Отказът на САЩ от поддръжка на "умерената опозиция" предреши нещата - "умерена опозиция" вече няма. А погледнато в по-широк аспект - никога не е и имало.

От 2013 година насам "Сирийската свободна армия" /всъщност тя де-факто е наричана "умерена опозиция"/ отстъпи на "Ислямска държава" 70% от контролираните от нея територии, а на бившата "Джебхат ан-Нусра" - 20%.

При това даже и останалите 10% "Сирийската свободна армия" не контролира самостоятелно, а заедно с други джихадистки групировки и най-вече с "Ахрар аш-Шам".

Източник на тези цифри и сведения е командването на елитната бригада "Тигри" на правителствената армия.

Бурните спорове сред антиправителствените сили кой колко територия контролира, започнаха преди около половин година. В някои случаи тези спорове са чисто виртуални, тъй като след освобождението на Алепо войната окончателно се разпадна на няколко несвързани помежду си фронта, на които срещу правителствената армия се сражават групи с често противоположни политически възгледи.

Това "изясняване на отношенията" достигна своя пик миналата седмица след заявлението на ЦРУ и Пентагона, че прекратяват поддръжката на каквито и да било въоръжени групировки в Сирия.

Но докато в Идлиб, в района на Палмира и Дейр-ез-Зор сякаш всичко е ясно /там командват "черните" фанатици от ИД и "Тахрир аш-Шам"/, в южните провинции ситуацията е доста по-заплетена.

След сключването на споразумението между Русия, САЩ и Йордания за създаването на зона на деескалация в провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, намиращите се там групировки на "свободната армия" се лишиха от поддръжката на американските бази в Йордания. И тогава стана безпощадно ясно, че без помощта на американските инструктори и доставчици, тези групировки са нищо.

Те и преди това не бяха особено активни и в общи линии основно спекулираха със своята, така да се каже "светска платформа". Тя се изчерпваше с лозунга "Башар трябва да си ходи". След снемането на този лозунг, съществуването на подобен род "светска" въоръжена опозиция загуби всякакъв смисъл.

Тя просто не е способна да измисли цялостна програма за по-нататъшното развитие на страната и да се яви с нея на избори.

Въпреки това на тези хора им се налагаше да измислят все пак някаква собствена "позиция", за да поддържат в общественото пространство идеята за политическо урегулиране.

В противен случай всички действащи лица трябваше да признаят, че войната продължава изключително по религиозни, а в някои региони и по етнически причини, но не и заради западните принципи за демокрация и справедливо държавно устройство.

В момента южната част на Сирия остана единствената зона, където продължава някаква политическа игра с въвличане на външни сили.

Никой няма намерение да се подиграва на американците за направеното от тях в Сирия през последните три години, тъй като нещата са очевидни за всички.

Преди години президентът на Египет Гамал Абдел Насър казваше на резидента на ЦРУ Майкъл Коупленд, с когото бе в приятелски отношения: "Гениалността на американците се състои в това, че те никога не правят елементарни и глупави грешки. Те правят много сложни глупави грешки, които принуждават всички да си блъскат главата и да търсят в тях изплъзващ им се скрит смисъл".

Малко хора помнят, че гражданската война в Сирия се превърна в касапница веднага след като правителството под натиска на "международната общност" амнистира всички намиращи се в затвора лидери на "Мюсюлмански братя". Те, естествено, веднага се заеха с насилие...

Изкуствените опити да се култивират в такава среда европейски изглеждащи и мислещи опозиционери-демократи, претърпяха пълен провал.

Превод с незначителни съкращения: Димитър Дойчинов