САЩ искат още военно присъствие във Филипините, Камала Харис е в Манила

Вицепрезидентът на САЩ обеща на Фердинанд Маркос подкрепа и защита

14:16 | 21 ноември 2022 31 2187 Снимка: БТА/AP

Съединените щати се стремят към разширяване на военното си присъствие във Филипините и на това е посветено посещението на американския вицепрезидент Камала Харис, като това се случва на фона на мащабни териториални претенции от страна на Китай, съобщи АП.

Харис заяви днес след среща с президента на Филипините Фердинанд Маркос, че установените отдавна отношения между САЩ и Филипините са дълготрайни и Вашингтон подкрепя страната в защитата на върховенството на закона в спорното Южнокитайско море. Това изказване на вицепрезидента на САЩ бе по повод инцидент, станал вчера, часове преди пристигането ѝ в Манила. Катер на китайската брегова охрана е препречил пътя на филипински боен кораб, който влачил на буксир плаващ обект, забелязана край филипинския остров Пагаса. Китайците пратили надуваема лодка с матроси, които прерязали буксирното въже и транспортирали обекта до своя плавателен съд без обяснения.

"Нападение срещу въоръжените сили, пътнически кораби или самолети на Филипините в Южнокитайско море ще задействат поетите от САЩ съвместни ангажименти към сигурността и това е твърд ангажимент, който имаме към Филипините", каза Харис на президента Маркос, цитирана от Ройтерс.

По този начин тя потвърди ангажимента на САЩ да защитават Филипините съгласно Договора за взаимна отбрана от 1951 г., в случай че филипинските сили, кораби и самолети бъдат атакувани в спорните води.

На свой ред филипинският президент благодари на Харис за подкрепата в тези "бурни времена" - в региона и света. Маркос окачестви посещението на вицепрезидента на САЩ като "извънредно силен знак", че двустранните връзки остават здрави.

Филипините са най-отдавнашният съюзник на САЩ в региона, но дипломатическите им отношения бяха влошени при предишния президент Родриго Дутерте.

Филипините, бивша американска колония, са били домакин на една от най-големите бази на американските военноморски и военновъздушни сили извън американския континент. Базите бяха закрити в началото на 90-те години на миналия век, след като филипинският сенат отхвърли предложението за удължаване на срока, но американските сили се завърнаха за мащабни бойни учения с филипински войски по силата на споразумение за посещение на сили от 1999 г., припомня АП.

През 2014 г. дългогодишните съюзници подписаха Споразумение за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната, което позволява на по-голям брой американски сили да пребивават на ротационен принцип във филипински военен лагер, където могат да изграждат складове, жилищни помещения, съвместни тренировъчни съоръжения и да съхраняват бойна техника, с изключение на ядрени оръжия. Филипините могат да поемат тези сгради и съоръжения, когато американците си тръгнат.

Началникът на щаба на филипинската армия генерал-лейтенант Бартоломе Бакаро заяви пред репортери миналата седмица, че САЩ искат да изградят военни съоръжения в още пет района в северната част на Филипините.

Конституцията на Филипините забранява присъствието на чуждестранни войски в страната, освен когато те са обхванати от договори или споразумения. На чуждестранните сили също така е забранено да участват в местни бойни действия.

Във вторник Харис трябва да отлети за остров Палаван, за да се срещне с рибари, селяни, официални лица и бреговата охрана. След като пристигне там, тя ще бъде най-високопоставеният американски лидер, посетил граничния остров, който е в центъра на отдавнашните териториални спорове, в които участват Китай, Филипините, Виетнам, Малайзия, Бруней и Тайван.

Харис ще подчертае значението на международното право, безпрепятствената търговия и свободата на корабоплаването в Южнокитайско море, съобщава АП, цитирайки американски служител, който е заявил, че тя ще потвърди решението на международен трибунал от 2016 г., с което бяха обявени за невалидни огромните териториални претенции на Китай в Южнокитайско море на историческа основа.

Китай отхвърли решението на арбитражния съд, създаден в Хага по силата на Конвенцията на ООН по морско право, след като през 2013 г. филипинското правителство се оплака от все по-агресивните действия на Китай в спорните води. Пекин не е участвал в арбитража.

Вашингтон и Пекин отдавна са на курс на сблъсък в спорните води. Макар че САЩ не предявяват претенции към стратегическия воден път, през който всяка година преминава световна търговия на стойност около 5 трилиона долара, те твърдят, че свободата на корабоплаването и прелитането в Южнокитайско море е в американски национален интерес.

Китай се противопоставя на патрулите на американските военноморски и военновъздушни сили в оживения воден път, за който Пекин претендира почти изцяло. Той предупреди Вашингтон да не се намесва в това, което според него е чисто азиатски териториален конфликт - превърнал се в деликатна фронтова линия в съперничеството между САЩ и Китай в региона и отдавна предизвикващ опасения като потенциална точка на възпламеняване.

Посещението на Харис е най-новият знак за засилващите се отношения между Вашингтон и Манила при управлението на Маркос младши, който встъпи в длъжност през юни след съкрушителна изборна победа.

Отношенията на Америка с Филипините навлязоха в труден период по времето на предшественика на Маркос, Родриго Дутерте, който заплаши да скъса връзките с Вашингтон и да изгони гостуващите американски сили, а веднъж се опита да отмени важен отбранителен пакт със САЩ, докато поддържаше топли връзки с Китай и Русия.

ИЗБРАНО