”Шпигел”: Политиката на Тачър пречупи хората, но промени света

Със своята икономическа политика Маргарет Тачър пречупи хората. Нейният суров капитализъм и безмилостна борба срещу синдикатите захранваше горчиви вражди. А днес? Тя е една от най-значимите реформаторки на следвоенната ера, пише Волфганг Каден в германското списание "Шпигел".

EPA/БГНЕС

”Шпигел”: Политиката на Тачър пречупи хората, но промени света

13:35 | 9 април 2013 102 642 EPA/БГНЕС

Трябва ли да я презираме? Трябва ли да й се възхищаваме? Колебаем се между почит и презрение от началото на нейното управление през 1979 г. до не толкова бляскавото й оттегляне 11 години по-късно.

От една страна със своята целеустременост и твърдост, Желязната лейди предпази Обединеното кралство от безкрайните атаки в икономическото безсмислие. От друга страна, тя наложи безпощаден капитализъм и със своята антиевропейска политика беше съпричастна по-скоро към първата половина на 20 век, отколкото към втората.

Встъпване в длъжност в една чудовищна ситуация

Срещнахме една жена, която пишеше история, въпреки че тогава не го осъзнавахме в пълния му смисъл. При встъпването си в длъжност Маргарет Тачър пое държавата в ужасно състояние. След Втората световна война Великобритания беше опитна лаборатория за смесване на социализъм и капитализъм. Здравната система, стоманодобивната индустрия и въгледобивът, части от търговията на дребно, хотели и дори туристически бюра бяха национализирани. Англия беше синоним за перфектно обществено подпомагане с всеобхватни помощи за гражданите. И преди всичко - със синдикати, чиято власт изглеждаше неограничена.

Това беше система, която задушаваше всяка частна инициатива. Страната не беше конкурентноспособна, индустрията й вече не беше фактор, лирата беше на свободно падане. И никой от тогавашните политици не притежаваше силата да поведе всеобхватни промени. Докато Маргарет Тачър не завладя председателството на торите и през 1979 г. се качи на премиерския стол.

На "Даунинг стрийт 10" не влезе интелектуалка, а една обикновена, мислеща, изцяло отдадена на политиката жена. Тя притежаваше това, което не всички политици могат да покажaт, нито тогава, нито сега, което можеше да бъде полезно в критични ситуации: концепция.

Нейните убеждения, влезли в историята като „Тачеризъм“, бяха прости и леснозапомнящи се: приватизация на държавните предприятия, радикални ограничения на синдикатите, спиране на обезценяването на валутата, прекратяване на конфискаторското данъчно облагане. Свободният пазар трябваше да се надигне отново в Обединеното кралство, британският вариант на социализма – отстранен. Наистина революционна концепция за социалната държaва Великобритания.

Маргарет Тачър искаше да управлява. Тя искаше да види своите представи за политика и общество, приложени на практика.

Най-тежката битка Желязната лейди води срещу синдикатите. Издържа едногодишна стачка на миньорите през 1984-85 г., които протестираха срещу затварянето и приватизацията на бранша. Стачката навреди на много сектори на британската индустрия, но министър-председателят не се остави да бъде отклонена от плановете си. Накрая стачката приключи. Тачър се захвана да пречупи синдикатите, като преди всичко се погрижи да бъде прекратено задължителното членство на работниците в синдикатите на множество предприятия.

До идването на Тачър на власт това, че пощите, далекосъобщенията, въздухоплаването и железниците са в държавни ръце, беше неприкосновено правило в Европа. Само няколко професори либерали по икономика, като американеца Милтън Фрийдман, предвиждаха края на държавния монопол.

Тачър игнорира това мислене и се захвана с приватизацията. British Airways, British Rail, кралската поща, далекосъобщителната мрежа - всичко беше дадено в ръцете на частни акционери. Не непременно успешно. Железопътната мрежа на британските железници беше така запусната, че в крайна сметка стана отново държавна.

В общ план: Маргарет Тачър преструктурира Великобритания от полу-социалистическа страна в една либерална икономика. А това не разрушиха и наследниците от Лейбъристката партия. Напротив, Тони Блеър запази курса на Желязната лейди, ориентиран по примера и към германската социалдемокрация, която още през 60-те години се ориентира в посока пазарна икономика.

Икономическият баланс на химичката в никакъв случай не е безупречен, но въпреки всичко е впечатляващ, допълва "Шпигел". Има малко политици на следвоенното време, които могат да са приложили и реализирали своите идеи и са останали верни на своите убеждения.

По принос Маргарет Тачър в мирно време е на същата висота като Уинстън Чърчил по време на война. Тя промени страната си. Промени и света.

Погребението на Маргарет Тачър ще се състои на 17 април.
"Тази сутрин беше договорено на координационна среща на правителството със семейството на Тачър и Бъкингамския дворец погребението на лейди Тачър да се състои в сряда, 17 април, в катедралата Сейнт Пол", съобщи Даунинг Стрийт в комюнике, цитирано от АФП и БГНЕС.

Кралица Елизабет II и съпругът й принц Филип ще присъстват на церемонията, което не е обичайно, съобщи Бъкингамският дворец. Кралицата обикновено не присъства на погребения или възпоменателни служби на хора, които не са кралски особи.

Вижте снимки на Маргарет Тачър

ИЗБРАНО