Коронацията на Чарлз Трети вълнува малко британците
Само обявения за почивен ден 8 май поражда единодушно одобрение
Ключодържател със снимката на Чарлз Трети, лъжички, напръстници, всички те със снимки на британския крал. На сергия на лондонски пазар изборът на сувенирите в чест на новия британски крал са в изобилие. Само че липсват клиенти няколко дни преди коронацията на краля, която поражда малко ентусиазъм у британците.
Чарлз Трети ще бъде коронован заедно със съпругата си Камила на 6 май в Уестминстърското абатство. Последната коронация, тази на кралица Елизабет Втора през 1953 г., беше повод за организиране на една грандиозна церемония, което бе подкрепено тогава от британското население. Сега обаче сме далеч от тогавашния национален ентусиазъм. Допитване от средата на април показва, че две трети от британците не са заинтересувани от събитието.
"Хората купуват по-малко сувенири, отколкото за Платинения юбилей на кралица Елизабет Втора", разказва Киртеш Пател, продавачка на сувенири на пазара в Уолтамстоу, в Североизточен Лондон.
Чашите с лика на Чарлз Трети и с надписа "Коронация на Негово Величество" струват 6 лири (6,7 евро), а ключодържателите са 3 лири (3,7 евро).
"Хората са по-малко заинтересувани от този крал", казва продавачът, който 44-годишен индиец.
Кралица Елизабет Втора, починала през септември на 96 години, беше изключително популярна. Новият суверен е вече един възрастен крал на 74 години. А двойката на Чарлз и Камила далеч не е толкова бляскава, колкото са двойката на Уилям, сина на Чарлз, и Кейт.
Продавачът споменава също и инфлацията, която продължава да е над 10 процента в страната и от която страдат милиони британци, които имат други приоритети.
Недалеч от тази сергия Каръл Макнийл, 82-годишна пенсионирана преподавателка, казва, че тя не е антимонархистка и че ще гледа церемонията по коронацията. Но тя е подразнена от едно нещо. "Това ще струва прекалено скъпо", казва тя.
А всъщност церемонията ще бъде по-скромна от тази от 1953 г., но това не е достатъчно за Каръл. "Когато човек слуша с какви пари разполага кралското семейство, си казва, че то трябва само да си плаща за церемонията", допълва тя.
Роуз Вайч, която се определя като републиканка, казва, че и дума не може да става да гледа церемонията. "Ако времето е хубаво, ще се разходя на село, за да се опитам да не мисля за монархията", казва 49-годишната преподавателка.
Но малцина са на нейното мнение. 58 процента от британците са благосклонно настроени към монархията, а едва 26 процента искат страната им да се управлява от избираем лидер, според неотдавнашно допитване.
Някои следователно очакват този празничен уикенд с нетърпение, като например Питър Хейзълдайн, който през 1953 г. е бил на 5 годинки и е бил на булеварда, започващ от Бъкингамския дворец, за да отпразнува заедно с хиляди други хора коронацията на новата кралица. "Какво множество имаше тогава!", си спомня Питър.
"Да живее кралят!", пък казва на френски съпругата му Лин Джоунс, която е пенсиониран държавен служител и която с гордост се представя, като голяма подръжничка на монархията. Питър и Лин са декорирали къщата си с банери във възхвала на Чарлз Трети. "По-възрастното поколение е по-благосклонно настроено към монархията", признава тя.
Двадесет и пет годишната Луиза Найт пък все още не е имала време да мисли за всичко това. Тя може би ще гледа церемонията по телевизията, защото това би могло да я заинтересува от академична или историческа гледна точка.
Както много британци тя не се определя нито "за", нито против "монархията". "Това е сложен въпрос", обобщава Луиза. "Не мисля, че кралското семейство трябва да съществува, но те така и така вече съществуват, така че....", допълва тя. За Луиза, която работи в областта на комуникациите, кончината на Елизабет Втора представлява първи етап от превръщането на кралското семейство в отживелица.
Насред всички въпроси, възникващи относно смисъла от монархията, едно нещо обаче радва Луиза и много други британци - понеделник, 8 май, ще бъде сега почивен ден. "Да по този въпрос съм съгласна", казва Луиза.
На 7 май британците са поканени да участват в улични тържества. Но дори и това не поражда единодушно одобрение. В северната част на Лондон жителите изразиха желание да организират улично пиршество, но това породи оживен дебат между тях и антимонархисти от същия този квартал. Накрая всички се съгласиха с чувство за хумор, че монархистите ще организират тържеството си, докато антимонархистите ще се присъединят към партито по-късно, а накрая всички ще участват в дискусия за бъдещето на страната.