Милиони майки по целия свят знаят това име - Джонас Едуард Солк. Лекарят, на когото дължат живота си стотици хиляди деца. Ученият, разработил първата ваксина срещу полиомиелит (детски паралич), който толкова много вярвал в своята работа, че поставял експерименталните дози на себе си, съпругата си и трите им деца.
На 12 април 1955 г. ваксината на д-р Солк е обявена за безопасна и ефективна. Но пътят до спасяването на стотиците хиляди детски животи е дълъг.
Джонас Едуард Солк се ражда на 28 октомври 1914 г. в семейството на Даниел и Дора Солк - евреи ашкенази.
Д-р Джонас Едуард Солк
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosБащата Даниел е роден в Ню Джърси в имигрантско семейство от Източна Европа, а майката Дора пристигнала в САЩ от Руската империя, когато била на 12 години. Джонас е първородният им син, след него се раждат още две момчета.
На 13 години той постъпва в гимназията Townsend Harris - училище, в което умните, но бедни деца на имигранти, се обучавали безплатно. Даниел Солк бил шивач и едва успявал да осигури прехраната на своето семейство, но и той и съпругата му Дора смятали, че образованието е много важно и окуражавали най-големия си син да учи.
След като завършва гимназията, Джонас Солк се записва в Сити колидж в Ню Йорк, където получава научна бакалавърска степен. Но не спира дотук. Продължава образованието си в Нюйоркския университет, където записва медицина през 1939 г. В продължение на две години той е стажант в болницата Маунт Синай, след което става член на Мичигънския университет, където изучава грипните вируси с д-р Томас Франсис Младши и разработва ваксина против грип.
През 40-те и 50-те години в САЩ, а и в целия свят, бушува епидемия от полиомиелит (детски паралич). Само през 1952 г. смъртните случаи са 58 000. Десетки хиляди деца всяка година остават инвалиди за цял живот, болниците са препълнени с малки пациенти, които дори не могат да дишат сами и са подложени на изкуствена вентилация с "железен бял дроб". Страната е обхваната от паника, а учените неистово търсят спасение. Самият Франклин Делано Рузвелт е диагностициран с детски паралич, когато е на 39 години, и остава парализиран от кръста надолу заради зловещата болест.
През 1947 г. д-р Солк е поканен да оглави лабораторията за вирусни изследвания към университета в Питсбърг. Малко по-късно с него се свързват от Националния фонд за детски паралич, за да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита.
Година по-късно разработването на ваксината против полиомиелит е най-големият медицински проект в историята, включващ 20 000 лекари, 64 000 души помощен персонал и 220 000 доброволци.
През 1951 г. Джонас Солк разграничава три различни вида вируси, причиняващи полиомиелит (детски паралич), което му позволява да разработи "мъртва" ваксина, при инжектирането на която организмът на детето започва да произвежда антитела. Предварителните тестове на ваксината против полиомиелит започват през 1952 г., като д-р Солк прилага експериментални дози върху самия себе си, съпругата и тримата си сина.
Когато ваксината е одобрена за употреба през 1955 г., Джонас Солк се превръща в национален герой. Президентът Дуайт Айзенхауер му отдава специално внимание по време на церемония в Роуз Гардън в Белия дом. Нещото, което обаче впечатлява и оставя без думи хората, е отказът на д-р Солк да патентова откритието си, въпреки че според оповестените от журналисти и експерти изчисления, това би го направило най-богатия човек в света с приход от 7 милиарда долара.
Лекарят толкова е вярвал в работата си, че експериментира ваксината върху себе си, жена си и трите им деца
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosКогато репортер от американската телевизия CBS му задава въпроса: „Кой притежава патента?“, д-р Солк отговаря: „Никой. Кой може да патентова Слънцето? То е за всички“.
През 1956 година започва масовата ваксинация на деца срещу полиомиелит. Само за 5 години броят на болните намалява с 96 процента.
През 1956 година започва масовата ваксинация на деца
Снимка: Getty Images/Guliver Photos8 години след революционното си откритие Джонас Солк създава Центъра за биологични изследвания в Сан Диего, който носи неговото име. Там той и други учени фокусират усилията си върху заболявания като множествената склероза и рак, а по-късно д-р Солк проучва и СПИН, и HIV-вируса. Освен научноизследователската си работа ученият пише и няколко философски книги. Сред тях са Man unfolding (1972) и Тhe survival ot the wisiest (1973), която написва в съавторство със сина си Джонатан.
През 1968 г. д-р Джонас Солк се развежда, а две години по-късно се жени за музата на Пабло Пикасо и майка на две от децата му - Франсоаз Жило. Двамата живеят до смъртта на лекаря, който умира от сърдечна недостатъчност на 23 юни 1995 г. в дома си в Калифорния.
Д-р Джонас Солк и Франсоаз Жило
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosИмето на Джонас Едуард Солк обаче завинаги остава в списъка на най-големите светила в медицината.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}