САЩ са готови да изтеглят част от войските си в Източна Европа, ако и Русия го направи

Русия създава опасност от нов въоръжен сблъсък в Европа, преговорите може да се провалят, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Снимка: AP/БТА

САЩ са готови да изтеглят част от войските си в Източна Европа, ако и Русия го направи

21:44 | 7 януари 2022 | Редактор : Радостина Димитрова 419 16601 Снимка: AP/БТА

САЩ са готови да изтеглят част от войските си в Източна Европа, но само ако и Русия направи същото. Това посочват източници на американската медия NBC News, които твърдят, че администрацията на американския президент Джо Байдън вече гледа към разговорите с Русия следващата седмица, но все още не е сигурна дали Москва всъщност е сериозна за тези преговори.

Русия на Путин

Ако все пак те се състоят, американските служители са готови да предложат дискусии за намаляването на разположените американски и руски войски и военни учения в Източна Европа, заявяват настоящ служител на администрацията и двама бивши служители на националната сигурност на САЩ, запознати с планирането.

По време на дискусиите биха могли да бъдат обсъдени обхватът на военните учения, провеждани от двете сили, броят на американските войски, разположени в балтийските държави и Полша, предварителното уведомяване за движението на силите и руските ракети "Искандер" с ядрена способност на руската територия на Калининград между Полша и Литва, добавят източниците на изданието.

Те напомнят, че САЩ ще наложат тежки санкции на Русия, ако тя си позволи да нападне Украйна.

Междувременно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди днес, че предстоящите преговори с Русия за Украйна и свързани с европейската сигурност може да не завършат с успех. Той направи този коментар след извънредно онлайн заседание на външните министри на страните от пакта.

"Струпването на руско въоръжение и военни в бойна готовност по границата с Украйна, заплашителните изказвания (на Москва), използването досега на сила срещу съседите - всичко това създава истинска опасност от нов въоръжен сблъсък в Европа", поясни Столтенберг. "Затова е важно да имаме диалог и се радвам на положителния сигнал - че Москва прие поканата за ново заседание на Съвета НАТО-Русия", добави той.

"Постоянно преоценяваме нуждата от укрепване на присъствието по източния фланг. Ще направим необходимото за защита на всеки съюзник, имаме готовност и съответните планове, но целта ни е да се избегне конфликт, обобщи Столтенберг.

"Ще направим всичко възможно за политическо решение, да се избегне употребата на сила и Русия да не използва военна мощ срещу Украйна. Трябва да бъдем подготвени за провал на преговорите и на дипломацията, затова посланието ни е ясно - ако Русия предприеме отново действия срещу съседна страна, това ще има тежки последици и висока цена - икономическа и политическа", поясни Столтенберг.

По неговите думи руските действия по украинската граница са "непредизвикани и неоправдани", а Москва дълго не чува призивите на международната общност да успокои напрежението. Той подкрепи насрочените следващата седмица преговори между представители на Москва и Вашингтон, и заяви, че в следващите седмици Русия ще има възможност да докаже, че се отнася сериозно към диалога и дипломацията.

"Винаги сме готови да изслушаме руските тревоги, търсим политически път напред. Влизаме в предстоящия диалог добронамерено и с готовност за разговор по същество, но трябва да бъдем готови за провал на дипломатическите усилия", добави генералният секретар.

"Изцяло подкрепяме териториалната цялост и независимостта на Украйна. Всички държави, независимо от размер и съседи, трябва да имат право да определят пътя си и съюзите си, добави той. Русия е обещала да спазва този принцип", отбеляза Столтенберг.

Той посочи, че НАТО не може да отстъпи от принципа за правото на всяка държава да определя своя път. Украйна не е заплаха за Русия, вярно е обратното. Докато сме единни, можем да водим диалог с Русия, обобщи Столтенберг.

Външните министри от НАТО също обсъдиха днес струпването на руски войски близо до Украйна. Разговорите се проведоха на фона на скептицизъм доколко може да се вярва на предложение на президента на Русия Владимир Путин за успокояване на напрежението, предаде Асошиейтед прес.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и неговите колеги проведоха онлайн разговори като подготовка за първата среща на Съвета НАТО-Русия от над две години. Предвидената за сряда среща в Брюксел ще даде на посланиците от НАТО възможност да обсъдят предложенията на Путин в областта на сигурността лично с пратеника на Москва.

Срещата е част от дипломация на високо ниво другата седмица с участието на представители на НАТО, ОССЕ, висши американски и руски служители.

От българска страна участие взе заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова. По време на заседанието тя подчерта необходимостта от предприемането на мерки за деескалация от страна на Русия. Предстоящите срещи с Русия в различни формати, включително заседанието на Съвета НАТО-Русия на 12 януари 2022 г., са стъпки в правилната посока.

Заместник-министър Димитрова заяви още, че не може да има какъвто и да било компромис с основополагащите принципи и документи на европейската сигурност.

Тя препотвърди и ключовото значение на единството и солидарността в Алианса, включително чрез изпълнение на всички мерки за засилване на колективната отбрана и възпиране по Източния фланг на НАТО.

В рамките на заседанието външните министри акцентираха и върху засилване на ангажимента към партньорите Грузия и Украйна, както и тясната координация с ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон каза днес, че е важно да се води диалог с Русия за нейните тревоги и че ще разговаря с Путин "в идните дни".

"Диалогът не означава да се предадеш", заяви той пред репортери на събитие в Париж по случай началото на френското председателство на Европейския съюз.

Голяма част от нещата, съдържащи се в документите, огласени от Москва - проектоспоразумение със страните от НАТО и предложение за договор между Русия и САЩ, изглежда нямат шанс да бъдат приети от алианса въпреки страховете от евентуално руско нахлуване в Украйна.

Според тези предложения НАТО би трябвало да се съгласи да преустанови всякакви планове за приемане на нови членове, не само по отношение на Украйна, и да спре да провежда военни учения до границите на Русия. В замяна Русия би трябвало да спазва поетите международни ангажименти за ограничаване на военните учения и да прекрати въздушните инциденти и други дребни прояви на враждебност.

Одобряването на подобно споразумение би изисквало НАТО да отхвърли важна част от своя учредителен договор. Член 10 от Вашингтонския договор от 1949 г. предвижда алиансът да може да покани за присъединяване всяка желаеща европейска страна, която може да допринесе за сигурността в Северноатлантическия регион, както и да изпълни условията за членство.

ИЗБРАНО