Володимир Зеленски свика днес Съвета за реинтерграция на украинските територии, за да обсъди възстановяването на украинския контрол върху Крим, и каза, че освобождението на полуострова, анексиран от Русия през 2014 г., ще "се случи със сигурност", предаде Ройтерс.

Президентът говори на съвещание в Киев по случай годишнината от масовата депортация на кримските татари от полуострова през 1944 г., по времето на Съветския съюз.

Зеленски каза, че все повече държави осъзнават, че "връщането на мира в международните отношения, както и на пълното върховенство на международното право" ще бъде невъзможно без възвръщането на Крим на Украйна.

"Продължаваме работата си за освобождение на Крим. Това със сигурност ще стане - пълноценното връщане на Крим в украинската държавна система", каза Зеленски пред лидери на кримските татари и високопоставени украински служители.

"Готвим се да реинтегрираме Крим. Подписах указ за съвещателния Съвет за реинтеграция и деокупация на нашия Крим и град Севастопол", допълни украинският президент.

Русия не показва признаци, че ще изостави Крим, където е разположен нейният Черноморски флот, и използва полуострова като плацдарм за ракетни атаки срещу украински цели, посочват Ройтерс и БТА.

Зеленски и други служители запазиха минута мълчание в памет на жертвите на депортацията от 1944 г. на близо 200 000 кримски татари в Сибир и Централна Азия по заповед на съветския лидер Йосиф Сталин.

Зеленски каза също, че Украйна работи за освобождаването на задържаните в Русия кримски татари.

Москва отрича обвиненията в нарушаване на човешките права в Крим и казва, че свикания на полуострова референдум за присъединяване към Русия отразява истинската воля на жителите на Крим.

Украйна заяви, че силите ѝ напредват и отразяват руските атаки срещу Бахмут

Украйна заяви в четвъртък, че силите ѝ са отразили днешните руски атаки във и около опустошения град Бахмут и са осъществили напредък от един километър на места, печелейки време за "някои планирани маневри", предаде Ройтерс.

Макар Русия да усили бойните си подразделения в града, да атакува северните му предградия и да започна ожесточени боеве в южните предградия, украинските сили са напреднали с 500 метра на север, а в някои райони южно от града и с един километър, каза в канала си в "Телеграм" украинският заместник-министър на отбраната Ханна Маляр.

"Отбраната на Бахмут и предградията му постига своите военни цели", каза тя и добави: "В момента контролираме югозападната част на Бахмут".

Маляр отбеляза, че руските сили са атакували Бахмут през целия ден, "подсилвайки значително" войските си в града и съсредоточавайки повечето от резервите си там. "Всички атаки бяха отразени от нашите защитници", допълни тя.

Киев от няколко дни не спира да се хвали с бойни успехи около Бахмут, които могат в крайна сметка да притиснат в капан силите на руската частна военна компания "Вагнер" в града. "Вагнер" играе водеща роля в руското настъпление срещу Бахмут.

Москва разглежда Бахмут, който имаше 70 000 жители преди началото на руската инвазия в Украйна, като възможен плацдарм за превземането на останалата част от Донбас, която все още е под украински контрол, посочва Ройтерс.

Папата иска да изпрати мирни пратеници в Киев и Москва

Папа Франциск се надява да изпрати свои лични мирни пратеници при украинския и руския президент, за да се опита да посредничи за прекратяване на огъня в Украйна, съобщи днес католическият сайт "Сизмографо", цитиран от Ройтерс.

Сайтът, който е специализиран в новини от Ватикана и се ползва с доверие, съобщи, че това е "мисията" за която спомена загадъчно Светият отец при връщането си от посещение в Унгария миналия месец.

Според "Сизмографо" планът е кардинал Матео Дзупи, архиепископ на Болоня, да отпътува за Киев за разговори с украинския президент Володимир Зеленски, а архиепископ Клаудио Гуджероти, ръководител на отдела за Източните църкви на Ватикана, да замине за Москва за среща с руския президент Владимир Путин.

Сайтът съобщава, че и двамата президенти са се съгласили да се срещнат с пратениците на папата, без да цитира източници или да дава подробности.

Говорителят на Ватикана Матео Бруни каза, че няма да коментира тази информация, но припомни неотдавнашните изказвания на Държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин, че "сега е моментът да се поеме инициативата за постигане на справедлив мир в Украйна".

Дзупи и Гуджероти не отговориха на запитванията за коментар по темата, а ключов дипломатически източник каза, че засега няма нищо "конкретно".

Ако папски пратениците бъдат изпратени В Москва и Киев, това би било жест, подобен на този на покойния папа Йоан-Павел Втори, който през 2003 г. изпрати високопоставени пратеници във Вашингтон и Багдад в неуспешен опит да предотврати избухването на войната в Ирак.

Зеленски се срещна с папа Франциск във Ватикана миналата събота, но в изказването си след срещата изглежда омаловажи възможността за посредничество от страна на Ватикана.

"С цялото ми уважение към Негово Светейшество, нямаме нужда от посредници, нуждаем се от справедлив мир ..., а Путин само убива. Нямаме нужда от посредници за преговори с него", каза Зеленски пред италианската телевизия.

Връщайки се от визита в Унгария на 30 април папа Франциск направи загадъчно, но озадачаващо изказване за възможността Ватиканът да вземе участие в мисия за спиране на войната.

"На дневен ред сега е мисия, но тя все още не е обявена публично. Когато стане ясна, ще я обявим", каза пред журналисти папата. И Киев, и Москва казаха тогава, че не знаят нищо за подобна мисия.

В изявлението на Ватикана в деня на визитата на Зеленски обаче не се спомена подобна мисия, а самият украински лидер каза, че е поискал от папата да подкрепи мирния план на Киев, в който се призовава за възстановяване на териториалната цялост на Украйна, изтегляне на руските войски и спиране на бойните действия.