Великобритания ще обяви Китай за "заплаха за националната сигурност", ако британският външен министър Лиз Тръс заеме поста министър-председател, пише в. "Таймс", позовавайки се на сътрудници на Тръс.

Изданието пише, че Лиз Тръс е обещала, ако бъде избрана за министър-председател на Великобритания, да промени външната политика и да преразгледа документа, в който се определят дипломатическите и отбранителните приоритети на Лондон за следващото десетилетие. В този случай КНР може да получи статут на "критична заплаха" за Обединеното кралство.

Миналата година във въпросния документ, който определя дипломатическата и отбранителната политика на Обединеното кралство за следващото десетилетие, Китай беше посочен като "системен конкурент".

В същото време Лондон планира да задълбочи търговските си отношения с Пекин, като същевременно се опасява от рискове за националната сигурност.

"Лиз затвърди позицията на Великобритания спрямо Пекин, откакто стана министър на външните работи, и ще продължи да заема ястребска позиция като министър-председател", твърди пред изданието източник от нейния предизборен екип.

Друг събеседник на "Таймс" смята, че ако това се случи, няма да има повече икономически партньорства с Китай.

Когато през септември миналата година новоназначеният външен министър на Обединеното кралство Лиз Тръс се среща за първи път със своя американски колега Антъни Блинкън, разговорът далеч не е бил дипломатичен, пише в. "Файненшъл Таймс".

Според информирани за дискусията, Тръс е поставила под въпрос специалните отношения между двете страни - концепция, която е в основата на съюза между САЩ и Обединеното кралство.

Тръс е заявила, че е видяла малко конкретни примери в подкрепа на идеята, че отношенията са особено уникални, твърди източникът, като Тръс е посочила по-добрите търговски отношения на Великобритания с Канада, Япония и Мексико, както и спора със САЩ за митата върху стоманата.

Този разговор е бил емблематичен за стила й, описан като рязък, двусмислен и настъпателен от американски служители и анализатори, някои от които твърдят, че Тръс бързо заема максималистични позиции, без да мисли за последствията.

Тъй като Тръс е на път да стане следващият министър-председател на Обединеното кралство на 5 септември след оспорвани избори за лидер на Консервативната партия, американската външнополитическа върхушка се пита дали тя ще пренесе бомбастичността си от Министерството на външните работи на Даунинг стрийт.

По отношение на войната в Украйна, която доминираше в периода на Тръс като външен министър, САЩ и Обединеното кралство представиха единен фронт и се координираха тясно за разсекретяване на разузнавателните данни преди и след нахлуването на руския президент Владимир Путин.

Но според хора, запознати с начина на мислене на американските си колеги, под обвивката на солидарност Тръс понякога е предизвиквала раздразнение.

В речта си през април тя призова страните да работят заедно по плана "Маршал" за Украйна, като ехо на американската програма, която финансира възстановяването на Западна Европа след Втората световна война. Според американски служител речта "повдигнала вежди" в администрацията на Байдън, като се има предвид, че Великобритания е предоставила на Киев милиарди по-малко икономическа и военна помощ, отколкото Вашингтон.

Това беше само един от примерите за подход, който друг високопоставен служител на администрацията определя като "много черно-бял", при който нейната реторика често изпреварва британските ангажименти и американската политика.

През март Тръс заяви, че САЩ и Обединеното кралство трябва да "работят заедно, за да гарантират, че Путин ще загуби в Украйна", а през юли тя заяви, че руският президент трябва да "претърпи стратегическо поражение".

В същото време САЩ напоследък се отдръпнаха от приказките за пълно поражение на Русия. И след като през март президентът Джо Байдън използва речта си във Варшава, за да заяви, че Путин не може да остане на власт, неговите помощници бяха принудени да пояснят, че САЩ не се застъпват за смяна на режима.

Междувременно Тръс и екипът ѝ понякога са били разочаровани от нежеланието на Вашингтон да заеме по-твърда позиция по отношение на Русия, твърди запознат с въпроса.

През последните десетилетия специалните отношения са се променяли. Роналд Рейгън е бил особено близък с Маргарет Тачър, която го описва като "втория най-важен мъж" в живота си след съпруга си. Бил Клинтън и Тони Блеър се радваха на статута си на двама млади лидери, които въвеждат нова марка центристка прогресивна политика от двете страни на Атлантическия океан.

Но решението на Блеър да остане близо до САЩ по време на президентството на Джордж Буш и да подкрепи инвазията в Ирак доведе до обвинения, че е пудел на Буш, припомня "Файненшъл Таймс".