Държавните и правителствените ръководители на страните членки на ЕС не успяха да стигнат до съгласие по темата за Китай. На затягането на отношенията се противопоставиха държави като Германия и Франция, които имат сериозни бизнес интереси в Китай. От друга страна е Литва, на която Пекин наложи санкции, заради отношенията й с Тайван.

В края на срещата си в Брюксел лидерите на ЕС все пак обявиха, че работят за намаляването на зависимостта на Общността и страните членки от Китай и обсъждат как намаляването на рисковете и сътрудничеството в определени сфери да бъде балансирано, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

По думите на латвийския премиер Кришанис Каринш намирането на точния баланс е "въпрос за един милион евро", а стратегията за намаляването на рисковете идва след горчивите уроци, извлечени от зависимостта на ЕС от руския газ, спрян след руската инвазия в Украйна.

Според германския канцлер Олаф Шолц намаляването на рисковете трябва да бъде извършено основно от компаниите, на които ще им трябват няколко години, за да постигнат диверсификация.

Нидерландският премиер Марк Рюте изтъкна зависимостта на ЕС от китайското защитно оборудване по време на пандемията като пример за това какво не трябва да се случва в бъдеще. По думите му намаляването на рисковете ще бъде постепенен процес.

От 2019 г. ЕС гледа на Китай като на партньор, конкурент и системен съперник. Опасенията нараснаха особено пред последните години заради агресивната дипломация на Пекин и близките му връзки с Москва. "Гледаме на Китай все повече като системен съперник", заяви естонската премиерка Кая Калас.

В заключителното комюнике на срещата се посочва, че ЕС ще намали критичната си зависимост от Китай и нивата на риск, където това е възможно.