Османи: Цялата история на РСМ по отношение на евроинтеграцията прилича на подвижна мишена
Македонският външен министър коментира, че не е забелязал двойствена политика от българските власти по отношение на Скопие
Според външния министър на Република Северна Македония Буяр Османи цялата история на страната му по отношение на евроинтеграцията прилича на подвижна мишена: "Ние вече 20 г. сме на този път и постоянно се поставят нови условия. Всеки път, когато изпълним условията, се появяват нови искания в този процес. И гражданите вече изгубиха доверие, че има предвидим процес, в който ясно е записано какво трябва да изпълним. И това създава недоволство както сред гражданите, така и в политическите лидери. Затова нашето искане е всички въпроси да бъдат включени в едни документ, който да гарантира къде завършва процесът", обяви той в интервю пред bTV.
Във връзка с появилите се спекулации за двойствена политика от страна на България по отношение на Скопие на ниво премиер и външен министър, Османи заяви, че не е забелязал различни представители на българското правителство да имат различни позиции.
Той обясни, че се среща с българския външен министър Теодора Генчовска често по време на заседанията на външните министри на НАТО. "Абсолютно работим като съюзници в НАТО и споделяме общи възгледи. Коментираме, разбира се и нашия въпрос. Има разлики кое, как, кога трябва да се поставят някои въпроси, но мисля, че няма по-добра алтернатива от комуникацията. Така трябва - да бъдем внимателни един към друг, да се защитаваме един друг. Няма по-близки държави от нас в региона. Друг няма да дойде да ни реши проблемите, трябва ние. Понякога по-лесно, друг път по-трудно, но трябва да извървим този път към създаването на доверие", каза Буяр Османи.
Попитан защо българите не могат да бъдат записани в конституцията на РС Македония преди старта на преговорите за членство в ЕС, той заяви: "Първо, не мисля, че трябва да се обвързват въпросите така директно. Второ, смятам, че започването на преговори е въпрос, на който трябва да се даде отговор сега, защото геополитическият контекст, в който се намираме, е такъв. Такава е вътрешната динамика в държавата - отлагането по-нататък във времето отслабва енергията и усилията да се намери решение. Затова смятам, че трябва да концентрираме цялата си енергия в този период, за да се направи договор, който ще гарантира включване на решения и от двете страни с цел да се върви напред. Въпросът за конституцията е такъв, че ще отнеме няколко месеца. Процес, за който трябва да постигнем по-широк консенсус в Събранието. Мисля, че ако двата въпроса ги обвържем времево, преди започването на преговорите само намаляваме шансовете изобщо да намерим решение в настоящия период."
Външният министър подчерта, че от страна на РС Македония има воля за вписването на хората с българско самосъзнание в конституцията на С. Македония.
"Република Северна Македония с рамковия договор промени отношението на държавата към етническите общности, към гражданите и възможността те да се организират в етнически групи. Затова се подразбира, че не трябва да има никакви ограничения по отношение на това конституцията кои етнически групи признава. По тази тема мисля, че няма две мнения. Въпросът за времето, момента на прилагане на тези промени, е част от разговорите, които текат между двете министерства", коментира Османи.
По-рано министърът определи откриването на културния център в Битоля като "провокация". Днес той обясни конкретната причина за изказването си: Когато влезете в културния център, на главния вход има една голяма табела с цитат от Ванче Михайлов, който гласи: "Напразни са усилията на т.нар. македонски народ да лъже света". Това е голяма обида за нашите граждани, това е голяма обида за хората, които представлявам. Това у нас се смята за провокация. Не вярвам, че българските власти са дошли заради това послание на Михайлов, което беше поставено на входа клуба. Но ето, че така се изтълкуваха всички тези послания, които разгневиха гражданите. И наше задължение е да изясним тези въпроси, да си кажем открито един на друг кое е това, което ни провокира, което ни гневи, за да можем в един отворен диалог да създадем общото си бъдеще.
Османи посочи, че откриването на културния център е допринесло за намаляване на доверието между двете държави, което е изграждано "болезнено" през последните шест месеца.
"Цялото правителство на Република Северна Македония беше съсредоточено върху един въпрос - отношенията с Република България. Министрите на икономиката и министърът на околната среда и пространственото планиране се срещат по-често с колегите си от България, отколкото с които и да било колеги от нашето правителство. И това наистина беше нашето желание да инвестираме в изграждането на доверие, да сменим посоката, да излезем от този токсичен кръг на отношенията, които продължаваха с години назад между нашите държави. И най-накрая се случи това, което се случи. Но ще трябва да го преодолеем, това и причината да съм толкова скоро след това в София. Трябва да възстановим комуникацията, трябва да върнем доверието - това е нашето задължение като политици. Това очакват нашите граждани от нас - понякога и да преглътнем емоциите, за да вземем определени решения за бъдещето на гражданите", каза още външният министър.
По думите му има хора, които са изградили кариери, благодарение на спора между София и Скопие: "Хора, които не могат да излязат от рамката на това, че ние трябва да спорим и да бъдем в конфликт. Мисля, че тази част от пътя ни е най-трудната, да преодолеем тези препятствия, създавани от хора, които са посветили живота си на това да отдалечат народите и държавите на Република Северна Македония и Република България. Мисля, че когато изкачим тази стръмнина, след това ще ни бъде по-лесно."
Във връзка с последното преброяване, което показа, че българите в Република Северна Македония са 3504 и появилите се твърдения, че преброяването е фалшифицирано, Османи обясни:
"Мисля, че преброяването беше проведено коректно, имайки предвид, че от 20 г. не беше правено. Преброяването за нас е важно – това не е само статистическа дейност, защото то определя и същността на етническите въпроси в страната ни. Затова беше направено толкова внимателно, имаше толкова много механизми за контрол, за да не може се компрометира по никакъв начин този процес. Мисля, че Статистическият ни институт трябва да излезе и да обясни всички тези въпроси, които се повдигат от страна на сдруженията и партиите на българите. Естествено е и българските партии, както и партиите на всички останали етнически групи, да се обърнат към институциите. Но към институциите в Скопие, а не да идват в София, за да се оплакват. Те са наши граждани и ние искаме те да се интегрират в обществото ни, да си търсят правата в Република Северни Македония, а ние сме длъжни, като официални институции, да дадем отговори на техните въпроси."
Министърът отбеляза, че българският паспорт има много повече предимства от македонския, защото е европейски. "И хората се принуждават да вземат български паспорт по социални причини. Така че не може да приравняват гражданството и етническата принадлежност. Но въпросите за преброяването, въпросите за свободата на гражданите свободно да се самоопределят - мисля, че са абсолютно фундаментални - Република Северна Македония ги гарантира и, разбира се, все повече ще затвърждава."
Буяр Османи изрази убеденост, че през втората половина на тази година няма да има същата тази сила на ангажираност към разрешаването на спора между София и Скопие.
"Ако пропуснем тази възможност, за съжаление, ние ще продължим, разбира се, да бъдем конструктивни в това отношение, но ще трябва да се обърнем и към други въпроси в нашата страна", каза македонският външен министър.