В падналия в Загреб военен дрон има следи от авиобомба
Днес сутринта при изключителни мерки за сигурност бе извадена основната част и черната кутия от дълбоко забития в земята летящ обект
Днес сутринта при изключителни мерки за сигурност бе извадена основната част от дълбоко забития в земята летящ обект, който падна в Загреб в четвъртък срещу петък, съобщи БТА.
От мястото на събитието по този повод даде изявление хърватският министър на отбраната Марио Баножич.
Основната нова информация преди останките да бъдат откарани в специално подготвено помещение в загребска казарма е, че в тях са открити следи от авиобомба.
Хърватия сътрудничи и с НАТО, а за нови детайли ще трябва да се изчакат резултатите от разследването.
Кратерът ще се охранява, а в него все още има малки части от летящия обект, които ще бъдат извадени в следващите часове.
Първоначалната информация беше, че става дума за украински разузнаванелен дрон.
НАТО ще сътрудничи на Хърватия по случая с разбилия се военен дрон
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че ще работи с хърватските власти по случая с падналия военен дрон в Загреб, предаде ХИНА.
Разговарях с хърватския премиер Андрей Пленкович за инцидента с дрона в Загреб. Разбрахме се да поддържаме тесен контакт и да работим заедно за установяване на фактите, написа снощи Столтенберг в Туитър.
След продължителна операция военният дрон съветско производство беше изваден днес от дълбокия кратер, образувал се след падането. Черната му кутия на също е извадена, но е частично повредена.
Хърватски официални представители критикуваха НАТО вчера за бавната, според тях, реакция по случая с военния дрон, излетял от военната зона в Украйна и преминал през въздушното пространство на страни членки на НАТО, преди да се разбие в Загреб, отбелязва Асошиейтед прес.
Безпилотният летателен апарат е прелетял през Румъния и Унгария, преди да влезе в Хърватия и да се разбие в четвъртък вечер близо до студентско общежитие. Около 40 коли, паркирани наблизо, имат нанесени щети, но няма ранени от силния взрив.
НАТО заяви, че интегрираната противовъздушна и противоракетна защита на Алианса е проследила маршрута на обекта, но Пленкович каза, че хърватските власти не са били информирани и НАТО е реагирала едва след като журналисти са повдигнали въпроса.
По думите му разузнавателният дрон Ту-141 "Стриж" е летял над 40 минути над Унгария и шест-седем минути над Хърватия преди да се разбие. По-рано румънските власти казаха, че дронът е бил в румънското въздушно пространство едва три минути, след като навлязъл от Украйна, и затова е било трудно да бъде засечен.
Пленкович призова унгарските власти да започнат разследване по въпроса защо унгарската отбрана не е засякла безпилотния дрон, тъй като и Хърватия, и Румъния са имали малко време да реагират на бързо движещия се обект.
Дронът е можело да падне върху ядрената централа в Унгария. Очевидно нямаше добра реакция и останалите държави не реагираха добре, каза той.
По думите му само разследване може да определи кой е пуснал дрона - руснаците или украинците. И Русия, и Украйна отрекоха да са пускали дрона.
Военни експерти казват, че Украйна е единственият известен в момента оператор на Ту-141, който има размах на крилете от близо 4 метра и тежи малко над 6 тона.