На 7 септември 1953 година Никита Сергеевич Хрушчов оглави останалата без лидер след смъртта на Сталин КПСС. След кратък период на безвластие или колективно управление, безличният Георгий Маленков, смятан приживе на Сталин за негов знаследник, отстъпи лидерската позиция на енергичния и доста по-решителен Никита Хрушчов.

Първата задача на яхналия вълната на партийната победа Никита Сергеевич бе да си осигури послушно правителство. За целта той постави начело на Министерски съвет своя приятел и приближен Николай Булганин, но само временно. През 1958 година Хрушчов обедини двата поста-партиен и държавен ръководител и така цялата власт премина в ръцете му.

Типичен партиен функционер, той успя да се справи и с всесилния по времето на Сталин шеф на руските спецслужби Лаврентий Берия. На 59 години тогава, Хрушчов има зад гърба си партийна кариера в Украйна и в Москва и навсякъде прави впечатления с развиваната бурна деятелност. Дори през трагичната и съдбоносна за много от съветските регионални и национални лидери 1937 година, енергичният украинец не само не пада, но и се изкачва все по-нагоре в кариерата си.

Хрушчов говори пред ООН в Ню Йорк през 1960 г.

Сника: Getty Images/Guliver Photos

Когато през 1939 година Никита Сергеевич застава начело на Украинската компартия, всички помислиха ,че това ще е неговият пик в кариерата. Всички са наясно с неговите недостатъци и смятат, че постигнатото е таван, който той няма да може да преодолее. Знаят се недостатъчното му образование, неуравновесеният характер, неадекватната оценка на собствените способности. Въпреки това, в система като съветската е достатъчно вождът да те хареса и всичко останало няма значение. А Йосиф Сталин определено е харесвал Хрушчов, вероятно заради бурната енергичност, с окято се хвърля да изпълни всяко желание на вожда си.

Никита Сергеевич е бил съвсем наясно как да угоди на Сталин. Облечен в украинска рубашка, той става душата на компанията на съветските лидери, събирали се край Сталин. Пие, играе, весели останалите и най-важното-никога не изглежда на останалите потенциален конкурент за лидерска позиция. И как да е иначе- та той физически предизвиква смях-нисък, плешив, доста дебеличък.

Точно затова вероятно Маленков и Берия са го подценили и в крайна сметка са загубили схавтката си с него след смъртта на вожда. Единият плати за това с живота си, другият-с политическата си кариера.

На погребението на Сталин Хрушчов е едва в третата редица на носещите на ръце ковчега на вожда. Първата редица е съставена от Маленков и Берия, втората-от Климент Ворошилов и Георги Жуков.

Но Никита Сергеевич с много точна преценка и нюх прилага правилото-разделяй и владей. Той сключва споразумение с Маленков за отстраняването на страшния за всички Берия. След това с интриги между членовете на висшето съветско ръководство поставя свои хора на важни постове в прокуратурата и силовите ведомства. Привлича за своята кауза и Георги Жуков, чийто военен авторитет не подлежи на съмнение в следвоенните години. Така успява да отстрани Берия. Много по-лесно се справя с Маленков-останал сам срещу Хрушчов, соченият за Сталинов наследник Маленков просто бива избутан встрани.

Така идва поредния пленум на ЦК на КПСС, в последния ден от заседанията му на 7 септември 1953 година неочаквано за повечето от присъстващите е издигната кандидатурата на Никита Хрушчов за първи секретар на ЦК на партията. Това става в пълен разрез с прието постановление за колегиално ръководство на партията от няколко секретари. Въпреки всичко, макар и в доста хладна атмосфера, избирането минава.

Маленков остава премиер на СССР, но в продължение само на две години е изтласкан назад и след ожесточена критика отстранен от поста. Плахите опити на отстранения премиер, Молотов и Каганович, все сталински кадри, да попречат на Хрушчов да заеме през 1958 година и двата поста-на партиен и държавен ръководител-не успяват. Така най-близките до Сталин лидери се оказват извън голямата игра. Започва ерата на Хрушчов начело на СССР.