Европейският парламент прие резолюция с 376 гласа "за", 269 "против" и 43 въздържали се, в която се отправя призив Европейската комисия да върне за срок от една година визите за граждани на САЩ. Призивът е свързан с това, че САЩ все още изискват визи за гражданите на България, Румъния, Хърватия и Кипър.

Законодателството на ЕС предвижда, ако чужда държава не отмени визовите изисквания в срок от 24 месеца, след като е била официално уведомена за липса на реципрочност, ЕК да приеме решение за отмяна на безвизовия режим за нейните граждани за срок от 12 месеца. ЕП и Съветът на ЕС могат да възразят, се отбелязва в съобщение на парламента.

На 15 юли 2020 г. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП прие проект на резолюция, който призовава ЕК в най-кратки срокове да представи делегиран акт, който да отмени за 12 месеца безвизовия режим с ЕС за американски граждани. Мярката е предвидена в т. нар. механизъм за визова реципрочност.

Това е вторият призив на ЕП за временно налагане на визов режим за граждани на САЩ. Първата резолюция ЕП гласува на 2 март 2017 г.

Въпросът беше поставен за пръв път през 2014 г. и крайният срок за предприемане на действия от ЕК изтече през 2016 година. ЕП поиска от комисията да спазва правилата в резолюция, приета през 2017 г. и останала без последствия.

Още след приемането на първата резолюция ЕК заяви, че въвеждането на визи за американски граждани за срок от една година би довело до икономически загуби за ЕС от близо 7 милиарда евро и временната загуба на 140 хиляди работни места. След обсъждането по въпроса в ЕП преди няколко дни еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон предупреди, че ако Европейската комисия изпълни задълженията си по действащото законодателство и върне временно визите за гражданите на САЩ, Вашингтон ще възстанови изискването за визи за всички граждани на ЕС.

Йохансон отбеляза, че това е точно обратното на онова към което се стреми ЕС - безвизово пътуване на всички европейски граждани на ЕС до САЩ, което се постига, според нея, с дипломатически преговори.

Кои са "потърпевшите' и защо

САЩ към момента изискват визи за гражданите на България, Румъния, Кипър и Хърватия. До съвсем неотдавна в този списък беше и Полша, но към края на 2019 г. беше отчетено изпълнение на критериите.

Най-общо казано водещият критерий на американците да искат или не визи от гражданите на дадена страна, от който не отстъпват, е процентът на отказите за издаването им да е по-нисък от 3.

Актуална информация към днешна дата имаме само за Хърватия, която е отличникът в четворката. Процентът на отхвърлените молби за визи за САЩ от хърватски граждани е спаднал под 3 процента, заяви наскоро американският посланик в Загреб Робърт Кохорст. Той обаче уточни, че визите за хърватските граждани ще паднат едва от идната година по технически причини. Освен този ключов критерий, има някои технически условия, които трябва да бъдат изпълнени за прилагането на програмата "Виза Уейвър", посочи дипломатът. Той добави, че американските служби трябва да се уверят, че всички необходими процедури в Хърватия са изпълнени.

Става дума за т.нар. Програма за отказ от изискване за виза B (латинско) "Виза Уейвър" (Visa Waiver Program -VWP).

Каква е ситуацията с България

В първите дни на годината (няколко месеца преди пандемията да удари пътуванията като цяло) стана известно, че отказите за една година са намалели с 4% - до 9.75%. Все още сме далеч от изискването на американското законодателство за не повече от 3 процента откази, призна тогава външният министър Екатерина Захариева.

Тези 13-14% откази стояха твърде дълго време, помним ги от преди десетина години - от времето на посланиците Джеймс Уорлик (2010 г. - 2012 г.) през Марси Рийс (2012 - 2015) та до Ерик Рубин (2016 - 2019).

Но Захариева направи важно уточнение, че най-големият процент отказани визи (не знаем какъв) идва от консулски служби на САЩ в други европейски страни, където има големи български общности.

В началото на годината писахме, че никак не е лесно да те включат във "Виза Уейвър". По същество страните, на които е позволено да се присъединят, се смятат за страни с "висока стойност" и "нисък риск". Те трябва да покриват определени изисквания - освен процента на издаване/отказ за виза - като спазване на човешките права, определено равнище на БВП, доколко техните граждани спазват имиграционното законодателство на САЩ.