Зеленски отчете признаци за забавяне на руската военна активност
Четири фактора спират украинската контраофанзива
Украинският президент Володимир Зеленски отчете днес признаци за забавяне на руската военна активност, предаде Ройтерс.
Това стана на фона на изразяваните в последно време опасения, че динамиката на войната се обръща в полза на Русия, и на все по-уверените изявления на представители на руските власти.
Получаваме сигнали, че руското военно планиране и активност се забавят, каза Зеленски във вечерното си видеообръщение. Той посочи като източник на своята информация доклад на украинското военно разузнаване.
"Има сигнали за забавяне" на "плановете на врага, на работата на руската отбранителна (промишленост)", заяви украинският президент. "Ще продължим да подкрепяме тяхното забавяне", допълни Зеленски.
Той не даде подробности.
Във вечерната си сводка генералният щаб на украинските въоръжени сили не даде никакви индикации за спиране на руските атаки по протежение на 1000-километровата фронтова линия. Той съобщи за най-малко 30 отблъснати нападения при Авдеевка и 11 при Мариинка - две от най-горещите точки във войната към този момент - както и за седем в района на Бахмут. Трите украински града се намират в източната Донецка област.
В сводка от вчера украинската армия съобщи за засилване на руския артилерийски обстрел.
Четири фактора спират украинската контраофанзива
Шест месеца след като Украйна започна своята контраофанзива, за да си върне окупираната от Русия територия в източната част на страната, силите на Киев постигнаха малък напредък в лицето на утвърдената руска съпротива, отбелязва Ройтерс.
Руската отбранителна линия, най-голямата и най-укрепената в Европа след Втората световна война, в крайна сметка се задържа и ранните перспективи за украински пробив, който би прекъснал сухопътния мост между Русия и окупирания Крим, избледняха.
Има четири основните фактори, които попречиха на украинската контраофанзива да реализира пълния си потенциал. Първият фактор е, че Украйна раздели силите си по дългата фронтова линия. В основата на украинското контранастъпление беше Запорожкият фронт, бойно поле, смятано от военните анализатори за най-прекия път за разделяне на контролираната от Русия територия в Украйна. Простиращ се на 80 км от Орихов, криволичещ през Токмак и пресичащ се в Мелитопол, този маршрут имаше за цел да отреже важни руски линии за доставки към Крим.
През август президентът Володимир Зеленски заяви, че кампанията на Украйна няма да спре, докато Крим не бъде освободен от руска окупация. За много западни анализатори ключът към тази цел беше пробиването на линиите за доставки, които свързваха Крим с Русия в Запорожие. Но силите на Украйна в крайна сметка бяха разделени между три оси на атака, включително една на север до Бахмут в Донецк, където Украйна трябваше да подсили собствената си защита, след като Русия предприе атака през октомври.
Вторият фактор, провалил контраофанзивата, е фактът, че Русия имаше достатъчно време да изгради многопластова защита. Моментът на контранастъплението на Украйна изигра решаваща роля, като даде на Русия време да укрепи фронтовата линия, особено в Запорожие. Украйна чакаше месеци, за да започне атаката си, докато обучаваше войски, доставяше западни оръжия и обсъждаше стратегия. По време на този решаващ прозорец Русия имаше време да копае окопи и да поставя мини по стратегическите зони на фронта. Руските укрепления между фронтовата линия и Токмак са гъсти и наслоени. Те включват противотранспортни ровове, препятствия, бойни позиции и стратегически разположени противопехотни мини в границите на дърветата и по протежение на ключови пътища, водещи на юг към окупирана Украйна. Трябва да се отбележи, че откритият, равен терен в региона направи по-трудно движението на Украйна с елемент на изненада.
Фактор номер 3 - бавният напредък и недостигът на жива сила и оръжие. Скромният напредък на украинската армия отразява значителната гъстота на укрепленията в региона и ресурсите, с които те разполагат. Въпреки шест месеца интензивни боеве, Украйна успя да напредне само със 7,5 километра, достигайки село Роботине. Руската отбранителна линия се състоеше от слой по слой статични бариери, предназначени да пречат на танковете, сложни мрежи от окопи и тунели и стратегически камуфлирани батареи, танкове и командни пунктове. Тази многостранна отбранителна стратегия създаде огромно предизвикателство за украинските сили, опитващи се да пробият фронтовата линия. Всичко това беше подкрепено от постоянен обстрел от руска артилерия.
Въпреки че нито украинската, нито руската армия са публикували официално данни за жертвите, и двете страни са понесли значителни загуби по отношение на жива сила и ресурси. Русия притиска лошо обучени затворници в наказателни батальони "Буря-Z", за да подсили фронтовите войски, докато високорисковите атаки на Украйна срещу добре подготвени отбрани с ограничени, уморени от битка войски нанесоха големи щети на техните сили и активи.
Четвъртият фактор, оказващ влияние на украинското контранастъпление, са множеството мини, разположени по фронтовата линия. По фронта руските сили положиха първа линия на отбрана: плътен слой от противопехотни и противотранспортни мини. Разчистването на пътища през руските минни полета се превърна в едно от най-скъпите предизвикателства на контранастъплението, както по отношение на време, така и по отношение на хора и машини.
Украйна използва западни машини за разминиране и бронирани колони от танкове и превозни средства, за да премине през опасния терен. Но движенията на армията за разчистване на пътеки през мините се развиха под зоркия поглед на дронове за наблюдение, управлявани от новите специализирани звена за дронове на Русия. Тези дронове щателно наблюдават превозните средства за разчистване на мини, подавайки информация за насочване към артилерията и атакуващите хеликоптери. Тъй като предните танкове и превозни средства за разминиране бяха насочени и унищожени, украинските атакуващи колони зад тях останаха в зона на поражение за руската артилерия, неспособни да маневрират около унищожените превозни средства, без да задействат още мини.
Въпреки малкото пробиви по фронта, контранастъплението на Украйна може да претендира за известен скромен успех. Контраофанзивата в Крим, използваща морски безпилотни самолети и насочени ракетни удари с голям обсег, принуди руския флот да се отдръпне в Черно море. И все пак крайната цел да си върне земя в окупираната Украйна не успя да се осъществи и Киев сега се бори да осигури повече доставки на оръжие от западните нации, докато войната продължава.