Над 100 000 души се събраха в центъра на беларуската столица Минск за поредния мащабен протест срещу преизбирането на президента Александър Лукашенко.

Вижте снимки

Протестиращите изпълниха централния Площад на независимостта в Минск въпреки заплахите на властите да не демонстрират и засиленото полицейско присъствие. Министерството на отбраната обяви, че армията ще се намеси при несанкционирани демонстрации, за да защити националните паметници. Самите протестиращи споделиха, че вярата е по-силна от страха.

Лидерът на опозицията и бивш кандидат за президент Светлана Тихановска призова протестиращите да продължат с действията си, за да защитят правата си.

Снимка: БТА/АР

Президентът Александър Лукашенко отново заяви, че демонстрациите се организират от чужбина и повтори заплахите си, че НАТО струпва военна сила по границата на Беларус - твърдение, което Алиансът категорично опроверга: "Силите на НАТО приближават. Ситуацията, от тяхна гледна точка, е нестабилна вътре в страната и те прибегнаха до активни операции. Разположили са военни и самолети f-16 на 15-20 минути от границата ни, така че бях длъжен да повиша бойната готовност на армията".

Лукашенко пристигна с хеликоптер в резиденцията си Дворец на независимостта в Минск, облечен в бронирана жилетка и държейки автомат в ръка, показа видеоматериал, публикуван в мобилното приложение Телеграм.

Видеото, публикувано в близък до президентската пресслужба канал в Телеграм, показва как Лукашенко слиза от хеликоптера и тръгва към резиденцията, близо до която имаше протести. На кадрите се вижда, че той носи бронежилетка и държи автомат "Калашников" без пълнител. Президентът беше посрещнат от въоръжена охрана.

Масовите протести започнаха в Беларус точно преди две седмици - след президентските избори, които Лукашенко спечели с над 80%, а Тихановска получи едва 10%.

Снимка: БТА/АР

Опозицията не признава тези резултати и настоява за повторни избори, които да бъдат честни и свободни Ройтерс цитира изявление на руския министър на външните работи Сергей Лавров, според когото напусналите Беларус веднага след изборите на 9 август опозиционни лидери искат кръвопролития.

Лавров заяви, че Светлана Тихановска, която е в Литва, е била подтиквана на зове за продължаване на протестите.

Снимка: БТА/АР

А президентът на Украйна Володимир Зелински обяви в телевиционно интервю какво би направил, ако беше на мястото на Лукашенко: "Ако съм сигурен в себе съм, уверен че аз съм изборът на народа, на хората, тогава мога да успокоя всички. Определено затова бих казал: "След месец - нови избори. Аз ще се явя, да се яви и който друг иска" ще поканя международни наблюдатели от всякакви страни - германци и украинци, руснаци и американци, французи. И бих казал на беларуския народ: "Моля, изберете когото искате". Убеден съм че тогава резултатът ще е безспорен и всичко ще е спокойно, без кръв, честно и историческо!".

Живи вериги за солидарност с Беларус в балтийските страни

Хиляди граждани на балтийските страни се събраха днес, за да образуват жива верига в знак на солидарност с протестиращите в Беларус, 30 години след подобна акция срещу Съветския съюз, предаде Франс прес.

В Литва живата верига ще бъде с дължина около 30 километра - от столицата Вилнюс до границата с Беларус. Организаторите очакват около 50 000 души да се включат в инициативата.

Лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановская, която намери убежище в Литва след спорните президентски избори на 9 август в своята страна, заяви, че също може да се включи в акцията.

На 23 август 1989 година милиони граждани образуваха жива верига през трите балтийски страни - Литва, Латвия и Естония - за да изразят волята си за независимост от бившия СССР.

Литовският президент Гитанас Науседа, също участник в "Балтийския път" - първата жива верига през 1989 година - също е очакван на днешното събитие.

В Латвия стотици демонстранти преминаха покрай границата с Беларус, след което оформиха жива верига в село Пиедруя пред погледите на беларуските граничари, на пост от другата страна на река Даугава, която разделя двете страни.

Други живи вериги са планирани в естонската столица Талин и на прочутия Карлови мост в Прага.

"Балтийският път" от 1989 година вдъхнови други подобни инициативи в цял свят през последните десет години, включително в Хонконг, Каталуния и Тайван.

Литва, Латвия и Естония сега са членки на Европейския съюз и на НАТО.