9 г. затвор за опит за убийство на сина на Киро Японеца
Решението е окончателно
ВКС потвърди присъдата срещу Марин Петров за опит за убийство на Януш Сотиров - син на Кирил Киров с псевдоним Японеца. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата от 25.10.2018 г. по делото на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно, съобщиха от съда.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание. Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Марин Петров и на частния обвинител Януш Сотиров срещу присъдата на САС.
С първоинстанционната присъда на Софийския градски съд (СГС) Марин Петров е признат за виновен в това, че на 02.05.2015 г. в София, кв. "Факултета", в съучастие като извършител с Георги Петров (подбудител), направил опит умишлено да умъртви Януш Сотиров, прострелял го, при което, макар и да е довършено изпълнителното деяние, не настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимите обществено опасни последици. На Марин Петров е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 години. Подсъдимият е признат за виновен и за държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години. Определено е едно общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 години.
С присъдата на СГС Георги Петров е признат за виновен в това, че в съучастие като подбудител склонил съучастника си Марин Петров умишлено да умъртви Януш Сотиров, като в резултат на това Марин Петров направил опит умишлено да умъртви Януш Сотиров. На подсъдимия Георги Петров е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години. С въззивната присъда на САС е отменена частично първоинстанционната, като Георги Петров е оправдан.
Тричленният състав на ВКС намира и двете касационни жалби за неоснователни. В мотивите се посочва, че САС не е допуснал нарушения в аналитичната си дейност при оценката и анализа на доказателствените материали. По повод на акцента в жалбата на Марин Петров, поставен върху показанията на свидетелите Киров и синовете му Януш и Спартак Сотирови и неспособността им да изведат еднопосочни и категорични фактически данни за авторството на деянието върховните съдии приемат, че САС е проверил тяхната годност и относимост към предмета на делото и ги е съпоставил с останалите доказателства, като е отчел спецификите в отношенията между участниците в инкриминираните събития преди 02.05.2015 г. и тези, развили се на същия ден. Измежду тях е откроил нанесения побой на съпругата и двете дъщери на подсъдимия Марин Петров от свидетеля Киров и синовете му. Изследвал е причините за нагнетяване на настроенията в квартала, където е направен опит за покушение, обсъдил е твърденията за дългогодишната вражда между двете семейства.
Върховните съдии са категорични, че фактическите констатации за хронологията на събитията не са изведени единствено въз основа на показанията на посочения кръг лица, а след съвкупна преценка на събраните преки и косвени доказателства - показания, заключения на назначените експертизи, протоколи за оглед на местопрестъплението, за снемане на обтривки от ръцете на Марин и Георги Петрови, за доброволно предаване на дрехите на Януш Сотиров и др. "Въззивният прочит на изброените доказателствени материали е направен при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и тези на формалната логика, което лишава възражението на защитата за едностранчив и тенденциозен анализ от основателност. Информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Киров, Спартак Сотиров и Януш Сотиров, не остава изолирана от изброените доказателствени материали, а позволява извода за тяхната достоверност относно автора на деянието и използваното от него средство", пише в решението на ВКС. Според върховните съдии при оценката на доказателствата САС не е допуснал нарушение на процесуалните правила и професионално е защитил вътрешното си убеждение за виновност на подсъдимия Марин Петров и по двете му обвинения.
Материалният закон е приложен правилно, като присъдата не почива на предположения, както твърди защитата, категорични са върховните съдии. Относно доводите за явна несправедливост на наказанието в мотивите на решението на ВКС се подчертава, че то е отмерено съобразно изискванията на закона, като са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца.