Спомен за екстремистката група ЕТА
Организацията отне живота на 853 души при въоръжената си борба
Баската екстремистка група ЕТА обяви, че е разпуснала напълно всичките си структури в писмо, изпратено до баски институции и групи на гражданското общество.
Писмото беше публикувано в испанския онлайн в. "Елдиарио". В него ЕТА признава отговорността си, че не е успяла да реши баския политически конфликт.
Организацията, чието име на езика на баските означава "баска родина и свобода", отне живота на 853 души при въоръжената си борба за създаване на независима баска държава в Северна Испания и Южна Франция.
ЕТА беше създадена по време на режима на Франсиско Франко. Групата привлече медиийното внимание с убийството на премиера на Франко Луис Кареро Бланко, който беше посочен за негов наследник.
Решението не означава, че баските се отказват от конфликта си с Испания и Франция, се подчертава в писмото на ЕТА.
Член на Конгреса в Мадрид, взет на заложник от ЕТА и освободен по-късно
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Най-ужасяващите терористични актове, предприемани от ЕТА
1968 г.
ЕТА предприема първата си въоръжена акция - застрелян е Мелитон Мансанес, шеф на франкистката полиция в баския град Сан Себастиян.
1973 г.
На 20 декември ЕТА извършва един от най-нечовешките атентати в историята. Експлозив, заложен в специално прокопан под мадридска улица тунел, хвърля във въздуха колата на назначения от Франко за премиер адмирал Луис Кареро Бланко.
Силата на взрива е толкова силна, че автомобилът изхвръква над съседна 5-етажна сграда и се разбива в двора й.
1980 г.
Най-кървавата година в "актива" на ЕТА, в различни атентати падат около 118 жертви.
1983 г.
Членове на испанските спецслужби формират т. нар. "Групи за антитерористично освобождение" (ГАЛ), които унищожават заподозрени във връзки с ЕТА лица. Впоследствие се оказва, че сред 28-те жертви има доста "грешки".
1987 г.
21 купувачи загиват при избухване на заложена от ЕТА бомба в супермаркет в Барселона. Сепаратистите се извиняват за "грешката".
1991 г.
9 убити, 45 ранени при атентат в барселонска казарма.
1995 г.
През април лидерът на опозиционната тогава Народна партия, станал по-късно премиер на Испания - Хосе Мария Аснар, оцелява в атентат на ЕТА, а през август се проваля опитът на сепаратистите да ликвидират крал Хуан Карлос I в Майорка.
1997 г.
През юли е убит градският съветник Мигел Анхел Бланко. 6 милиона испанци излизат на улиците да протестират срещу ЕТА.
1998 г.
През септември ЕТА обявява, че спира огъня.
1999 г.
През юни започват преговори с Мадрид, през август ЕТА ги прекъсва, а през ноември обявява, че от 3 декември прекратява примирието.
2000 г.
Първият атентат, с който се подновява войната на ЕТА, е на 21 януари в Мадрид - с кола-бомба е убит армейски подполковник. Същата година през февруари във Витория са взривени политик социалист и бодигардът му. През май е застрелян журналистът Хосе Луис де ла Кайе, през юни - политик от Народната партия в Дуранго.
През юли кола-бомба ранява 9 души в Мадрид, в Малага е застрелян съветник от Народната партия, а в Толоса - баски социалист.
Август е облят в кръв - на 8-и кола-бомба убива баски бизнесмен в Сан Себастиян, същия ден друга кола-бомба ранява 11 души в Мадрид, на 9-и армейски офицер е убит в Памплона, на 20-и двама офицери са взривени до границата с Франция, на 29-и политик от Народната партия е застрелян, докато пазарува в Сумарага.
През октомври са убити прокурор, военен доктор, офицер, съдия, бодигард и шофьор.