Русия иска силите на НАТО да напуснат Румъния и България

Поиска всички чуждестранни войски, оръжия и друга военна техника да бъдат изтеглени от тези страни

Снимка: AP/БТА

Русия иска силите на НАТО да напуснат Румъния и България

Поиска всички чуждестранни войски, оръжия и друга военна техника да бъдат изтеглени от тези страни

12:06 | 21 януари 2022 | Редактор : Лилия Чалева 1167 31302 Снимка: AP/БТА

Гаранциите в сферата на сигурността, които Русия иска да получи от Запада, включват клаузи, изискващи силите на НАТО да напуснат Румъния и България, заяви днес руското външно министерство, предаде Ройтерс.

Русия на Путин

Москва поиска юридически обвързващи гаранции от НАТО да спре разширяването си и да се върне в границите си от 1997 г.

"Един от стълбовете на нашите инициативи, упоменат от вас, е съзнателно формулиран много ясно и не позволява двусмислени тълкувания. Става дума за изтеглянето на чуждестранните сили, оборудване и въоръжение, както и други стъпки за връщане към конфигурацията от 1997 г. на територията на държави, които към тази дата не са били членки на НАТО. Това включва както България, така и Румъния", заявява външното министерство в писмени отговори на въпроси за годишната пресконференция на Сергей Лавров.

Така министерството отговоря на въпроса какво означава за България и Румъния искането на Русия НАТО да се върне към конфигурацията от 1997 г.

Москва очаква да получи писмен отговор на предложенията си за гаранции за сигурност, които бяха оформени като два проектодоговора - едностранен между Русия и Съединените щати и многостранен между Русия и НАТО. Документите бяха предадени на Вашингтон и Брюксел още в средата на декември миналата година.

На 17 декември руското външно министерство публикува двата проекта на споразумения между Русия, САЩ и НАТО за гаранции за сигурност. Документът предполага три ключови искания: отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, най-вече за сметка на Украйна и Грузия, изтегляне на военната инфраструктура на Алианса до границите от 1997 г. и отказ от разполагане на настъпателни оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници.

Русия предупреждава, че ако исканията ѝ бъдат отхвърлени, ще предприеме военно-технически мерки, но не уточнява в какво ще се изразяват те.

През януари преговорите относно предложените от Русия гаранции за сигурност се проведоха на три фази. На 10 януари в Женева се проведе среща на руската и американската делегации. На 12 януари в Брюксел се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари приключиха консултациите във Виенската площадка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков от своя страна посочи, че САЩ и НАТО не са готови да отговорят на руските предложения за гаранции за сигурност. Според него позицията на НАТО по въпроса за неразширяването на алианса е "непроницаема", което е тревожно. Заместник-министърът също така подчерта, че въпросът за неразширяването на НАТО е ключов за националната сигурност на Руската федерация.

По време на дискусия в Москва в сряда руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков подчерта, че Русия не планира нападение срещу Украйна, но и не възнамерява да изтегля войските си, струпани на общата граница.

Блинкън и Лавров започнаха преговори

На фона на нарастващото напрежение шефовете на руската и на американската дипломация - Сергей Лавров и Антъни Блинкън, започнаха днес в Женева преговори за украинската криза. Очаква се Блинкън да настоява Москва да предприеме незабавни стъпки за деескалация на напрежението по границата с Украйна. А Лаврова разчита, че преговорите ще помогнат на САЩ да подготви конкретни отговори на руските предложения.

През последните седмици опасенията за руско нахлуване в Украйна стават все по-сериозни, въпреки, че Москва категорично отрича да има подобни намерения. Срещата Блинкен - Лавров се смята за последната възможност за търсене на дипломатически изход от украинската криза.

Преди два дни генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че е поканил Москва и съюзниците от пакта за нови разговори, в които да се търсят механизми за деескалация на напрежението между Украйна и Русия. Руски военнослужещи, танкове и въоръжение са струпани през последните седмици край Украйна.

Междувременно Испания съобщи че е изпратила един от военните си кораби за участие в мисия на НАТО в Черно море. Миночистач вече е на път. Разполагането на фрегатата "Блас де Лесо" ще стане до "три-четири дни", съобщи испанската министърка на отбраната Маргарита Роблес. Кабинетът в Мадрид обсъжда изпращането и на изтребители в България.

Испанските медии отбелязват, че изявлението на Роблес означава изтегляне напред във времето на испанското участие в постоянните военноморски групи на Алианса, както и за изпращане на самолети Eurofighter в България до края на февруари.

А Русия се готви за учението "Съюзна решимост-2022" в Беларус.

Руски войски се струпват в Беларус

Русия прехвърля два дивизиона с ракетни системи "земя-въздух" С-400 от Далечния Изток в Беларус за учения, планирани следващия месец, предаде Ройтерс, като се позова на информационната агенция Интерфакс.

Руски военни сили започнаха да пристигат в Беларус тази седмица за участие в маневрите "Съюзна решимост-2022". Те ще се състоят в близост до западната граница на бившата съветска република, граничеща с Полша и Литва и близо до южната й граница с Украйна.

Западът се опасява, че Русия, която струпа десетки хиляди войници по границата с Украйна, планира ново нападение. Литва също заяви, че струпването на руски войски в района е заплаха за нейната сигурност.

Руското министерство на отбраната съобщи, че двата дивизиона са започнали да се придвижват с влак към Беларус от руския Далечен изток.

Руският парламент обмисля да признае сепаратистите в Украйна

Долната камара на руския парламент проучва предложение до Владимир Путин Москва да признае проруските сепаратистки републики в Украйна, съобщи днес нейният председател в разгара на кризата около прозападната съседка на Русия, предаде Франс прес.

Депутатите комунисти от Държавната дума внесоха тази седмица проект, приканващ Владимир Путин да признае за независими самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република в Източна Украйна, които се сражават с украинските войски от 2014 г.

"Това е много важен въпрос", коментира в Телеграм председателят на Думата Вячеслав Володин.

От идната седмица се предвиждат разисквания с представители на различните партии в камарата, но според него всички политически сили изглежда подкрепят проекта.

ИЗБРАНО