Проф. Маразов: Колекцията на Божков е най-добрата в света, наддаваше повече от Ермитажа
Бизнесменът създал собствена лаборатория, където антиките да се консервират и реставрират
Колекцията на Васил Божков е може би най-интересната част от цялата история, свързана с него, заяви пред БНТ специалистът по антики проф. д-р Иван Маразов, който работи във фондацията на бизнесмена - "Тракия". Той не можа да отговори на въпроса какво ще се случи с нея, след като стана ясно, че МВР и прокуратурата ще ги конфискуват, като част от разследването срещу собственика на "Нове Холдинг" заради хазартния му бизнес. От компанията се възмутиха, че има опасност ценните антики да бъдат пренесени в чували и да бъдат увредени, но властите увериха, че това ще стане в присъствието на експерти. Днес изземването започва.
Ето и цялото интервю:
- Какви са достойнствата на колекцията, която притежава г-н Божков?
- Мога с две думи да отговоря: това е най-добрата колекция на антична торевтика в света. В нея има много ритони, много повече, отколкото във всички световни музеи. Много киликси, много фиали. Тя е една колекция, която дава представа за развитието на това изкуство не само по тракийските земи, но и по целия древен свят. И затова, смятам че изучаването ѝ и нейното място в световния научен оборот е изключително голямо. Примерно, тъй като аз се занимавах известно време с тази колекция, много мои колеги от чужбина поискаха да им пратя снимки, за да могат да се позоват на това, което са чели. Така че, мисля че една от основните грижи на държавата е, да запази тази колекция. Тя не бива нито да се разпръсква, нито да се разпродава по мое убеждение. Трябва да остане като една от най-забележителните сбирки в българската музейна практика.
- Защо тези предмети не са в музея, а в частна колекция?
- Защото предполагам, че музеите не могат да отделят 2,5 млн евро, за да купят един ритон, а г-н Божков си го позволяваше. Доколкото аз съм информиран, голяма част са купени на аукциони и няма да забравя, един път, моите приятели са в Ермитажа и той каза: "Да им кажеш на твоите приятели, че ето сега тази ваза, аз съм я купил на аукцион, като наддадох повече от Ермитажа". Така че дейстивтелно България има една много важна колекция за световната наука.
- Какво се криеше зад желанието му да бъде колекционер?
- Богомил Райнов казваше, че колекционерството е болест. Е той беше един болен човек. Той много се радваше на всяко едно добро ново нещо, което купи и го показваше с гордост. Предполагам, че именно това го е водело - желанието да направи най-добрата колекция. Той спонсорираше и археологически разкопки.
- Какъв беше първият Ви досег с нея и какви бяха Вашите препоръки и във времето, когато тези предмети се събираха?
- Г-н Божков ме покани някъде 2005 г. и аз препоръчах да събира, това което е гръцка и тракийска античност, защото при него имаше много от римския период, но тъй като аз се занимавам с друга древност, препоръчах му да добави към колекцията си предмети именно от гръко-тракийската древност и за 5 години той успя да набави страшно много предмети, някои от които просто нямат аналози в музейните експозиции на света.
- В какво състояние са предметите от колекцията и до какво би довело тяхното местене?
- Г-н Божков създаде собствена лаборатория, където тези предмети се консервираха и реставрираха. Предполагам, че голяма част от тях са в добро експозиционно състояние. Но знаете ли, по-голямата част от тези предмети са сребро. Среброто много бързо корозира, когато стои дълго в земята. То променя структурата си, поради това то е много крехко, лесно се троши. И всяко едно местене на предметите сигурно е съпроводено с някакъв риск. Но доколкото се простират моите познания, всички тези предмети трябва да се държат при точно определени условия. Добре, те ще ги вземат тези предмети и ще ги сложат в хранилищата на НИМ и НХГ. Тогава тези предмети изчезват от полезрението не само на публиката, но и на специалистите. Ние правихме всичко възможно, колкото се може по-бързо, тези предмети да влязат в научен оборот. Това е изключително важно за науката, защото колкото повече нещата познаваш, толкова по-цялостна картина можеш да съставиш за древността. Върху тези предмети има много изображения, които имат митологична стойност. Да речем, върху един от ритоните има сцена, която ясно показва, това е единствената сцена от края на 5 век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид. И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет. Според мен е най-добре тези предмети да си останат на мястото, да се запечата сградата и да не се пипат. Да се запазят на същото място, тъй като там има подходящи условия. Те са във витрини, доколкото знам и нищо не ги застрашава, но властта си решава, разбира се!