Бившият висш прокурор Цеко Йорданов ще получи 50 000 лева обезщетение за неимуществените вреди, които му е нанесло делото "Октопод", по което той беше обвинен за престъпление срещу правосъдието. Това е решил окончателно Върховният касационен съд (ВКС) и по този начин е намалил обезщетението на Йорданов, след като е преценил, че моралните вреди за него не са толкова големи, колкото бяха преценили предишните две инстанции, съобщи "Лекс".

Преди две години съдия Божана Желязкова от Градския съд присъди на бившия прокурор общо 80 000 лева, но в решението си записа, че справедливото за него обезщетение би било рекордните 500 000 лева и то само заради незаконното обвинение. Тя обаче му определи 50 000, защото толкова е поискал, и отделно му присъди 30 000 лева за неразумния срок от 5 години и 8 месеца, в който е продължило делото.

След това Софийският апелативен съд (САС) потвърди решението с единствената забележка, че искът за неимуществени вреди може да е само един, защото иначе се стига до двойно обезщетяване, но запази общия размер на компенсацията от 80 000 лева.

Мотивите и на двете инстанции за високото обезщетение бяха, че делото "Октопод" е дискредитирало името на Йорданов като висш магистрат - бил е обвинен в тежко престъпление и то в сферата на работата му, това довело и до влошаване на здравето му, а освен това процесът е бил широко отразен в медиите.

"В случая се касае за обвинение, отричащо като резултат професионалната репутация и цялата професионална дейност на ищеца като юрист и магистрат, на която същият е бил изцяло отдаден...С повдигането на конкретното обвинение са поставени под съмнение не само качествата на ищеца като личност, но основно професионалните му качества. До по-тежки отражения за ищеца в психологически план, именно с оглед качеството му на дългогодишен прокурор, в каквото е привлечен и като обвиняем, е довело и това, че обвинението е било част от производството, известно в публичното пространство като "Октопод", пише в решението на САС.

Цеко Йорданов беше подсъдим за престъпление срещу правосъдието за това, че през 2001 г., когато е завеждал отдел "Следствен" към Върховната касационна прокуратура, е прекратил и по този начин е осуетил разследване срещу израелеца с български паспорт Маир Хаим Овадия. Връзката с делото "Октопод" според прокуратурата беше, че Овадия е бил бизнес партньор на основния подсъдим в процеса Алексей Петров.

Делото започна през 2011 г. и беше гледано в градския съд от Румяна Ченалова, но след много отлагания и последвалото отстраняване от длъжност на съдийката, трябваше да тръгне отначало през 2015 г. След това "Октопод" потегли към специализираните съдилища, но материалите за Цеко Йорданов останаха в градската прокуратура, която в края на 2015 г. прекрати делото срещу него поради липса на извършено престъпление.

Според ВКС понесените от Йорданов морални вреди са преувеличени, като предходните инстанции не са оценили адекватно, че той е пенсионер, който е бил уволнен от системата далеч преди обвиненията и щетите за професионалната му репутация не са толкова значими. Йорданов беше дисциплинарно уволнен от Висшия съдебен съвет още през 2007 г. по искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев след ревизия в прокуратурата, която показа множество нарушения в разпределянето на делата. Мотивите за гласуваното тогава уволнение, потвърдено и от Върховния административен съд, бяха, че е погазил престижа на съдебната власт. В тази връзка ВКС пише, че "негативният ефект на незаконното обвинение в случая не е рефлектирал в изключително тежка степен върху професионалния авторитет и социално обкръжение на ищеца".

Освен това върховните съдии Мария Иванова (председател на състава), Жива Декова и Маргарита Георгиева (докладчик) подчертават, че публичността на делото "Октопод", от която Йорданов се оплаква, не е по вина единствено на прокуратурата. В решението на ВКС се казва, че Йорданов е бил публична личност - прокурор от ВКП и като такъв е изложен на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите. В случая пък и делото е било с висок обществен интерес и е логично властите да информират за развитието му.

"Преживеният срам, неудобство от злепоставяне на името му, дистанцирането от бивши колеги и познати, промяната в характера и поведението му, както и в обичайния начин на живот и общуване, без да се подценяват, обективно не са от естество да обосноват определения от въззивния съд значително завишен общ размер на обезщетението. С оглед степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права, изхождайки от обществения критерий за справедливост, предвид съществуващите в страната обществено-икономически условия за живот, справедливо и достатъчно е глобалното общо обезщетение да се определи в размер на сумата 50 000 лева", пише в заключение ВКС.

Цеко Йорданов е поредният обвиняем по първото от делата "Октопод", който печели дело за обезщетение заради незаконно обвинение след прекратяването му. Преди две години Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро за акция "Октопод" и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови. Сред арестуваните през 2010 г. беше и Момчил Кръстев, който пък осъди прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да му платят над 116 000 лева.

Най-голямото обезщетение - над 802 000 лв., за момента е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите и така е загубила бизнеса си.

В края на 2018 г. и делото в спецсъда срещу Алексей Петров приключи с оправдателна присъда за него.