България се държи зряло и сдържано. Ние сме направили своите компромиси и сме дали своя принос за уреждане на проблема. Нямаме основания за крачка назад - дори и в името на гостоприемството. Това мнение изрази на фейсбук страницата си политологът Огнян Минчев по повод на предстоящото подписване на договора за новото име "Северна Македония".

Позицията на българското правителство по отношение последните развития на проблема за името на Македония е адекватна и зряла. България има своите неотменими национални интереси, свързани с нашата съседка Република Македония, и ние сме решили да защитаваме тези интереси в отговорно съгласие с позициите на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО. Уреждането на спора за името на Македония е принципен въпрос - скандален е самият факт, че това уреждане се проточи в продължение на две десетилетия и половина. Заради проблема с името Македония не бе приета за член на НАТО през 2008 г. на срещата на високо равнище в Букурещ. Страната имаше най-голяма готовност сред другите страни в Западните Балкани да започне и преговори за членство в ЕС по същото това време. Спорът за името блокира пътя на Македония и тласна страната по пътя на корупционния авторитаризъм на клана Груевски.

Отдалечаването на европейската и атлантическата перспектива за Македония бе в съгласие с дългосрочните стратегически интереси на Белград и Атина в региона на Балканите. Една независима и с уреден международен статут Република Македония би усложнила реализацията на старата геополитическа игра на оста Сърбия - Гърция: да контролират стратегическите ресурси на Балканите чрез общата граница помежду си, която получиха в резултат на Балканските и Първата световна войни. За Белград бе също от ключово значение Македония да не се движи по-бързо от Сърбия към статута на пълноправен член на ЕС.

Загниването на режима Груевски в Скопие улесни и проникването на други външни интереси в уравнението на македонската сигурност и на мястото на Македония в региона и в Европа. След провала на Москва да осуети членството в НАТО на Черна гора, Македония се превърна във възможност за малък, но ценен трофей в похода на Кремъл за стратегическо завръщане на Балканите. Важен напредък по пътя за решаването на спора за името бе разбирането от страна на гръцкия премиер Ципрас, че уязвимостта и лесната дестабилизация на Македония представляват средносрочен и дългосрочен проблем за интересите и сигурността на самата Гърция. Дългосрочната дестабилизация на югоизточната периферия на Европа, надигането на неоимперските мераци на Анкара, фокусирането на Русия върху Балканите като потенциална лесна плячка, хроничната и надвисваща с все по-голяма сила бежанска криза и натиск от юг и от изток - това са само част от процесите, довели до осъзнаването сред част от гръцкия политически елит, че поддържането на "гнила държава" и на общество в криза в Република Македония е опасно за всички в региона и в неговия по-широк контекст.

Поведението на македонския президент Георге Иванов по повод на проектоспоразуменито между Ципрас и Заев е израз на неговата неотделимост от режима на Груевски. Тандемът Груевски-Иванов бяха пуснали в действие един "вечен двигател" - perpetuum mobile на своята безразделна власт в Македония: Национализъм - корупция - авторитаризъм - национализъм прим - корупция прим... Национализмът е трудолюбива емоция - трябва само да й хвърляш гориво в пещта. Така тръгна и се разрастна гротескният спектакъл на "антиквизацията" - понятие, което трябваше да отразява "античната идентичност" на Македония, но успя да отрази само тиквения манталитет на нейните управници.

Отказът на премиера Борисов и на външния министър Захариева да се срещнат с гостуващия в София Иванов е не жест на пренебрежение - както самият Иванов го изтълкува, а позиция на национален интерес и интерес на евроатлантическата общност. България подкрепя уреждането на спора с името на Македония - при всички необходими защити както на своя суверенитет, така и на суверенитета на останалите си съседи. България подкрепя и интеграцията на Западните Балкани в ЕС и НАТО, защото това са единствените инструменти, които могат да създадат сигурност, перспектива и развитие за региона.

Sorry, Иванов - нищо лично! Политиката не е еднопосочна улица - в нея има правила на поведение и общуване. Проблемът с името на Македония все още е открит. Предстои референдум, на който ще се произнесат македонските граждани. Предстои и решителна битка в Атина - където срещу Ципрас се изправиха всички тези, които създадоха и до ден днешен поддържат безизходицата на прословутия "проблем с името". На този фон България се държи зряло и сдържано. Ние сме направили своите компромиси и сме дали своя принос за уреждане на проблема. Нямаме основания за крачка назад - дори и в името на гостоприемството.