Те са отличени за работата си по „дизайна и синтезирането на молекулярни машини“, известни още като най-малките машини в света.

„Те създадоха молекули с контролирано движение, които могат да извършват задачи, когато към тях се добави енергия... Молекулярните машини най-вероятно ще бъдат използвани в разработването на неща като нови материали, сензори и системи за съхранение на енергия“, заявиха от журито на наградите, цитирани от АФП и БГНЕС.

Молекулярните машини, създадени от тримата учени, са хиляди пъти по-малки от дебелината на човешки косъм. При тях се наблюдава успешното свързване на молекули, които образуват всичко от малки лифтове до мотори и миниатюрни мускули.

Соваж, Стодарт и Феринга създават инструментариум от химични структури, които се използват от изследователи по света за създаването на различни напреднали технологични устройства. Пример за употребата на тези молекулярни машини е построеният през 2013 г. молекулярен робот, който може да взима и свърза аминокиселини.

Първите стъпки към създаването на молекулярни машини предприема Жан-Пиер Соваж през 1983 г., когато успешно свързва заедно във верига две молекули с кръгла форма. И ако обичайно молекулите в естествено състояние се свързват помежду си от силни ковалентни връзки, то веригата на Соваж е обединена от механична връзка.

Молекулярните машини се доразвиват от Фрейзър Стодарт през 1991 г., който успява да накара молекулярен пръстен да се движи по ос. На базата на това той създава и молекулярните мускули, молекулярен лифт и компютърен чип, базиран на молекули.

През 1999 г. Бернард Феринга става първият човек, създал молекулярен мотор. Той представлява молекулярно роторно острие, което се върти постоянно в една и съща посока. Използвайки този мотор Феринга успява да завърти стъклен цилиндър, голям близо 10 000 пъти повече от мотора. Той също така проектира и т. нар. наноколи.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., като паричната й стойност е е осем милиона шведски крони (830 000 евро или 930 000 щатски долара).

Сред по-известните лауреати на Нобеловата награда за химия са: Сванте Арениус (1903 г.), Ърнест Ръдърфорд (1908 г.), Мария Кюри (1911 г.), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935 г.).

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Томас Линдал, Пол Модрич и Азиз Санджар за изследвания, свързани с методите за "ремонт" на ДНК.