Все още не е изминал ден, откакто руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики в Донбас. Разделителните геополитически линии в света рядко са толкова явни. В рамките на часове стана ясно кой осъжда или подкрепя решението на Путин. Доста любопитно е да се види и кои страни се въздържат от коментар.

Блокът против Путин

САЩ осъдиха признаването на двете автономни републики в Източна Украйна. По думите на президента Джо Байдън този акт представлява "необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външнополитическите интереси на Вашингтон". Американският държавен глава незабавно подписа указ, с който могат да се налагат санкции срещу всяко лице, което извършва бизнес дейност в Донбас.

Великобритания реагира още по-остро. "Путин ще съжалява за признаването на ДНР и ЛНР", коментира британският премиер Борис Джонсън. Лондон планира да въведе пакет от санкции. Първи в списъка на наказаните ще са "лицата, които поддържат руската военна машина".

По думите на Джонсън санкции ще бъдат наложени над 5 руски банки и трима руски олигарха, близки до Путин. Става дума за "Россия", "ИС Банк", "Генбанк", "Промсвязбанк" и "Черноморската банка за развитие", а засегнатите физически лица са Генадий Тимченко, Борис и Игор Ротенберг. Всички техни активи във Великобритания ще бъдат замразени, в сила ще влезе забрана за търговски взаимоотношения и влизане в страната. В най-скоро време Лондон ще обяви и какви ще бъдат следващите санкции против Москва.

Канада също осъди руското решение и заяви, че ще действа с партньорите и съюзниците си твърдо на това крещящо незачитане на международното право. Австралия се обяви за приемането на силни и строги санкции срещу Русия.

Косово обяви, че подкрепя териториалната цялост на Украйна и осъжда независимостта на двете автономни републики в Донбас. Президентът Вьоса Османи заяви, че "Косово винаги ще е на страната на САЩ, НАТО и ЕС".

Според Прищина Москва може да използва Сърбия, за да дестабилизира Балканите. Решението на Косово не е изненадващо предвид факта, че САЩ и НАТО подкрепиха почти незабавно обявяването на независимост от Сърбия през 2008 г.

България, заедно с останалите страни в Европейския съюз, колективно осъдиха действията на руския дръжавен глава.

ЕС също обяви готовност да наложи тежки санкции срещу Русия, като започне от ограничения спрямо физически лица. Брюксел реагира единно, осъждайки признаването на независимостта на двете републики "нарушение на международното право".

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нови санкции срещу Москва.

Германия обяви, че спира сертифицирането на вече завършения газопровод "Северен поток-2". Канцлерът Олаф Шолц предупреди, че това е само една конкретна стъпка от цялостен план за санкции. Блокирането на газопровода ще ограничи възможностите на Русия да доставя природен газ за Европа, удряйки икономиката на Москва.

Полският премиер Матеуш Моравецки коментира, че решението на Владимир Путин е равносилно на отхвърляне на диалога и е крещящо нарушение на международното право. Премиерът на Чехия Петър Фиала определи решението на Русия като акт на агресия. Естония, Латвия и Литва обявиха, че са твърдо на страната на Киев.

Турция също осъди признаването на Донецк и Луганск за независими, наричайки го "неприемливо". Въпросът с признаването на автономността на двете републики е особено чувствителен за Анкара, която има 20-милионно и компактно разположено кюрдско малцинство, което също желае повече политически права. Турция, която разполага с втората по численост армия в НАТО, сключи военен договор с Украйна за продажбата на напреднали бойни дронове "Байрактар".

Японският премиер Фумио Кишида твърдо осъди поредицата от руски действия спрямо Украйна и каза, че те нарушават суверенитета и териториалната цялост на тази страна. Той предупреди, че ако има руска инвазия, Япония ще участва в координирането в Г-7 и в международната общност на един силен отговор, в това число и налагане на санкции.

Бившите съветски републики Грузия и Молдова също осъдиха решението на Путин.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш смята, че Русия е нарушила териториалната цялост и суверенитета на Украйна чрез признаването на двата отцепили се региона в Източна Украйна за независими държави.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг осъди признаването от Москва на независимостта на отцепилите се региони в Източна Украйна и призова Русия да избере пътя на дипломацията.

Рамо до рамо с Москва

Венецуела, Куба и Никарагуа признаха почти незабавно независимостта на двете проруски републики в Донбас. Карибските държави са близък съюзник на Кремъл. Трите страни са в сравнителна международна изолация и в много лоши отношения със САЩ. Освен това те разчитат на изгодни военни и икономически сделки с Русия.

Сирия подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае две украински отцепили се републики за независими.

"Сирия подкрепя решението на президента Путин да признае републиките Луганск и Донецк и ще си сътрудничи с тях", каза външния министър на страната Фейсал Микдад

"Това, което Западът прави срещу Русия днес, е подобно на това, което направи срещу Сирия по време на терористичната война", допълни сирийският външен министър.

Намиращите се в Грузия автономни републики Абхазия и Южна Осетия също признаха независимостта на Донбас.

Многозначителното мълчание

Беларус нито осъди, нито призна независимостта на двете републики в Донбас. Най-близкият съюзник на Москва коментира единствено, че страните в създалата се криза "трябва да се въздържат от насилие". На територията на страната все още се провеждат съвместни военни учения и Русия има значителен брой войници и бойна техника в западната и южната част на Беларус.

Китай не осъди експлицитно Русия и призова действащите лица в украинската криза да демонстрират сдържаност и да избегнат всички действия, които могат да подхранят напреженията.

В телефонен разговор с американския държавен секретар, китайският външен министър Ван И призова всички страни да проявят сдържаност, да разрешат разногласията по пътя на диалога и преговорите, предаде ТАСС. Той каза, че ситуацията в Украйна се влошава.

Сърбия също реши да запази неутралитет и да не се включва в готвените от Запада санкции срещу Русия.

"Решението на Путин променя изцяло световния ред", коментира президентът на западната ни съседка Александър Вучич.

"Всичко, което знаехме вчера, днес вече не съществува. Виждаме, че мирът вече не е нещо, което може да се приема за даденост. Нашата мисия е Сърбия да е все по-силна и независима", заяви Вучич.

Сръбският президент допълни, че Европейският съюз е оказвал натиск на страната му да признае аналогичния случай с независимостта на Косово, демонстрирайки двойни стандарти.

Вучич очаква ситуацията да еволюира в световна криза, заради което смята за изключително необходимо Сърбия да се запаси с ресурси.

Армения запази мълчание относно признаването на независимостта на двете про-руски републики в Донбас. Ереван има подобен казус с непризнатата от никого арменска република в Карабах, която желае независимост от Азербайджан. Преди година двете държави влязоха в ожесточен конфликт, който бе прекъснат от руски миротворци, но Баку успя да си върне значителна част от територията на Нагорни Карабах.

Азербайджан, който не е в НАТО, но е близък съюзник на Турция, също не коментира ситуацията. Днес президентът на кавказката страна се е срещнал с Владимир Путин в Москва. Двамата лидери планират да подпишат документ, задълбочаващ търговските им връзки.

Казахстан все още не е коментирал решението на Москва. Русия съвсем наскоро изпрати войници в страната, които участваха в потушаване на антиправителствените бунтове там.

Иран, който поддържа по-близки взаимоотношения с Русия, отколкото със Запада, коментира многозначително. Техеран призова Москва и Киев да проявят "сдържаност" и "да избягнат всякакво действие, което би могло да влоши напрежението".

"За жалост намесите и провокативните действия на НАТО и основно на САЩ усложниха ситуацията в региона", подчерта говорителят на министерство на външните работи Саид Хатибзаде.

Израел също не е коментирал дипломатическия ход на Путин. Всички големи вестници в страната обаче осъждат решението на руския президент.

Премиерът Нафтали Бенет обяви, че страната му има план да евакуира всички граждани на Украйна, които са с еврейско самосъзнание. "Приберете се у дома, преди да е твърде късно", коментира политикът.

Посланикът на Индия в ООН T. С. Тирумурти призова всички страни в конфликта към сдържаност и каза, че незабавен приоритет е деескалацията на напрежението.

Южна Корея изрази сериозно безпокойство във връзка с украинската криза и призова свързваните с нея страни да спазват минските споразумения, докато търсят дипломатическо решение, предаде АП.

Северна Корея не призна двете републики в Донбас, но и не осъди действията на Путин. Пхенян обяви, че случващото се в региона е "част от плана на Вашингтон да отслаби и изолира Русия".