на гости на сина си Владимир. 

Случаят нашумя именно покрай бягството на Бекташ и последвалите критични и обидни коментари по адрес на съдия Недялка Николова от Софийския окръжен съд, която му наложи домашен арест. Тогава тя се мотивира с това, че престъплението е извършено по непредпазливост, няма опасност Бекташ да наруши закон, ако не е в ареста, и няма опасност да се укрие, защото беше представил документ за нает апартамент в кв. "Враждебна". След това Софийският апелативен съд отмени домашния арест и наложи задържане на Бекташ, но той вече беше избягал.

Първоначално той беше осъден на 10 години затвор, но ВКС върна веднъж делото за ново разглеждане, след което Софийският апелативен съд (САС) намали наказанието му с една година.

От решението на САС още стана ясно, че няма никакви изгледи Бекташ да бъде открит и върнат в България, за да изтърпи наложеното му наказание. България го издирва с европейска заповед за арест, но първоначално дори властите в Германия, където той живее, отказали да съдействат.

След това изпратили информация, че не могат да го открият, а той живеел на един и същ адрес от 1982 г. и няма никакви данни да има адрес и в Турция, на който евентуално да бъде търсен и призован. Нещо повече, съдът е констатирал, че макар да е роден в Турция, Бекташ няма никаква връзка с тази държава. Без резултат са останали опитите да бъде открит при издирването в България.

Делото стигна до ВКС само по жалбата на служебния защитник на Бекташ, който е искал още по-леко наказание и настоявал да се направи опит да бъде призован в Турция. Върховните съдии Галина Тонева (председател), Спас Иванчев (докладчик) и Валя Рушанова посочват, че САС е направил опит за призоваване и е изложил ясни мотиви, защо това е невъзможно. За исканото по-леко наказание пък ВКС посочва, че то е максимално снизходително, като е взето предвид необремененото минало на Бекташ преди инцидента, както и уседналостта му и грижите за семейство.

"Разбира се, тези аргументи губят част от своята значимост поради напускането на мястото, относно което се отбелязват социалната вградимост, трудова заетост и полагана грижа за семейството, в неизвестна дори за германската съдебна система и неустановима от последната посока. Така или иначе, предвид липсата на касационно интервениране от оправомощените от процесуалния закон противни страни - държавно и частно обвинение, наказателноправното положение не може да бъде утежнено, поради което касационната инстанция ще се задоволи само с горната констатация. Това обстоятелство обаче влиза в противоречие със защитната аргументация за несправедливо наложено наказание. Касационният съд по тези причини счита, че наказанието е снизходително определено и няма повече място за допълнително намаляване на наложеното наказание", се казва в окончателното решение на ВКС.

В него върховните съдии допълват, че престъплението е с твърде тежки последици, защото с него е разрушена "ценна за обществото социална клетка, каквато е семейството на загубилите живота си съпрузи мотоциклетисти", като това е извършено с драстично нарушение на правилата за движение по пътищата.