07:15 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Леонид Брежнев - съветският приятел на Тодор Живков (архивни снимки)

Висш служител на КГБ може да е замесен в опита за покушение срещу ръководителя на СССР

Снимка: Иван Григоров

Леонид Брежнев - съветският приятел на Тодор Живков (архивни снимки)

Висш служител на КГБ може да е замесен в опита за покушение срещу ръководителя на СССР

08:01 | 16 юни 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 82 11976 Снимка: Иван Григоров

По време на социализма имаше един анекдот - "Какво са веждите на Брежнев? - Мустаците на Сталин на по-високо равнище".

Леонид Илич Брежнев ръководи Съветския съюз (СССР) като генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия (КПСС) от 1964 г., а на 16 юни 1977 г. става председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. На власт е чак до смъртта си през 1982 г.

След диктатора Йосиф Сталин той е най-дълго управлявалият съветски държавник - 18 години. Управлението му обаче не е твърде успешно, защото тогава започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, която води до разпадането на СССР през 1991 г.

От генерал до вожд

Леонид Брежнев е роден на 1 януари 1907 г. в град Каменское - тогава част от Руската империя на територията на днешна Украйна, в работническо семейство. След като завършва Днипродзержинския металургически институт, става металург-инженер. През 1923 г. влиза в Комсомола, а няколко години по-късно вече е активен член на Комунистическата партия. Мобилизиран е във Втората световна война и е политкомисар на танкова рота. Участник в сраженията в Новоросийск, писателят С. А. Борзенко пише в мемоарите си:

"Брежнев го знаеше цялата армия... Началникът на политотдела циментираше морално войската, неведнъж проявяваше лична храброст и желязно хладнокръвие".

Embed from Getty Images

С либийския диктатор Мумар Кадафи

През май 1945 г. той вече е началник на политуправлението на 4-ти украински фронт. Напуска армията през 1946 г. с ранг генерал-майор.

През 1952 г. става член на Централния комитет на партията, а през 1964 г. става Първи секретар на ЦК на КПСС, след като предшественикът му Никита Хрушчов е свален от власт. Брежнев не участва пряко в тези действия, но предварително дава съгласието си да поеме поста.

В първите 10 години, докато е на власт, се ползва с голяма популярност. Описват го като добродушен лидер, който избягва конфликтите в политиката и в личните си отношения и не обича екстремните решения.

Той осигурява на съветската номенклатура нужното й спокойствие. Не ги избиват, не ги арестуват. Когато някой се проваля, става посланик. Казват, че неслучайно неговият девиз е "Бережное (игра на думи - "внимателно, но внушава "брежневско") отношение към кадрите".

Преследвани са обаче дисидентите - затварят ги в затвори и психиатрични клиники, прогонват ги от страната.

Embed from Getty Images

През 1971 г. Брежнев и ръководителят на ГДР Ерих Хонекер демонстрират братска дружба с целувка. По-късно този момент е изрисуван на Берлинската стена и се превърна в символ на падането на "желязната завеса".

Междувременно кадровата му политика обаче води до сериозно застаряване на управленския елит, пропуска се и новият етап в развитието на технологията. Затова и в страната няма бум на потреблението като на Запад. Последните години от управлението му се определят като застой с нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат.

Макар да не е привърженик на резките движения, все пак под негово ръковоство СССР извършва военната инвазия в Чехословакия през 1968 г. През 1979 г. пък, по молба на правителството в Кабул, са изпратени съветски войски в Афганистан, което довежда до дълга и кръвопролитна война и тежки последствия. Тази война ускорява края на СССР.

Междувременно Брежнев развива невиждана страст към ордените и медалите. Той се самозасипва със звания, ордени и плакети. В края на живота си има повече награди от Ленин, Сталин и Хрушчов заедно. Най-много харесва военно-бойните ордени - четири пъти е обявен за Герой на Съветския съюз (званието се дава до три пъти), десетки пъти е Герой на други социалистически страни (на България два пъти). През 1976 г. сам се произвежда в чин маршал. Архивите разказват за комична случка - на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил, Брежнев влиза, заметнат с плащ и командва: "Внимание! Влиза маршал!".

През 1969-70 г. започват сериозни проблеми със здравето на Брежнев. Оттогава той е постоянно придружаван от медицински екипи, а там, където живее и работи, са оборудвани медицински кабинети. През 1976 г. той изпада в клинична смърт. Спасяват го, но след това неотлъчно придружаван от реаниматори с апаратура. В последните 6 години от живота си преживява няколко инфаркта и инсулта. Накрая изпитва трудности при изпълнението на елементарни протоколни задължения, което се случва и по време на международни събития пред очите на целия свят.

Embed from Getty Images

С кубинския лидер Фидел Кастро

Леонид Брежнев умира в Москва на 10 ноември 1982 г. Съпругата му - акушерката от Белгород Виктория Денисова, с която се женят през 1928 година, умира през 1995 г. Двамата имат дъщеря и син - Галина (1929 - 1998) и Юрий (1933 - 2013) - бивш първи заместник-министър на външната търговия на СССР.

Опит за покушение - отчаяна стъпка на млад войник или акция на човек от КГБ

На 22 януари 1969 година е извършен опит за покушение срещу Леонид Брежнев. Съветският лидер е охраняван от Девето управление на КГБ, оглавявано по онова време от генерал-лейтенант Сергей Антонов. По програма в този ден в Кремъл трябва да се състои тържествена церемония за посрещане на екипажите на космическите кораби "Съюз 4" и "Съюз 5". Няколко дни по-рано космонавтите Шаталов, Волинов, Елисеев и Хрунов са осъществили първото в света скачване на два пилотирани кораба в открития Космос и са създали експериментална космическа станция.

При влизането в Кремъл по кортежа, с който се движат генералният секретар и космонавтите, е открита стрелба с огнестрелно оръжие. В автомобила-мишена - лимузина ЗИЛ 111, обаче не е Брежнев. Според една версия колата, в която е бил той, е влязла в Кремъл през Спаските порти, според друга - е пътувала последна в кортежа, вероятно от съображения за сигурност.

В обстрелваната кола са други космонавти - Алексей Леонов, Андриян Николаев, Валентина Терешкова и Георгий Береговой. Те оцеляват, но шофьорът е смъртоносно ранен. Николаев съумява да поеме волана и да спре тежкия автомобил. Той е леко ранен, парчета от счупени стъкла засягат и Береговой, а Леонов по чудо се разминава с куршум.

Бързата реакция на моторист от ескорта пък не дава възможност на атентатора повече да стреля прицелно, като се насочва към него, закрива сектора за обстрел и го поваля. Той също е ранен, но в следващия момент стрелецът е задържан от агенти на КГБ.

Оказва се, че това е младши лейтенант Виктор Иванович Илин от 61-и Геодезичен отряд на Ленинградския военен окръг. Година преди атаката той е завършил Ленинградския техникум по топография и веднага е призован да отбие военната си повинност. В деня преди покушението застъпва наряд като дежурен офицер в своята част в град Ломоносов. Открадва два пистолета "Макаров" - 9 мм и два пълнителя с 16 патрона и дезертира.

Заминава със самолет за Москва. Там отсяда при чичо си - служител на съветското вътрешно министерство от запаса. Сутринта в деня на атентата взема тайно негов униформен шлифер и фуражка и с помощта на тази маскировка необезпокоявано прониква на територията на Кремъл. Застава в милиционерския кордон до Боровицките порти.

Към 14,15 часа през тях започват да влизат автомобилите на правителствения кортеж. Младши лейтенантът крие оръжието в широките ръкави на шлифера. Пропуска първата кола - знае, че Брежнев обикновено пътува във втората. След това прави крачка напред и открива огън с двата пистолета едновременно. Успява да произведе 11 изстрела.

Официалната версия на властите е, че мишена на Илин са били космонавтите. Атентаторът е обвинен по пет члена от Наказателния кодекс на СССР: кражба на оръжие; дезертьорство; организиране и разпространение на клеветнически сведения, злепоставящи съветския строй; опит за терористичен акт; убийство. Зад всеки от тях го грози или смъртна присъда, или доживотен затвор. Той обаче нито е

разстрелян, нито изпратен в лагер. Младият мъж, който от самото начало прави впечатление на неуравновесен и лабилен, а в показанията си твърди, че е наследник на рода Романови, е признат за невменяем. През май 1970 г. е настанен в Казанската специализирана психиатрия, където прекарва в пълна изолация до 1988 г. След дълги ходатайства от майка му е преместен в психиатрична болница в Ленинград.

Две години по-късно е освободен. По ирония на съдбата, тъй като формално не е уволнен от Съветската армия, му признават болнични и му изплащат заплатата за 20 г. Освен това му дават едностаен апартамент в Ленинград и инвалидна пенсия.

Смята се, че зад опита за покушение стои смесица от политически и лични мотиви. Илин се отнася критично към властта, смята, че действащата политическа система в СССР се е изхабила. Осъжда нахлуването на съветските войски в Чехословакия и се изказва положително за военните преврати в стани от третия свят. Известно е, че се възхищава на убиеца на Джон Кенеди - Ли Харви Осуалд: "Само един изстрел - и известност пред целия свят". Вероятно обаче ключови са се оказали негови лични преживявания - малко преди атентата той научава дълго пазена тайна - оказва се дете на хронични алкохолици, което им е отнето и израства в дом, а след това е осиновено. Освен това се разделя с приятелката си.

Съществува и друга, конспиративна версия - че опитът за покушение срещу Брежнев е провокация, подготвена и реализирана от определени кръгове в КГБ. Още на 21 януари командването на армейската част, където служи Илин, вдига тревога заради изчезнал офицер с два пистолета. От записки в тетрадката му се разкрива, че той ще лети до Москва. В деня на атентата чичото докладва на властите, че е задигнал милиционерска униформа и се е насочил към Кремъл. Никой обаче не си прави труда да използва информацията и да предприеме мерки.

Има хипотеза, че това бездействие е резултат от непреодолим конфликт между тогавашния председател на КГБ Юрий Андропов и неговия първи заместник Семьон Цвигун (женен за сестрата на съпругата на Брежнев), който упорито се опитва да го измести от поста.

Около този случай витае още една легенда - твърди се, че докато се приготвял да тръгне за Кремъл същата сутрин, любимата котка на съветския ръководител - Лама, подарена му от Далай Лама, била нервна и се нахвърляла върху обувките му, драскайки и хапейки. За да успокоят животното му дали любимата храна - телешко месо, но въпреки това то останало неспокойно.

Виктор Илин е единственият, осмелил се да вдигне оръжие срещу Брежнев в СССР, известни са обаче и два неуспешни опита за убийство при визитите му в чужбина. През юни 1977 г., в навечерието на посещението му във Франция, КГБ получава информация за готвен атентат. Покушението трябвало да стане по време на церемонията за поднасяне на венец пред Вечния огън до Триумфалната арка. Работата била възложена на снайперист, разположен в близка улица. Благодарение на съвместните действия на френските и съветските служби и взетите превантивни мерки на 21 юни Брежнев поднася своя венец и всичко приключва без премеждия.

През май 1978 г. пък генералният секретар на ЦК на КПСС е на посещение във ФРГ. КГБ разполага с данни, че се готви покушение, което да бъде извършено след обяда му с канцлера Хелмут Шмид в замъка Аугустбург. Мишената е изведена през страничен изход и атентатът е предотвратен.

Българо-съветската дружба

По време на управлението си Леонид Брежнев е пръв приятел на България и лично на комунистическия лидер Тодор Живков.

"Особено тесни и приятелски отношения той изгради с Брежнев. Дългият период на съвместна работа позволи на Живков да спечели неограничено политическо доверие на съветския ръководител. Един от начините за това бе проникването в неговото семейство... обсипваше ги със скъпи подаръци - кожуси, бижута, накити, ваканции в България. Разходите естествено бяха за сметка на УБО", разказва чак през 1990 година бившият политически съветник на Тато Костадин Чакъров.

1973 г. - Тодор Живков посреща в София Брежнев и го награждава с орден "Георги Димитров"

Снимка: Иван Григоров

Вероятно точно така, Живков успява да спечели верен съюзник и в крайна сметка Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята.

"Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност", признава Живков на среща с него в Крим през август същата година.

Откриването на АЕЦ "Козлодуй"

Снимка: Иван Григоров

Три месеца пред това българският комунистически ръководител е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за Народна република България, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

9 септември 1974 г.

Снимка: Иван Григоров

Последното посещение на Леонид Брежнев в България е през януари 1979 г. Тогава той вече е възрастен и болен и не пристига по обичайния начин. На 13 януари дълга влакова композиция го докарва на Централната софийска гара след дълго пътуване от Москва. Уговорено е посещението да бъде обявено като работно и затова липсват обичайните за комунистическите времена възторжени посрещачи със знамена и букети. Там са само членовете на Политбюро на БКП, други висши партийни функционери и всички служители на съветското посолство.

24 май 1973 г.

Снимка: Иван Григоров

Вестник "Поглед" излиза със заглавие "Сега у нас няма по-обичан човек от Леонид Илич!"

За първи път такъв гост е настанен в личната резиденция на Тодор Живков в Банкя. Там се провежда и официалната вечеря, вместо както винаги - в резиденция "Бояна". Лекарите препоръчват така. Всъщност посещението е именно заради влошеното състояние на Брежнев, но малко хора знаят факта, че целта е той да премине оздравителен курс при народния лечител Петър Димков.

Снимка: Иван Григоров

Вечерята е кратка, а според очевидци Брежнев бързо губи внимание и търпение, задава странни въпроси и бърка някои от присъстващите с други. Заради конфуза Живков дава знак всичко да приключи още преди кафето и десерта.

На другата сутрин, наспал се и пил лекарства, Брежнев е в по-добра форма. Българският комунистически водач му споделя за проблемите на страната. А съветският лидер щедро обявява, че Съветският съюз е решил да отпусне безвъзмездно на България 2 милиарда преводни рубли за стимулиране на селското стопанство и експорт.

Това е една от последните помощи, които получаваме от СССР.