Бившият китайски лидер Цзян Цзъмин почина на 96-годишна възраст, съобщиха държавните китайски медии.

Причините за смъртта му са левкемия и полиорганна недостатъчност, починал е малко след обяд в сряда, предаде Синхуа.

Цзян Цзъмин е генерален секретар на Китайската комунистическа партия от 1989 до 2002 г. и председател на КНР от 1993 до 2003 г. Той идва на власт в най-многолюдната държава в света след насилственото потушаване на протестите на площад Тянанмън през юни 1989 г.

По онова време Китай на практика е изолирана държава. По времето, когато наследникът на Цзян Цзъмин, Ху Цзинтао, поема властта, Китай вече е сред най-бързо развиващите се икономики в света.

Цзян Цзъмин е доверено лице на Дън Сяопин, който преди това де факто притежава върховната власт и се нуждае от лоялно към него протеже, което обаче да не е пряко свързано с кървавите събития на Тянанмън.

Изборът му пада върху Цзян, който оглавява комунистическата партия в Шанхай и успява да запази контрола над града без насилие.

Според много специалисти по Китай вътрешната политика в страната до голяма степен се определя от негласното съперничество между "пекинската" и "шанхайската" групировка.

В Шанхай започва революционната дейност на Мао и "културната революция". След разгрома на т.нар. "бандата на четиримата", която се състои от шанхайци, вторият град на КНР е политически изместен на заден план. Издигането на Цзян Цзъмин се разглежда като частично отмъщение.

Цзян е роден на 17 август 1926 г. в Янджоу в семейство на потомствени интелектуалци. Дядо му е специалист по традиционна китайска медицина и обича да рисува и да се занимава с калиграфия. Баща му пише поезия и умира на 28-годишна възраст по време на антияпонската война.

Като студент Цзян Цзъмин се присъединява към нелегалната комунистическа партия през 1946 г. Завършва Шанхайския университет по транспорт и комуникации като електроинженер. За 30 години се издига от редови инженер до министър на електронната промишленост.

Твърди се, че по време на "културната революция" той е подложен на "превъзпитание чрез труд", но не е депортиран в провинцията, а е понижен в длъжност.

През 1985 г. е назначен за кмет на Шанхай, а две години по-късно - за първи секретар на градския партиен комитет.

Дън Сяопин умира през 1997 г. По това време Цзян Цзъмин вече се е утвърдил напълно в ролята си. Той няма репутацията на реформатор, но се стреми към постепенна икономическа трансформация, като същевременно запазва социалната стабилност и ръководството на комунистическата партия. Заема твърда позиция по отношение на статута на Тайван, което допринася за популярността му сред китайските военни.

Сред успехите на китайската външна политика по времето на Цзян Цзъмин са присъединяването на Китай към СТО през 2001 г. и кандидатурата му за домакин на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г.

През ноември 2002 г. Цзян Цзъмин започва да подготвя почвата за предаването на властта. Той първо отстъпва на наследника си Ху Цзинтао поста на партиен ръководител, а през март 2003 г. Ху поема поста председател на КНР.

Цзян запазва важния пост на председател на Централната военна комисия на ЦК на ККП до септември 2004 г. и според наблюдателите запазва голяма власт дълго след като напуска всички постове.