Жената, която изгледа 300 екзекуции

Щатът Тексас е изпълнил 550 смъртни присъди от 1982 г. до днес

Снимка: Twitter/Getty Images

Жената, която изгледа 300 екзекуции

Щатът Тексас е изпълнил 550 смъртни присъди от 1982 г. до днес

06:45 | 9 май 2018 | Автор : Надежда Христова 59 24634 Снимка: Twitter/Getty Images

В щата Тексас са изпълнени повече смъртни присъди, отколкото във всеки друг американски щат, а една бивша служителка на щатските власти е изгледала стотици екзекуции.

Изминали са 18 години откакто Мишел Лайънс е гледала как умира Рики МакГин. Но видяното все още я кара да плаче. Когато най-малко е очаквала, тя вижда майката на МакГин, облечена в най-хубавите си дрехи, залепила ръце на стъклената преграда, да наблюдава как екзекутират сина й.

В продължение на 12 години - първо като репортер, след това като говорител на Департамента за криминално правосъдие на Тексас, част от работата на Лайънс е да бъде свидетел на всяка екзекуция, извършена в щата.

Между 2000 и 2012 година Мишел Лайънс гледа как почти 300 мъже и жени умират от смъртоносната инжекция. От 1982 г. до днес в Тексас са изпълнени 550 смъртни присъди. От тях 279 по време на администрацията на губернатора Рик Пери (2001-2014 г.) Рекордът е през 2000 година, когато са умъртвени 40 осъдени. От началото на 2018 г. са изпълнени пет смъртни наказания.

Embed from Getty Images

За първи път Мишел присъства на екзекуция, когато е на 22 години. След като е видяла смъртта на двойния убиец Хавиер Круз, тя пише в дневника си: "Нямах никакви проблеми. Трябваше ли да съм разстроена?". Според нея, съчувствието й трябва да бъде запазено за хора, като жертвите на Круз - двама възрастни мъже, пребити до смърт с чук.

"Да бъда свидетел на екзекуциите беше част от моята работа", каза Лайънс, чиято книга "Осъдени на смърт: Последните минути" току що бе издадена.

"Категорично бях "за" смъртната присъда, защото считах, че е най-правилното наказание за определени престъпления. А и защото бях млада и всичко бе черно и бяло. Ако бях започнала да разсъждавам как екзекуциите ме карат да се чувствам, когато ги гледам и да се предавам на емоциите, как щях да съм способна да се връщам в тази стая месец след месец и година след година?", казва Мишел пред Би Би Си.

От 1924 година всяка екзекуция в щата Тексас се извършва в малкото градче Хънтсвил. Там има седем затвора, включително Walls Unit - импозантната викторианска сграда, в която е камерата на смъртта.

Embed from Getty Images

През 1972 г. Върховният съд на САЩ отменя смъртното наказание с мотив, че е твърде жестоко наказание, но само няколко месеца по-късно някои щати се обявяват за връщането му. Тексас връща смъртната присъда две години по-късно и екзекуциите започват да се изпълняват чрез смъртоносна инжекция.

През 1982, 40-годишният убиец Чарли Брукс става първият затворник, чиято смъртна присъда е изпълнена чрез инжекция в Тексас. През 2000 година щатът изпълнява 40 смъртни присъди - рекорд за 12-те месеца сред всички американски щати, в които има смъртно наказание.

Мишел Лайънс, като съдебен репортер на The Huntsville Item, присъства на 38 от тях. Но очевидното равнодушие, прозиращо в статиите й, е просто краткосрочен механизъм за справяне.

"Когато погледна записките си от екзекуциите сега, мога да видя нещата, които са ме притеснявали. Но тогава всички притеснения и опасения, които имах, ги "набутах" в кутия в мозъка си и я ритнах в ъгъла. Това ме спаси и опази", допълва Лайънс.

"Да гледаш последните минути от нечий живот, как душата напуска тялото, никога не е нормално. Но Тексас екзекутираше затворници толкова често, че процедурата бе направо усъвършенствана", казва още Мишел.

Не може да се каже, че Лайънс приема работата си леко. А когато през 2001 година става част от информационната служба на Департамента за криминално правосъдие на Тексас, задълженията й стават още по-обременяващи. Днес, Лайънс разказва не само на жителите на Хънтсвил и САЩ, но и на света, какво се случва в камерата на смъртта.

Тя описва процедурата като все едно наблюдаваш човек как заспива, което е голямо разочарование за близките на жертвите, които смятат, че "Олд Спарки" - електрическият стол, на който са умъртвени 361 души между 1924 и 1964 г. в Тексас, предлага по-добро шоу, отколкото смъртоносната инжекция.

Embed from Getty Images

Мишел получава писма и мейли от цял свят, като много хора я обвиняват, че е станала част от "спонсорираните от щата убийства".

"Доста често хората извън Америка си мислят, че е много странно, че ние все още пращаме хора на смърт. Европейските журналисти често използват думата убийство вместо екзекуция. Те си мислят, че ние убиваме хора", казва Лайънс.

Когато Мишел забременява през 2004 г., привидното й равнодушие се пропуква и маската започва да пада.

"Екзекуциите престанаха да бъдат нещо абстрактно и станаха дълбоко лични. Започнах да се притеснявам, че бебето ми може да чуе писъците на осъдените, последните им думи, отчаяните им извинения и твърдения, че са невинни. Когато дъщеря ми се роди, екзекуциите станаха нещо, от което се страхувах. Имах дете вкъщи, а не можех да направя нищо за тези жени, които седяха и гледаха как децата им умират", обяснява Лайънс.

Тя остава на работа още 7 години, гледайки как затворник след затворник крачи към смъртта.

"Мислех си, че като напусна правосъдната система, ще мисля по-малко за това, но се оказа, че мисля през цялото време. Все едно бях отворила кутията на Пандора и нямаше начин да затворя капака", допълва Мишел.

И въпреки че днес смята, че в Тексас смъртните присъди се изпълняват твърде често, Мишел остава твърдо "за" налагането им при определени престъпления.

Същото мислят и огромната част от жителите на щата, така че няма признаци, че Тексас ще спре изпълнението на смъртните присъди. Последното голямо проучване през 2013 г. показва, че 74 процента от жителите на щата категорично подкрепят изпълнението на тези наказания.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО