Родените във Великобритания и работещи в САЩ Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц са създали теоретичен модел на топологични фазови преходи и топологичната материя, съобщава Nobelprize.org, цитиран от БТА.

"Откритията им позволиха по-добро теоретично разбиране на загадките на материята и създадоха нови перспективи за разработването на новаторски материали", заявяват от Нобеловия комитет.

Дейвид Дж. Таулес печели половината награда, а другата половина си поделят Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц. Паричната равностойност на Нобеловата награда е осем милиона шведски крони (830 000 евро или 930 000 щатски долара).

"Както мнозина, така и аз се изненадах от високото отличие. Поласкан съм.Радвам се че нашият труд, след толкова години, намери признание!", заявява Дънкан М. Холдейн.

Тазгодишните нобелови лауреати отварят вратата на неизвестен свят, в който материята може да приема странни форми. С авангардни математически методи те изучават необичайни фази или състояния на материята, като суперпроводници, суперфлуиди и тънки магнитни филми.

Благодарение на новаторската им дейност научният свят може да "тръгне на лов" за нови и екзотични състояния на материята. Много хора таят надежда за бъдещото им приложение в материалознанието, електрониката и квантовите компютри.

Използването на топологични понятия във физиката се оказва решаващо за откритията на Таулес, Холдейн и Костерлиц.

Топологията е раздел от математиката, занимаващ се с явленията на непрекъснатост, особено тези, които остават непроменени при деформации, и начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи.

Използвайки топологията като средство, тримата учени изумяват експертите. В началото на 70-те години на миналия век Майкъл Костерлиц и Дейвид Таулес "преобръщат" тогавашната теория, според която в тънки слоеве няма свръхпроводимостта или свръхфлуидността.

Учените демонстрират, че свръхпроводимост може да се постигне при ниски температури и също така обясняват механизма фазов преход, който кара свръхпроводимостта да изчезва при високи температури.

През 80-те години на миналия век Таулес успява да обясни извършен по-рано експеримент върху свръхпроводимостта. Приблизително по същото време Дънкан Холдейн открива как топологични понятия могат да бъдат използвани за разбиране на свойствата на вериги от малки магнити, откривани в някои материали.

"Положихме голям труд с моите колеги и открихме удивителни неща. Тогава разработката ни се струваше малко абстрактна и в края на 80-те години не считахме, че тя ще намери в скоро време практическа реализация. Но сега става видно, че перспективите пред откритите от нас материали са огромни!", развълнуван е Холдейн.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория - през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година.

Миналата година наградата спечелиха японецът Такаки Каджита и канадецът Артър Б. Макдоналд за осцилациите на неутрино, които показват, че то има маса.

Научете подробности за Нобеловата награда за физика от 2015 г. >> >> >>