Руският президент Владимир Путин обеща да продължи руската настъпателната операция в Украйна въпреки неотдавнашната украинска контраофанзива и предупреди, че Москва може да увеличи ударите си, ако украинските сили се прицелят в електроцентрали или в други инфраструктурни обекти в Русия.

На пресконференция днес в Самарканд след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество Путин заяви, че "освобождението на цялата територия" на източния украински регион Донбас остава основна военна цел на Русия и той не вижда необходимост да я преразглежда, предаде Асошиейтед прес. "Ние не бързаме", заяви руският лидер и добави, че Москва е изпратила в Украйна само войници доброволци.

Миналата седмица Русия бе принудена да изтегли силите си от някои райони в Североизточна Украйна след бърза украинска контраофанзива, припомня БТА. Това е и най-големият военен неуспех на Москва, откакто руските сили трябваше в началото на войната да се изтеглят от районите близо до Киев.

"Нека да видим как ще се развие и как ще завърши", заяви Путин в отговор на въпрос за украинското контранастъпление.

Той отбеляза, че Украйна се е опитала да нанесе удари по гражданска инфраструктура в Русия. "Ако ситуацията се развие по този начин, нашият отговор ще бъде по-сериозен."

"Наскоро руските въоръжени сили нанесоха няколко силни удара", каза Путин, явно имайки предвид руските атаки тази седмицата срещу електроцентрали в Северна Украйна и язовир в южната част на страната. "Нека да ги разглеждаме като предупредителни удари", заяви руският президент.

Путин твърди, че Украйна се е опитала да извърши атаки в близост до руските "ядрени съоръжения, ядрени електроцентрали" и обеща да направи "всичко, за да предотврати какъвто и да е било негативен развой на събитията". "Ние ще отвърнем на удара, ако те не разберат, че подобни методи са неприемливи и не се различават от тероризма", заяви той.

Руският президент се срещна вчера с китайския си колега Си Цзинпин и му благодари за "балансираната позиция" на неговото правителството по отношение на войната с Киев, като същевременно добави, че е готов да обсъди неуточнените "опасения" на Китай относно Украйна. Си изрази подкрепа за "основните интереси" на Русия, но изрази също така интерес към съвместна работа за "внасяне на стабилност" в световните дела. Отношенията на Китай с Вашингтон, Европа, Япония и Индия са обтегнати заради спорове, свързани с технологии, сигурност, човешки права и територии.

Путин обвини Запада, че иска да раздели Русия и каза, че е изпратил въоръжените сили на РФ в Украйна през февруари, за да предотврати именно това.

По темата "газ" руският президент поиска гаранции, че санкциите, засягащи оборудването за газопровода "Северен поток 1", няма да бъдат прилагани, съобщи Ройтерс.

Путин обяви, че страната му няма нищо общо с поскъпването на синьото гориво в Европа и упрекна за това Украйна и западните санкции. Той предложи на германските власти да пуснат в експлоатация новия газопровод "Северен поток 2", а на европейците да попитат защо Киев е спрял транзита през един от тръбопроводите на своя територия.

Украинският оператор спря транзита по тръбата през Луганска област през май като посочи, че местните сепаратисти крадат от горивото, предназначено за Европа.

Федералното правителство в Германия "замрази" новата тръба в Балтийско море през февруари, след като Русия призна откъсналите се от Украйна Донецка и Луганска република.

Доставките на руски газ за Европа намаляха съвсем в края на август, когато "Газпром" спря подаването по "Северен поток 1" първо за профилактика, а след това с обяснението за теч на машинно масло в една от турбините - обяснение, което не бе прието от поддържащата оборудването германска фирма "Сименс".

Днес президентът Путин настоя, че Москва ще изпълни задълженията си по енергийните договори.

През април "Газпром" прекъсна доставките на синьо гориво по договора си с България след като поиска - безуспешно - да му бъде заплащано в рубли.

Междувременно днес украинските власти откриха масов гроб в освободения наскоро град Изюм в Харковска област. Повече от 440 тела подлежат на разпознаване. Според разследващите, част от погребаните са загинали вследствие от артилерийски и въздушни удари, но други са открити с вързани ръце.

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че сред жертвите са открити цели семейства, някои от тях със следи от изтезания.

В масовите гробове, открити близо до град Изюм, освободен наскоро от руска окупация, има доказателства за извършени зверства, предадоха Асошиейтед прес и БТА.

В специално видео по темата Зеленски заяви, че в Изюм са намерени стотици тела на хора, които са били "измъчвани, застреляни, убити при обстрел". В подкрепа на думите си той описа тяло, което било открито с въже около врата и счупени ръце. Във видеото украинският президент казва, че са открити повече от 400 гроба, но броят на жертвите още не е известен. Зеленски, който посети района на Изюм в сряда, заяви, че страшните находки там отново показват, че световните лидери трябва да обявят Русия за държава спонсор на тероризма.

От Кремъл засега не коментират обвиненията, но досега винаги са отхвърляли такива за посегателство над цивилни.