Афганистан ще се превърне в новия център на глобалния тероризъм. Никой не може да контролира страната, местните трябва да се разберат по между си с помощта на международната общност. Страната влиза в гражданска война. В България в момента за бежанците има много политическо говорене, без да се дават определени решения. Създава се психоза сред населението заради партийни интереси. Не мисля, че към България ще се насочат милиони бежанци. Това анализира пред Dir.bg Мохамед Халаф*.
- Г-н Халаф, защо според Вас американците се изтеглиха от Афганистан точно преди 20-годишнината от атентатите на 11 септември?
- Отговора на този въпрос трябва да го намерим в преговорите, които бяха проведени с талибаните и САЩ в катарската столица Доха. Тези преговори започнаха и приключиха по времето президента Доналд Тръмп. Договорено бе споразумение за окончателното изтегляне на всички американски войски от Афганистан до края на май тази година. Талибаните срещу това дадоха гаранции, че няма да позволят страната да се превърне наново в център и плацдарм на Ал Кайда и на различни други джихадистки организации. Когато дойде на власт новата администрация на президента Джо Байдън, решиха да отложат това изтегляне на американските войски до края на септември. След това пък решиха да се осъществи до края на август.
В тези преговори имаше две грешки. Първо САЩ индиректно или директно, както искате го разбирайте, легитимираха това радикално движение, което все още фигурира в списъци на терористичните организации. Втората грешка е, че те изключиха от тези преговори за мирното уреждане на кризата в Афганистан правителството. Не може да договаря една държава съдбата на другата без участието на официални представители на правителство. Тези двете грешки бяха използвани от талибаните и те започнаха да атакуват правителствени военни бази и граждански обекти. Обществена тайна е, че правителството в Кабул управлява страната през деня, а талибаните през нощта. Това показва, че нямаше контрол върху цялата територия на Афганистан дори и по времето на американската и натовско предисловие. Защо изтеглянето на американските войски стана точно преди 11 септември, когато се навършват 20 години след атентатите във Вашингтон и Ню Йорк? Явно президентът Байдън се сети, че това ще предизвиква много критики и ще бъде използвано от опозицията и за това го направи до 31 август.
САЩ и натовските държави след 20 години се провалиха военно. И това е унизителен провал и на целия Запад. Дори и да приемем, че те имат право да се изтеглят и не може да воюват още 100 години вместо афганистанския народ, то изтеглянето трябваше да бъде направено по начин, който да запази стабилността на странната, живота и правата на гражданите. Трябваше да има създадени механизми, с които се гарантира мирно уреждане на конфликтите и противоречия между различни политически, етнически, религиозни и племенни групи. Нямаше как да не се случи това, на което сме свидетели в момента, след като американците напускат без да са уредили всичко по-горе посочено.
- Видяхме как президентът Ашраф Гани напусна, без да организира никаква съпротива. Имало ли е договорка между самата власт в Афганистан и талибаните?
- Президентът Гани обясни защо напуска страната. Той, както каза, искаше с това да предотврати кръвопролитие в страната. Аз съм склонен да му вярвам, защото той през последните години не беше съгласен с действията на САЩ - да преговорят с талибаните с посредничеството на Доха. Катар е кръстникът на всички ислямистки организации в региона като Мюсюлмански братя, Ал Кайда, Ислямска държава, Хамас, Ислямски джихад и други. САЩ пренебрегваха президента Гани, в същото време пренебрегваха и коалиционните партньори в управлението в Кабул.
Това, че САЩ не могат да воюват вместо афганистанците, не оправдава всичките тези решения. САЩ и натовските страни много добре знаят, че в политическата система в Афганистан има корупционни схеми, разногласията между различни коалиционни партньори, противоречията между тях, които рефлектираха върху всички институции през тези години. Знаеха, че армията беше изградена по американска военна доктрина и екипирана и въоръжена с най-модерното оръжие. Знаеха, че тя е от 350 000 души, но само на хартия. Защото може би армията е с 30-35% по-малка численост. Те знаеха, че генералите, различните военни ръководители и политическите лидери са замесени в някакви корупционни схеми и източват милиарди долари, които отиват към армията като заплати, екипировки и т.н.
Като се връщаме назад, докладите, оценките на разузнавателните служби в САЩ, преди няколко месеца предвидиха, че всичко това може да се случи, но след една и половина година. После се коригираха и казаха - може би в рамките на шест месеца. След това станаха три месеца, после бе в рамките на един месец и накрая всичко стана за няколко дни.
Вие вярвате ли в това, че САЩ, натовските държави и ЕС не знаеха какви процеси има в Афганистан, каква е силата на талибаните, откъде черпят тази сила и кои са факторите в региона, които осигуряват финансирането и въоръжаването им? За мен има вътрешни фактори зад бързото изтегляне. Според мен в това изтегляне има умисъл. Американците след 20 години се чувстват, че защитават всички държави в региона на Азия - Китай, Русия, Иран, Пакистан, Индия, без именно тези държави да участват в Афганистан. Но те само консумират от това, че САЩ действаха там и инвестираха 1 трилион долара в изграждането на Афганистан. Печелеха от това да защитават сигурността си. В същото време те критикуваха присъствието на САЩ там. Сега САЩ казват на всички тези държави - дойде време вие да си се оправите с талибаните, ние направихме каквото можахме, дойде вашият ред. И това е един капан, в който ще паднат китайците, руснаците, иранците, пакистанците и индийците.
Още преди 10-12 години Хенри Кисинджър каза нещо умно - за да има решение на афганистанските проблеми трябва да направят конференция, в която да участват всички заинтересовани регионални сили. И тази баница да я поделят помежду си. Тогава ще имаме стабилен мир в Афганистан. Сега е явно, че САЩ оставят всички други държави да се занимават с това, защото се чувстват уморени и са похарчили 1 трилион от парите на американските данъкоплатци.
Да не забравяме и още един фактор. В момента на управлението на САЩ има едно радикално крило с представители в администрацията на Джо Байдън. Катар от около 6-7 години са инвестирали около 1 милиард и половина в американските университети, в аналитични центрове, в медии, пиар агенции. Сега тези хора са привлечени от Байдън и Демократическата партия в различни централни ключови позиции в управлението. Те притискат в конгреса администрацията за това как да бъдат по-отворени към талибаните, Хизбула, Иран, към Мюсюлманските братя, как да поощряват умерените ислямисти, които да вземат властта, защото те според тях са защитна сттна пред радикалния ислям. Това е тенденция.
- А имало ли е договорка между самия Гани и талибаните?
- Не. Между талибаните и Гани има много силна вражда. Той напусна страната, защото щяха да го екзекутират. Гани бе през цялото време против талибаните да участват в управлението на страната и техните бойците да бъдат пуснати от затворите. Те са около 15 000. САЩ, без съгласието на Гани и правителството в Кабул, договори пускането на 5000 от тях. Това стана на добра воля, в началото на преговорите. Гани очакваше, че те ще се върнат на бойното поле, ще носят оръжия. Това се случи. САЩ дори и да са изхарчили 1 трилион, трябва да се вземат предвид мнението на съответните партньори в държавата.
Това е унижаване на правителството и на президента Гани. Сега американците опитват да хвърлят вината върху него. САЩ искаха на всяка цена да напуснат Афганистан. Разбира се, те имат това право, но нямаха право да оставят страната в тази хаoс. Първоначално трябваше да уредят политическата система, каква е формата на участието на талибаните в нея, при какви условия това да бъде, каква е ролята на ислямския шериат в законодателството. И още - съдбата на жените, какво законодателство ще бъде приложено по-нататък, какъв ще бъде икономическият, политическият и културният строй в страната.
Това не го направиха. Ние виждаме резултата. Може и да има големи потоци бежанци, може и да няма, но аз мисля, че въпреки всичко Афганистан сега не е същият, който беше преди 20 години. Там наистина има политически плурализъм, има гражданско общество, има университети, има икономика, която добре започна да върви през последните години, има земеделие, има развитие, жените участват във всички държавни институти. След 20 години има момчета и момичета, които знаят какво искат и няма да приемат религиозния диктат. В Афганистан има около 250 медии, като само телевизиите бяха около 50. Гледах в една телевизия призив от журналистка, която талибаните не са я допуснали да влезе на работа, като са заявили, че ще влизат само мъжете.
- Ще се завърне ли тероризмът в страната въпреки промените през последните 20 години?
- Нямам абсолютно никакво основание като експерт да мисля, че талибаните са се променили, защото такъв вид идеологически организации не се променят. Вижте какво поведение имет и как действат държави, където те взеха властта. Започвайки отпреди Арабската пролет - имаме за пример Иран, агресивен шиитски политически ислям, който управлява вече почти 40 години. Виждаме какви процеси има в Иран и как жените са принудени да сложат забрадки, най-различни ислямски символи и т.н. Ограничени са техните права. Това не пречи на американците и европейците да имат икономически, политически, дипломатически отношения с аятоласите, които не са по-малко терористи от талибаните. Всеки, който вярва, че талибаните се придържат към договореностите със САЩ, че те няма да позволят страната им да се превърне пак в център на тероризма, няма да представляват заплаха и няма да нападат САЩ, би бил наивник или глупак. При всички ислямски организации формата е нещо, а съдържанието и поведението е друго. Това важи за Хамас, Ислямски джихад, Мюсюлманските братя, Хизбула, Боко Харам и другите.
Изтеглянето на САЩ и НАТО е голям стимул за всички тези организации. Това им даде увереност. Щом като спечелиха срещу САЩ и НАТО, могат да извоюват победи навсякъде, след като техните братя талибаните постигнаха това. Първото, което направиха талибаните, беше да пуснат от затворите 5000 бойци, част от тях бяха и в Гуантанамо. Един от пуснатите от Гуантанамо беше в двореца на президента Гани. Седи в офиса на бюрото му и казва с волята на Аллах аз вече съм от Гуантанамо в двореца на президента. По-голямо унижение от това за САЩ и НАТО има ли? Афганистан ще се превърне в новия център на глобалния тероризъм.
- Вие самият казахте, че най-застрашени са Русия, Иран, Китай, може би и Турция. Ще има ли сериозна бежанска вълна? Застрашена ли е и България, в какъв мащаб?
- Да. Аз казвам, че всички тези държави в Азия - Китай, Русия, Иран, Пакистан, са застрашени и притеснени. Голямо притеснение има в Китай, защото на територията на Афганистан съществуват военни части на така наречената Тюркистанска ислямска армия или партия, която представя себе си като защитник и представител на китайските мюсюлмани - уйгурите. Те живеят на границата с Афганистан и са 50 милиона. Китайците също са притеснени за техните икономически интереси и проекти в Афганистан, които са за милиарди. Те са притеснени и за Пътя на коприната, той минава през Афганистан. От няколко години Запада критикува Китай за отношението му към уйгурите, както и концлагерите в Китай за превъзпитание на мюсюлманите.
Русия и всички бивши съветски републики също са застрашени, защото и там има мюсюлмани. В Кавказ също има такъв тип организации, които ще гледат на тази победа в Афганистан, като възможност да възстановяват действията си срещу режимите в региона. Русия също е заинтересована Афганистан да не се превръща в център на контрабандата и на хероина. Според докладите на руското правителство, 30 000 руснаци годишно са жертва на хероина, който идва от Афганистан. Същата е ситуацията в Иран, Китай и Европа. Официални доклади в Англия сочат, че 80% от хероина в страната е от Афганистан.
Пакистан също е застрашен, макар че създадоха талибаните, подкрепят ги и ги финансират. Талибаните в Пакистан са против правителството в Исламабад и водят въоръжена борба срещу него.
Иранците имат проблеми с талибаните. Да не забравяме, че талибаните бяха екзекутирали няколко дипломати преди години. В момента иранското правителство преговаря с талибаните, но да не забравяме, че от три седмици има протести срещу правителството в Техеран. Това не е далече от дестабилизация та за която говоря сега. Попадате на Талибаните ще активизира и стимулира различните организации в Иран и арабите сунити в провинция Хузестан .
Индия също е застрашена. И там има провинция Кашмир, където има ислямисти. Да не забравяме и Европа.
Що се отнася до милионите бежанци, не мисля, че това ще се случи в такива размери. Няма как да тръгнат тези милиони бежанци. Кой ще ги допуска? В момента в рамките на тези няколко дни, докладите на ООН сочат, че тръгналите бежанци от Афганистан са около 400 - 500 000. Те са се насочили към съседните държави. Истината е, че част от тях - младите и образовани, искат да избягат от Афганистан и да търсят перспектива. И те не искат да останат в съседните страни. Те искат да отиват към Европа и това ще опитат. В момента има два коридора, които са пуснати умишлено от Иран към Турция. Властите в Анкара са предприели защитни мерки срещу това. Те в момента имат достатъчно проблеми със сирийските бежанци, турците се вдигат срещу тях, защото те вече са 4 милиона.
В Турция има икономическа криза и национализмът е вече много развит, има агресия срещу бежанците. Ердоган дали ще позволи това да доведе до дестабилизацията на страната? Именно затова той изгражда стена с Иран. Те са си научили урока от 2015 година. Едва ли ще бъдат допуснати тези стотици хиляди сега. Няколко хиляди ще се опитат да проникнат през тези граници чрез различни групи трафиканти и чрез корупционни схеми. И в България има такива схеми. Единственото, което може да се направи в България, е да се засили контролът и да се следи за корупционните схеми, които ги има сега в гранична полиция и различни институции. Мисля, че вече имаме добра координация на информация и мерки, особено с държавите от ЕС и от региона. Не мисля, че ще повтаря картина, която беше преди 5 или 6 години. В България в момента за бежанците има много политическо говорене, без да се дават определени решения. Създава се психоза сред населението, заради партийни интереси.
- Сега САЩ не се справи със ситуацията в Афганистан, но преди години и Русия не успя, защо се получава така?
- Вашият въпрос ме препраща към един много сложен проблем. Проблемът в държави с етническо религиозно разделение е, че много трудно може да се постигне стабилност и демокрация. На Балканите през 1995 година след разпада на Югославия какво се случи? Там избухна между сърбо-хървати, албанци и сърби в Косово, мюсюлмани и сърби в Босна. Разпад на цялата система, война, етническа омраза. Все още и на Балканите не са уредени проблемите. Виждаме, че враждата си остава. Има нестабилност, макар че ЕС полага огромни усилия.
По същия начин това е проблем на Афганистан, там има племенно общество има етническо, религиозно и сектантско разделение. Пущуните са най-голямата етническа група. Талибаните ги считат за представители на сунитите-пущуни и техните интереси. Има и узбеки, които също воюват за правата си. Има хазари, това са шиитстките афганистанци.
Талибаните получават военна и финансова подкрепа от Пакистан. Узбеките също имат организация и получават подкрепа от Турция. Хазарите, шиитите също получават подкрепа от Иран и иранците са създали една милиция - въоръжена група, която защитава хазарите от талибаните. Видяхме първите дни какво правят бойците на талибаните и как започнаха да свалят символите на хазарите и да слагат техните.
Да не забравяме племенната структура на страната. Племенните и воените феодали, които защитават техните интереси, те са създали различни анклави, които ръководят. Никой не може да контролира Афганистан, само афганистанците трябва да се разберат помежду си с помощта на международната общност.
Американците се провалиха в създаването на институциите и на армията. Така беше и в Ирак. И затова там също няма стабилност. Ислямската държава се върна в Ирак през 2011 година, защото по същия начин Барак Обама напусна Ирак и го остави без контрол, както и сега Байдън направи в Афганистан. Няма как да не се случат такива процеси в тези държави. Щом отиваш да събаряш една система, трябва да изградиш друга и механизми за защита на новата, за да няма разпад и разочарования.
В Либия се случи същото. Натовските държави отидоха и свалиха Кадафи. Виждаме, че вече 10 години има враждуващи сили, гражданска война и нещата не са под контрол, защото свалиха една система, тръгна си един диктатор, обаче не бяха създадени институции и не бе създадена една надеждна армия, която да защитава националните интереси. В Либия обаче ситуацията е доста по-различна от Афганистан. Там в продължение на години имаше политически елит, имаше модернизация и за разлика от Афганистан има ресурси за изграждането на държавата Петрола. В Афганистан няма много природни източници, които да финансират възстановяването. В Ирак също има петрол, земеделие и индустрия, но и там няма нормален живот 20 години след американската офанзива в Ирак. Много са проблематични тези държави.
Западът не разбира процесите отвътре, етническото и сектантското противоречие между различните групи на населението. Това е проблемът на този регион и в частност на Афганистан. Аз мисля, и това се потвърждава от картините, които идват в момента от Афганистан, че това поколение, което видя демокрацията и модернизацията, тези млади момчета и момичета започнаха да излизат на протести срещу талибаните. Какво трябва да прави Западът? Западът трябва да създаде механизми и мониторинг върху талибаните, които трябва да върнат към преговорите за подялба на власт, създаване на правителство, надеждна система за контрол и модерна армия. Афганистан влиза в период на гражданска война.
*Мохамед Халаф е журналист. Роден е в Ирак. Висшето си образование завършва в Багдадския университет. Работи за вестник "Ал Таахи", но поради отказа му да се присъедини към управляващата тогава партия "Баас" е преследван и уволнен. През 1978 година емигрира чрез командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 година работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания. Женен е за българка, от която има дъщеря и син.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}