Три седмици преди европейските избори в Малта е любопитно да се отбележи, че повече независими кандидати от когато и да е било, ще участват в надпреварата за едно от шестте депутатски места в Европейския парламент. Те са общо 13 и се нареждат до другите осем кандидати от по-малки политически партии.

За първи път в историята на евроизборите в Малта по-малко от половината кандидати идват от една от двете водещи партии в страната - Лейбъристката и Националистическата.

Картината на предишните избори бе доста по-различна. Докато по-малките партии винаги са имали силно присъствие в изборните листи с 12 представители, както през 2019 година, така и през 2009 година, то независимите кандидати не проявяваха особено желание за изява. На последните избори независимите кандидати бяха едва пет.

Защо този път ситуацията е толкова променена?

Според някои анализатори по-големият брой независими кандидати отразява основно все по-голямата неспособност на двете основни малтийски партии да привлекат избиратели.

Независимият кандидат Арнолд Касола не се поколеба да заяви: "Има все по-голямо недоволство по отношение на двете основни партии , които управляват всичко в страната. И определен брой хора вече не желаят да приемат тази арогантност".

Бившият министър от Лейбъристката партия Еварист Бартоло също е съгласен с подобна теза: "Все по-голям брой хора, както кандидати, така и избиратели, не успяват повече да се идентифицират с двете основни партии".

Колкото повече обществото се диверсифицира, подчертава той, толкова повече партиите не могат да се справят с това фрагментирано многообразие .

Според Бартоло подобно отдалечаване на традиционните партии се наблюдава в цяла Европа , където "голяма част от активното население на ЕС се чувства разочарована и предадена от традиционните партии".

Въпреки безпрецедентния брой независими кандидати анализаторите са скептични относно възможността дългогодишният двуполюсен политически модел да бъде нарушен. Социологическите проучвания сочат, че доминантната позиция на двете водещи партии няма да свърши толкова скоро, тъй като те са дълбоко вкоренени в малтийското общество.

Освен това малтийската избирателна система допълнително усложнява нещата, тъй като кандидатите на двете партии често получават предимство благодарение на наследени вотове от други кандидати от същата партия, за сметка на независими кандидати.

Сред кандидатите на водещите партии се открояват:

Лейбъристка партия: общо 9 кандидати

Алекс Аджус Салиба

Най- популярният кандидат на Лейбъристката партия е евродепутат от 2019 година и според неотдавнашно проучване е начело в сегашната надпревара. Той е единственият сред настоящите евродепутати лейбъристи, който отново се кандидатира. 36-годишният Аджус Салиба бе докладчик в Европарламента за Закона за цифровите услуги

Томас Байада

Томас Байада, технолог в областта на рибарството е единственият кандидат от остров Гозо от Лейбъристката партия.

Той е правителствен технически сътрудник в областта на рибарството в Постоянното представителство на Малта към ЕС и представлява Валета в преговорите, свързани с индустрията на аквакултурата през последните 4 години.

Националистическа партия: 8 кандидати

Давид Каза

Най-дългогодишният малтийски депутат, избран на първите избори през 2004 година и оттогава е в Европарламента . През 2019 година е бил един от квесторите на Европейския парламент, роля, която е трябвало да изостави след две години, за да може Роберта Мецола да заеме поста на председател на ЕП.

Роберта Мецола

Националистическата партия ще заложи на Роберта Мецола, председател на ЕП. Тя е участвала във всички евроизбори, провели се в Малта до този момент, пропускайки само 2004 и 2009 година, преди да влезе в Европарламента през 2013 г., когато заема освободеното от Саймън Бусутил място.

Преизбрана е през 2014 г. и 2019 г., получавайки 38 000 вота на първото гласуване.

Стремителното й развитие в европейската политика достига кулминацията си с номинацията й за заместник-председател на ЕП през 2020 г. , а след две години и за председател.

Според проучване, проведено от Евробарометър между 11 януари и 15 февруари около 34 процента от малтийците са отговорили, че нямат намерение да гласуват на изборите за ЕП, 21 на сто са заявили, че са почти сигурни, че няма да гласуват, а 13 процента потвърдили, че вероятно няма да гласуват. Двайсет и девет на сто от анкетираните са заявили, че са почти сигурни, че ще гласуват, докато 23 процента вероятно ще гласуват. Останалата част от анкетираните са казали, че няма да имат възможност да гласуват или не са отговорили на въпроса.

На последните избори за Европарламент в Малта през 2019 г. , 27 процента от гражданите не са гласували.

Според проучване на "Times of Malta" от края на март 52 процента от анкетираните са заявили, че ще гласуват за Лейбъристката партия, а 39 процента - за Националистическата партия.

Това предимство на Лейбъристката партия се очертава въпреки че Роберта Мецола, е най-популярния кандидат за евродепутат от всички кандидати от всички партии. Цели 46 на сто от анкетираните заявяват, че все още нямат любим кандидат.

Опозиционната Националистическа партия изглежда е на път за нов изборен провал, дължащ се до голяма степен на вероятността много избиратели да решат да си останат вкъщи и значителна част от тях да гласуват за независими кандидати или кандидати на трети партии, които биха взели 8,3 на сто от гласовете.

Според проучването 33 на сто от избирателите няма да гласуват, въпреки че се очаква този процент да намалее с приближаването на изборите.

При последните евроизбори за Европарламент в Малта Лейбъристката партия получи 54,3 процента от гласовете срещу 38 процента за Националистическата партия.

Почти 40 процента от младите хора на възраст между 25 и 34 години в Малта не са решили за кого да гласуват, въпреки че Националистическата партия изглежда среща трудности посланието й да достигне до тази възрастова група. Само 14 процента от младите избиратели са готови да гласуват за Националистическата партия спрямо 23 процента за Лейбъристката партия.

Според проучването жените в Малта отдават по-голямо значение на евроизборите от мъжете. Почти 58 процента от жените са заявили, че изборите за ЕП са важни спрямо 39 процента от мъжете.

По-голямата част от избирателите очаква евродепутатите да защитават преди всичко малтийските интереси. Над 30 процента смятат, че основната роля на евродепутата е да гарантира, че законодателството на ЕС ще има положително влияние върху Малта.

Само 11 на сто от анкетираните твърдят, че основната роля на евродепутатите е да се грижат закондоателството на ЕС да е от полза за всички страни членки, а 16 на сто очакват евродепутатите да окуражават ЕС да контролира малтийското правителство.

Анкетираните от почти всички възрастови групи смятат, че основният приоритет на ЕС трябва да е миграцията, следвана от климатичните промени, социалната справедливост и икономическата политика.

Малта ще гласува за евродепутати, кметове и местни съветници на 8 юни.