Първите 500 мигранти, които напуснат кралство Норвегия  в близките месец и половина, ще получат освен билета за връщане не 20 000, а 30 000 крони (близо 3650 долара).

Още по-голяма сума се предвижда за семейства с деца, граждани на някои държави и лица в особено уязвимо положение - възрастни хора, жертви на насилие, болни и т. н.

Това съобщи днес министърката на имиграцията и интеграцията Сюлви Листхауг, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

"Ще се помъчим да убедим повече хора да се върнат доброволно, като им плащаме по-големи суми, ако напуснат страната - заяви тя, цитирана от Норвежката корпорация за радио- и телеразпръскване. 
Това ще ни даде възможност да спестим много пари. Издръжката на хората в бежанските центрове струва скъпо."

По думите на Листхауг срокът, предвиден за инициативата на кабинета, ще бъде удължен, ако мярката излезе успешна и съществено увеличи броя на търсачите на убежище, пожелали да си заминат от кралството.

Норвежката държава подпомага финансово кандидатите за убежище, пожелали да се върнат в родината, след като получат отказ от миграционните власти и им бъде наредено да напуснат страната. Помощи могат да искат и други мигранти, включително незаконните.

Програми за държавни помощи, отпускани на бежанци и мигранти, желаещи да се върнат в родината, действат в европейските страни от 70-те години на 20-и век. През последните 5 години такива програми обхващаха по 1500 до 2000 души годишно в Норвегия.

Според местния клон на Международната организация по миграцията броят на желаещите е нараснал през януари и февруари т. г. с 60 на сто спрямо същия период на предходната година, достигайки 620 души.
В Близкия изток се връщат и сирийци, на които се плаща пътуването до Йордания, Ливан или Турция.

Миналата година в Норвегия са подадени почти 31 000 молби за убежище, докато преди това бежанците в тази страна не надхвърляха 10 000 годишно.

Правителството очаква тази година 33 000 молби, но през първото тримесечие са подадени под 1000. Освен сезонния спад причина може би е затегнатото напоследък миграционно законодателство в Норвегия, допълва ТАСС.

Италия чака помощ от  НАТО за бежанската криза

Италия очаква от срещата на върха на НАТО в Полша на 7 юли решение алиансът да се включи в уреждането на миграционния проблем в Сицилийския пролив. Това заявява в публикувано днес интервю за в. "Стампа" министърът на отбраната Роберта Пиноти.

"Отдавна сме включили Средиземноморието в приоритетната зона за гарантиране на сигурност в Европа. На предишната среща на върха на НАТО бе посочено, че южните граници трябва да се охраняват наред с източните.
Повдигнахме въпроса центърът на антитерористичните операции да бъде изместен от Източното Средиземноморие към бреговете на Либия, откъдето отплават мигрантите", посочва Пиноти.

Тя добави, че на предстоящи форум предложението за съгласуване на мисиите в Средиземноморието трябва "да добие конкретно съдържание".

Пиноти повтори официалната позиция на правителството в Рим, че военна намеса в Либия за възстановяване на стабилността в страната е възможна "само в сътрудничество с либийците и според техните искания".