Пет коза, които Китай държи в ръкава си за търговската война със САЩ
Правителството на Си Дзинпин многократно е заявявало, че е отворено за диалог, но предупреждава, че ако е необходимо, ще се "бори докрай"
Търговската война между двете най-големи икономики в света е в разгара си.
Китайският износ за САЩ е изправен пред мита до 245%, а Пекин отвърна на удара с данък от 125% върху американския внос. Потребителите, предприятията и пазарите са подготвени за повече несигурност, тъй като страховете от глобална рецесия се засилиха.
Правителството на китайския президент Си Дзинпин многократно е заявявало, че е отворено за диалог, но в същото време предупреждава, че ако е необходимо, ще се "бори докрай".
Ето какво има в арсенала на Пекин, за да се противопостави на митата на американския президент Доналд Тръмп.
Пекин може да поеме болката (до известна степен)
Китай е втората по големина икономика в света, което означава, че може да поеме въздействието на митата по-добре от други по-малки страни.
С повече от един милиард души население тя също така има огромен вътрешен пазар, който би могъл да поеме част от натиска върху износителите, които изпитват затруднения от митата.
Опитите на Пекин са все още несполучливи, защото китайците не харчат достатъчно. Но с набор от стимули, от субсидии за домакински уреди до "сребърни влакове" за пътуващи пенсионери, това може да се промени.
А митата на Тръмп дадоха на Китайската комунистическа партия още по-силен тласък да отключи потребителския потенциал на страната.
Ръководството може "съвсем да е готово да понесе болката, за да избегне капитулацията пред това, което смятат за агресия на САЩ", каза Мери Лавли, експерт по търговията между САЩ и Китай в института Питърсън във Вашингтон, пред BBC Newshour по-рано този месец.
Китай също има по-висок праг на болка като авторитарен режим, тъй като е много по-малко загрижен за краткосрочното обществено мнение. Няма избори зад ъгъла, които да съдят нейните лидери.
Все пак вълненията предизвикват безпокойство особено защото вече има недоволство от продължаващата имотна криза и загубата на работни места.
Икономическата несигурност относно митата е и още един удар за младите хора, които са познавали само възхода на Китай.
Партията се позовава на националистическите настроения, за да оправдае ответните си мита, като държавните медии призовават хората да "издържат заедно на бурите".
Президентът Си Дзинпин може да се притеснява, но досега Пекин има предизвикателен и уверен тон. Служител увери страната: "Небето няма да падне".
Китай инвестира в бъдещето
Китай винаги е бил известен като "световната фабрика", но той инвестира милиарди за своя напредък. Под управлението на Си страната беше в надпревара със САЩ за технологично господство.
Поднебесната империя е инвестирала сериозно в местни технологии - от възобновяеми енергийни източници, през чипове, до ИИ.
Примерите включват чатбота DeepSeek, който се славеше като съперник на ChatGPT, и BYD, който победи Tesla миналата година, за да стане най-големият производител на електрически превозни средства (EV) в света. Apple губи ценния си пазарен дял от местни конкуренти като Huawei и Vivo.
Наскоро Пекин обяви планове да похарчи повече от $1 трилион през следващото десетилетие в подкрепа на иновациите в изкуствен интелект.
Американските компании се опитаха да преместят веригите си за доставки далеч от Китай, като се бориха да намерят инфраструктура и квалифицирана работна ръка със същия мащаб другаде. Но китайските производители на всеки етап от веригата за доставки са дали на страната десетилетно предимство, което ще отнеме време, за да се репликира.
Тази ненадмината експертиза във веригата за доставки и подкрепата на правителството превърнаха Китай в застрашителен враг в тази търговска война - в някои отношения Пекин се подготвя за това още от предишния мандат на Тръмп.
Уроците от Тръмп 1.0
Откакто митата на Тръмп удариха китайските слънчеви панели през 2018 г., Пекин ускори плановете си за бъдеще отвъд водения от САЩ световен ред.
Той насочи милиарди в спорна търговска и инфраструктурна програма, по-известна като инициативата "Един пояс, един път", за да укрепи връзките с така наречения Глобален Юг.
Разширяването на търговията с Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка идва, докато Китай се опитва да се откъсне от САЩ.
Някога американските фермери доставяха 40% от вноса на соя в Китай - тази цифра сега се е променила на 20%. След последната търговска война Пекин засили отглеждането на соя в страната и купи рекордни количества от реколтата на Бразилия, която сега е най-големият му доставчик на соя.
"Тактиката убива два заека с един куршум. Тя лишава селскостопанския пояс на Америка от някога пленен пазар и изглажда акредитивите на Китай за продоволствената сигурност", казва Марина Юе Джан, доцент в Института за австралийско-китайски отношения към Технологичния университет в Сидни.
САЩ вече не са най-големият експортен пазар на Китай: това място сега принадлежи на Югоизточна Азия. Всъщност Китай беше най-големият търговски партньор за 60 страни през 2023 г. - почти два пъти повече от САЩ. Като най-големия износител в света страната имаше рекорден излишък от $1 трилион в края на 2024 г.
Това не означава, че САЩ, най-голямата икономика в света, не е ключов търговски партньор за Китай. Но означава, че няма да е лесно за Вашингтон да притисне Пекин в ъгъла.
След съобщенията, че Белият дом ще използва двустранни търговски преговори, за да изолира Китай, Пекин предупреди страните да не "постигат сделка за сметка на интересите на Китай".
Това би бил невъзможен избор за голяма част от света.
"Не можем да избираме и никога няма да избираме (между Китай и САЩ)", каза министърът на търговията на Малайзия Тенгку Зафрул Азис пред Би Би Си миналата седмица.
Китай вече знае кога Тръмп ще мигне
Американският президент се държа твърдо, докато акциите се сринаха след обявяването на широкообхватните му мита в началото на април, оприличавайки зашеметяващите му такси на "лекарства".
Но той направи обратен завой, спирайки повечето от тези мита за 90 дни след рязко разпродажба на американски държавни облигации. Известни също като съкровищни облигации, те отдавна се смятат за безопасна инвестиция. Но търговската война разклати доверието в активите.
Оттогава Тръмп намекна за деескалация на търговското напрежение с Китай, като каза, че митата върху китайските стоки ще "намалят значително, но няма да бъдат нулеви".
Така че, посочват експерти, Пекин вече знае, че пазарът на облигации може да разтърси Тръмп.
Китай също държи 700 милиарда долара държавни облигации на САЩ. Япония, верен американски съюзник, е единственият държател извън САЩ, който притежава повече от тях.
Някои твърдят, че това дава на Пекин влияние: китайските медии редовно лансират идеята за продажба или задържане на покупки на американски облигации като "оръжие".
Експертите обаче предупреждават, че Китай няма да излезе невредим от подобна ситуация.
По-скоро това ще доведе до огромни загуби за инвестициите на Пекин в пазара на облигации и ще дестабилизира китайския юан.
Китай ще може да упражнява натиск с държавни облигации на САЩ "само до определен момент", казва д-р Джан. "Китай притежава разменна монета, а не финансово оръжие."
Примката около редкоземните минерали
Това, което Китай може да използва като оръжие обаче, е почти монополът му в извличането и рафинирането на редкоземни минерали, важни за производството на новите технологии. Пекин разполага с огромни находища от тях - например от диспрозий, който се използва в магнити в електрически превозни средства и вятърни турбини, и итрий, който осигурява топлоустойчиво покритие за реактивни двигатели.
Пекин вече отговори на последните тарифи на Тръмп, като ограничи износа на седем редкоземни елемента, включително някои, които са от съществено значение за производството на ИИ чипове.
Китай представлява около 61% от производството на редкоземни елементи и 92% от тяхното рафиниране, според оценки на Международната агенция по енергетика (IEA).
Докато Австралия, Япония и Виетнам започнат да добиват редкоземни метали, ще отнеме години, преди Китай да бъде изключен от веригата за доставки.
През 2024 г. Китай забрани износа на друг критичен минерал, антимон, който е от решаващо значение за различни производствени процеси. Цената му нарасна повече от два пъти на фона на вълна от панически покупки и търсене на алтернативни доставчици.
Страхът е, че същото може да се случи с пазара на редкоземни метали, което би нарушило сериозно различни индустрии от електрическите превозни средства до отбраната.
"Всичко, което можете да включите или изключите, вероятно работи с редкоземни метали", каза Томас Крюмер, директор на Ginger International Trade and Investment, пред Би Би Си. "Въздействието върху отбранителната индустрия на САЩ ще бъде значително".