Русия няма да се меси с военна сила в Беларус, други държави се борели за постсъветското пространство

Oтраните членки на Европейския съюз се ръководят от геополитически съображения, заяви Сергей Лавров

15:31 | 19 август 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 52 2257 Снимка: AP/БТА

Кремъл заяви днес, че няма необходимост Русия да оказва военна или друга помощ на Беларус при вълненията заради спорните президентски избори там на 9 август и че Беларус също не вижда нужда от такава помощ от Русия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Беларус

На брифинг с журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че в Договора за колективна сигурност и договора за съюзна държава между Русия и Беларус има редица задължения за взаимопомощ, но понастоящем няма такава необходимост и беларуското ръководство споделя тази позиция.

"Тук хипотетични разсъждения са абсолютно неприемливи, невъзможни", отвърна Песков, помолен да каже при какви обстоятелства такава помощ би била възможна, посочва ТАСС.

Той обвини неназовани чуждестранни сили, че се месят в работите на Беларус и заяви, че подобна намеса е недопустима. По думите му ситуацията в страната е вътрешен въпрос.

"Смятаме, че беларусите сами ще решат проблемите си чрез диалог, в рамките на правото и без каквато и да било намеса отвън", изтъкна Песков.

Няма нужда от чуждестранно посредничество за решаване на кризата в Беларус, заяви междувременно и руският външен министър Сергей Лавров в интервю за предаването "60 минути" на телевизия "Россия-1".

Той също обвини чуждестранни сили в това, че използват кризата, за да се намесят във вътрешните работи на бившата съветска република. И подчерта, че страните членки на Европейския съюз се ръководят от геополитически съображения и че се надява беларуската опозиция да има готовност да започне преговори с властите на Беларус.

"Обезпокоени сме от опита да бъдат използвани вътрешните трудности, с които се сблъска Беларус, беларуският народ и ръководство, за да бъде извършена намеса в тези събития и процеси отвън. Не просто намеса, а опит да бъдат наложени на беларусите тези порядки, които външни играчи възприемат като изгодни за себе си. Това, което чуваме сега от европейските столици, най-вече от балтийските страни, а също така от Полша и европарламента - не се говори за (президента на Беларус) Александър Лукашенко, за човешките права и демокрацията. Говори се само за геополитика. Никой не крие, че става дума за борба за постсъветското пространство. Станахме свидетели на тази борба и при предходните етапи на развитието на ситуацията след разпадането на Съветския съюз. Най-скорошният пример, разбира се , е Украйна", каза Лавров.

ИЗБРАНО