Тези четири острова, богати на полезни изкопаеми и риба, гаранти за достъп на руския флот до Тихия океан, са най-южните, следователно най-близо до Япония, от една дълга верига малки вулканични острови, наредени дъгообразно между руския полуостров Камчатка на север и големия японски остров Хокайдо на юг.
Наричани "Южни Курилски острови" от Русия и "Северни Територии" от Япония, островите Итуруп (Еторофу на японски), Кунашир (Кунашири), Шикотан и Хабомаи сега са част от руския регион Сахалин.

Според Япония обаче те влизат в състава на префектура Хокайдо, "окупирани са незаконно от Русия", и пречат на подписването на мирен договор между двете страни.

Малко история

През 1786 г. руската императрица Екатерина Втора предявява претенции, че страната й има суверенни права върху всички острови от архипелага. Тя се позовава на министерски доклад, според който островите са били открити "от руски мореплаватели" и следователно "трябва безспорно да принадлежат на Русия".

През 1855 г. обаче първи договор между царска Русия и Япония определя, че границата между двете страни минава малко над четирите най-близки до Япония острови.

Двайсет години по-късно, през 1875 г., нов договор дава на Токио всички острови от групата, включително тези, намиращи се на север от границата.
На 18 август 1945 г. Съветският съюз напада архипелага и го анексира, включително четирите южни острова.

Оттогава Токио критикува тази, според него, несправедливост, позовавайки се на договора от 1855 г. Русия аргументира претенциите си с Ялтенската конференция (от февруари 1945 г.), на която Сталин получил от американския президент Франклин Д. Рузвелт обещание, че ще си върне Курилите, ако се включи във войната срещу Япония.

През 1956 г., при възстановяването на дипломатическите отношения с Япония, Никита Хрушчов се ангажира да върне двата най-малки острова - Шикотан и Хабомаи - в замяна на сключването на мирен договор.
Въпреки че биват подновени след разпадането на СССР през 1991 г., преговорите така и не водят до успех.

Полезни изкопаеми, риба и армия

Въпреки че населението им по официални данни не надхвърля 17 000 души, тези острови са "важни от всякаква гледна точка", каза за АФП Валерий Кистанов, ръководен кадър от Центъра по японистика към руския Институт за Далечния изток.

"Те са богати на термални води, полезни изкопаеми и редки метали като рений", използван за направата на двигатели на свръхзвукови самолети, обясни той.
"Но най-голямото богатство" на тези острови, където се срещат топли и студени течения, което благоприятства развитието на планктон, "са огромните запаси от риба", уточни Кистанов.

От стратегическа гледна точка тези острови гарантират постоянен достъп до Тихия океан на руските военни кораби и подводници, базирани във Владивосток, благодарение на пролив между Кунашир и Итуруп, който не замръзва през зимата. Едновременно с това те защитават Охотско море от евентуална интервенция на чужди подводници, подчерта той.

"Ето защо руската армия е против каквито и да било териториални отстъпки, особено за Итуруп и Кунашир", обясни Джеймс Браун, британски експерт, преподаващ в университета "Темпъл" в Япония.
Идеята за общо ползване на Курилите от години е обект на преговори между Москва и Токио, но засега експертите са скептични за нейното реализиране.
"Можем да ползваме заедно островите, но под чия юрисдикция?", се пита руският анализатор Фьодор Лукянов, определяйки предложението като нереалистично.

Джеймс Браун се съгласява: ако японските фирми, поканени да инвестират на Курилите, приемат да го направят под руска юрисдикция, "това би било мълчаливо признаване на суверенитета на Русия върху тези острови. И това е проблем".

*Заглавието е на редакцията. Превод: БТА