Учени: Изменението на климата е направило летните горски пожари в Югоизточна Европа 10 пъти по-вероятни
Повече от 1 милион хектара са обхванати от пламъци тази година, което прави 2025 г. най-тежкия сезон на горски пожари в историята на Европа
Изменението на климата е направило горещите, сухи и ветровити метеорологични условия, които подхраниха смъртоносните горски пожари в Гърция, Кипър и Турция, 10 пъти по-вероятни. Това е записано в последния научен доклад, публикуван тази седмица от учените. "Без изменението на климата подобни събития биха се случвали само веднъж на 100 години", казват изследователите от World Weather Attribution - това е група от климатолози, които изготвят бързи анализи, показващи ролята на изменението на климата за екстремните метеорологични явления. Но днес, при сегашното средно глобално затопляне от 1,3 градуса по Целзий, те се очакват подобен климатичен стрес приблизително веднъж на всеки 10 години.
Освен това пожарите са били с 22% по-интензивни поради причинените от човека климатични промени, се посочва в проучването, цитирано от изданието Politico. В доклада са използвани рецензирани методи и модели, за да се сравнят неотдавнашните пожари с условията в прединдустриалния свят.
От началото на годината досега в Европа са изгорели над 1 милион хектара, което според Европейската информационна система за горските пожари прави 2025 г. най-тежката година за горските пожари в региона. В Гърция например "това е третото поредно лято, в което наблюдаваме катастрофален пожарен сезон", казва Апостолос Вулгаракис, ръководител на катедрата по горски пожари и климат в Техническия университет на остров Крит и допринесъл за анализа. Той обяснява, че не е задължително да има повече пожари, но тези, които се разпалват, обикновено са по-големи, а пожарният сезон е по-дълъг.
"Когато растителността е суха и ветровете са силни, едно-единствено запалване, независимо от неговия източник, може бързо да се превърне в труден за контролиране горски пожар", добавя Бикем Екберзаде, изследовател в Евразийския институт за науки за земята към Техническия университет в Истанбул, който също е допринесъл за проучването. "А в един затоплящ се свят ... по-тежките и фатални пожари скоро могат да се превърнат в норма", предупреждава тя.
Като част от обратната връзка, тези пожари увеличават и емисиите, които водят до затопляне на планетата.
Смята се, че през тази година горенето вече е изхвърлило в атмосферата 38,4 милиона метрични тона CO2 - еквивалент на годишните емисии на страна като Словакия - което допълнително допринася за изменението на климата.
Проучването показва, че горещите вълни и продължаващата суша са изострили особено сухите метеорологични условия в обширни части от Югоизточна Европа. В комбинация със силните ветрове това е направило горските пожари по-интензивни и следователно по-трудни за борба.
Ресурсите за гасене на пожари не са в крак с времето
Въпреки това някои експерти по пожарите посочват, че се прави твърде малко за предотвратяване на щетите.
"С по-нататъшното затопляне по-екстремното и едновременно с това пожароопасно време ще продължи да бъде предизвикателство за ресурсите за борба с пожарите и ще надхвърли границите на адаптацията на някои места", пишат изследователите.
В Турция от пожарите през юли загинаха най-малко 17 души, включително 10 пожарникари и служители на службите за спешна помощ. В Испания и Португалия шестима пожарникари починаха в борбата с пламъците по-рано този месец. В Кипър двама души загинаха, опитвайки се да избягат от пламъците, а хиляди жители и туристи трябваше да бъдат евакуирани в Гърция, за да се спасят от силните пламъци.
Властите не са били неподготвени, казва Екберзаде. Но "когато започнете да имате многобройни горски пожари на различни места, националните ви ресурси ще се изчерпят", което ще затрудни гасенето на пожарите.
Европейският съюз може да помогне в тази борба, подчертават изследователите.
През това лято Механизмът за гражданска защита на ЕС, който координира службите за спешна помощ и обединява ресурсите за гасене на пожари на континента, вече е бил задействан 16 пъти в отговор на горски пожари в страни като Гърция, Албания, България, Черна гора и Испания.
Въпреки това пожароопасният сезон не е приключил и опасността продължава да съществува.
Прогнозата на ЕС за опасността от пожари показва, че рискът остава висок през следващите дни в Испания и Португалия, както и в Сицилия, Гърция и Западна Турция. Тя добави, че "екстремни и много екстремни аномалии се прогнозират в Белгия, Нидерландия, Северна Германия, Южна Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния".
"Докато държавите горят нефт, газ и въглища, глобалните температури ще се повишават и рискът от масивни, бързо разпространяващи се пожари ще продължи да се увеличава", заяви Фридерике Ото, професор по климатология в Центъра за екологична политика към Имперския колеж в Лондон, която също участва в проучването.
"Разполагаме с всички инструменти и знания, необходими за преминаване към възобновяема енергия", добави тя. "Необходимо е нашите политически лидери да се активизират и да осигурят по-здравословно и по-безопасно бъдеще."
ЕС си постави за цел да намали емисиите с 55% до 2030 г. и прие правила за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност като част от ангажимента си за борба с изменението на климата. Но последните данни показват, че въпреки това емисиите в ЕС са се увеличили през 2025 г. в сравнение с предходната година.