Президентът Владимир Путин предупреди Запада в понеделник, че Русия ще отговори, ако НАТО започне да укрепва военната инфраструктура на Швеция и Финландия, които решиха да се присъединят към военния съюз на САЩ след нахлуването в Украйна, съобщиха световните агенции.

Говорейки пред лидерите на доминирания от Русия военен алианс на бивши съветски републики - Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Путин каза, че разширяването на НАТО се използва от Съединените щати по агресивен начин за влошаване на и без това критичната ситуация с глобалната сигурност.

Русия, каза Путин, няма проблем с Финландия или Швеция, така че няма пряка заплаха от разширяването на НАТО, което включва тези страни.

"Но разширяването на военната инфраструктура на тази територия със сигурност ще провокира нашия отговор", каза Путин пред лидерите на Организацията на Договора за колективна сигурност, която включва Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.

"Какъв ще бъде той (отговорът) - ще зависи от заплахите, които ни създават", каза Путин в Големия Кремълски дворец, цитиран от Ройтерс. "Проблемите се създават без никаква причина. Ние съответно ще реагираме."

Путин също така каза, че наред с "политиката на безкрайно разширяване", НАТО достига далеч отвъд евроатлантическите си компетенции - тенденция, която Русия внимателно следи.

Москва даде малко конкретни отговори за това какво ще направи в отговор на северното разширяване на НАТО, които агенциите определят като най-големите стратегически последици от руската инвазия в Украйна досега.

Един от най-близките съюзници на Путин, бившият президент Дмитрий Медведев, каза миналия месец, че Русия може да разположи ядрени оръжия и хиперзвукови ракети в руския ексклав Калининград, ако Финландия и Швеция се присъединят към НАТО.

Отляво арменският премиер Никол Пашинян, президентът на Беларус Александър Лукашенко, руският президент Владимир Путин, президентът на Киргизстан Садир Джапаров, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев и президентът на Таджикистан Емомали Рахмон влизат в залата преди срещата на лидерите Организация на договора на колективната сигурност (ОДКБ) в Кремъл в Москва, 16 май 2022 г.

Снимка: AP/БТА

Преди изказването на Путин, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза, че Западът не трябва да си прави илюзии, че Москва просто ще се примири със скандинавското разширяване на НАТО.

В неделя Финландия потвърди, че ще кандидатства за присъединяване към атлантическия военен съюз. 

Финландия получава независимост от Русия през 1917 г. и води две войни срещу нея по време на Втората световна война при които губи територия. 

Правителството на Швеция също официално реши да кандидатства за членство в НАТО. Управляващите социалдемократи се отказаха от 73-годишната си опозиция на присъединяването към алианса и се надяват на бързо присъединяване.

Швеция не е водила война от 200 години. Външната политика се фокусира върху подкрепата на демокрацията и ядреното разоръжаване, отбелязва Ройтерс.

Една пречка вече се появи още преди молбите да пристигнат в централата на НАТО в Брюксел.

Турция обаче изненада своите съюзници от НАТО, като обяви, че не гледа положително на заявленията на Финландия и Швеция, като се позовава главно на това, че приемат членове на кюрдски въоръжени групировки.

Президентът Тайип Ердоган дори нарече скандинавските страни "къщи за гости за терористични организации".

Анкара заяви, че иска скандинавските страни да спрат подкрепата за кюрдските екстремисти на тяхна територия и да премахнат забраните за продажба на някои оръжия на Турция.

Швеция обяви, че изпраща дипломатическа мисия в Турция за разрешавана на проблема.