Поправката в резолюцията за Албания е внесена от евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. В нея се посочваше, че македонското малцинство в трите посочени места е всъщност българско.

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

Скопската телевизия "Сител" припомня, че при предишни свои изказвания в ЕП Андрей Ковачев е говорил за "повече от 100 000 българи, които живеят в Албания и нямат статут на признато малцинство".

В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/румънско. Българската етническа група не е призната.

Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Българското малцинство заема цяла Източна Албания. Като се започне от Мала Преспа през Голо Бърдо и Гора. Огромни групи българи, по пътя на разселването в годините на комунизма, има в Елбасан, Дуръс. Има и в град Берат. В това се убедих при посещението си през 2010 година, когато бях министър. Това коментира за Агенция „Фокус“ проф. Божидар Димитров – историк и директор на Националния исторически музей (НИМ).

„Албания трябва да изпълни тази мисъл на Европейския съюз. Аз мисля, че тя няма да има проблем с това. До 1932-1934 година албанците сами включваха българите към националните малцинства, които живеят там. След това, по време на комунизма, главно поради липса на интерес от наша страна, българите отпаднаха от списъка на малцинствата“, посочи проф. Димитров.

По думите му българите в Тирана, Елбасан и Дуръс са хора с високо образование и са част от елита. Той призова да бъде подпомогнато вече създаденото в Албания българско училище.