Делото "Локърби" влиза отново в съда

Делото "Локърби" влиза отново в съда

Шотландската комисия за повторно разглеждане на наказателни дела реши, че има основание да бъде разрешено повторно обжалване на присъдата на покойния вече Абделбасет ал Меграхи

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Делото "Локърби" влиза отново в съда

13:10 | 14 март 2020 | Редактор : Георги Брандийски 9 3198 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Една новина от Шотландия възкреси тази седмица някои от най-черните спомени в най-новата история на Великобритания, Съединените щати, че дори и България, съобщава БНР. След 3-годишно разследване Шотландската комисия за повторно разглеждане на наказателни дела реши, че има основание да бъде разрешено повторно обжалване на присъдата на признатия на всички съдебни инстанции за извършител на атентата над Локърби през 1988 година. Това ще стане пред Висшия шотландски съд, а удовлетвореното искане е на семейството на либиеца Абделбасет ал Меграхи, който почина през 2012-а от рак.

Историята на най-кървавия терористичен акт от ерата преди 11 септември 2001-а и последствията от него е изключително дълга и наситена със събития.

На 21 декември 88-а, в 19,03 ч британско време, над градчето Локърби, в Шотландия, се взриви "Боинг 747" на авиокомпанията "Пан Америкън". Загинаха всичките 259 пътници и екипаж на борда и още 11 души на земята. Боингът изпълняваше полет от лондонското летище "Хийтроу" за Ню Йорк. Разследването установи, че атентатът е извършен с пластичен експлозив "Семтекс", скрит в радиокасетофон в един от куфарите в багажните отделения на самолета. Куфарът и дрехите в него били купени в Малта няколко дни преди атентата от Меграхи - офицер от разузнаването на Либия. Въпросният куфар тръгнал именно от Малта със самолет на местните авиолинии за Франкфурт. Оттам с друг полет стигнал до Лондон, където пътниците и багажите били прехвърлени на презокеанския въздушен лайнер.

Меграхи и още един либиец бяха обвинени през 1991 година, ООН наложи санкции на тогавашната либийска джамахирия, а лидерът й Муамар Кадафи се съгласи чак през 1999-а да предаде двамата си сънародници на шотландски съд, който обаче трябваше да заседава в Холандия. Осъден беше само Меграхи - в началото на 2001 година. Той обжалва, но на следващата присъдата му беше потвърдена - доживотен затвор в Шотландия. Кадафи направи всичко възможно хем да се спаси от санкциите, хем да си върне Меграхи. През 2003-а той се съгласи да плати по 10 милиона долара обезщетения за всички жертви на атентата, осъди тероризма и допусна западни петролни компании до залежите си от черно злато.

Дълги години обаче обвързваше съдбата на българските медици, които несправедливо обвиняваше за СПИН епидемията в Бенгази, с тази на Меграхи. Поне три пъти в прав текст Кадафи заяви, че иска размяна.

След като също три пъти осъди сънародничките ни на смърт, той ги пусна през 2007-а - годината, в която подписа с британския премиер Тони Блеър меморандум за размяна на затворници. Пак тогава Шотландската комисия за повторно разглеждане на наказателни дела разреши за първи път на Меграхи да обжалва повторно - заради основателни съмнения, че е станал жертва на съдебна грешка. Причината - обосновано предположение, че собственикът на магазина в Малта, от който били купени дрехите в куфара с бомбата, може да е разпознал Меграхи, само защото е виждал преди това негови снимки във вестниците. Твърди се, че по политически причини разрешеното обжалване така и не започна, тъй като Меграхи беше върнат в Либия през 2009-а по други съображения. Той се разболя от рак на простатата и шотландският министър на правосъдието го освободи по хуманни причини след лекарско заключение, че му остават максимум 3 месеца живот. На заминаване либиецът оттегли жалбата срещу присъдата си. Посрещането му като национален герой в Триполи вбеси британците и американците, а още повече това, че живя още не 3 месеца, а 3 години.

Днес - повече от 31 години след трагедията Локърби, още има съмнения кой стои зад атентата. Макар и да плати милиарди, Кадафи приживе така и не призна вина. А семействата на жертвите влязоха в конфликт помежду си - американците са убедени, че Меграхи е бил виновен:

"Вярвам, че повече от един човек го е извършил. И повече от една държава. Бяхме получили справедливост поне по отношение на един човек, а сега и това нямаме. Посланието е просто: ако искате да извършите терористичен акт от името на някоя държава и сте издържливи, накрая или Съединените щати, или Великобритания ще се предаде".

Малка група британски семейства обаче така и не приеха доказателствата срещу либиеца.

"Атентатът над Локърби се случи през декември 1988-а и има много силни на деня по света, които са твърдо убедени, че Локърби е отмъщение на Иран. Жадни сме да разберем кой е наредил нашите деца да бъдат избити по този начин", каза доктор Джим Суайър. Той говори за инцидент над Персийския залив 5 месеца преди Локърби. На 3 юли 88-а ирански еърбъс с 290 души на борда е свален погрешка от ракета, изстреляна от американски боен кораб. Доктор Суайър смята, че свалянето на американския боинг в Локърби е отмъщение на Техеран.

В началото на тази година иранският президент Хасан Рохани даде повод за размисъл в тази насока като в туитър война с Доналд Тръмп написа номера на полета на иранския еърбъс и многозначително предупреди американския президент никога да не заплашва Иран.

Иранската връзка няма как да се докаже от съдебно дело за отмяна на присъдата на мъртвия вече Абделбасет ал Меграхи. Но се твърди, че има възможност да се докаже, че Муамар Кадафи все пак е бил поръчителят. Каква е тя - чуйте в интервюто на Веселин Паунов с професор Пол Роджърс от университета в Брадфорд, който се занимава с международна сигурност и контрол над въоръженията.

Бил Матюс - председател на Шотландската комисия за повторно разглеждане на наказателни дела, заяви че има нова информация по случая "Меграхи"...

"Дава ни се да разберем, че хората, които настояват случаят да бъде разгледан отново - да бъде върнат в апелативния съд, оспорват 6 отделни области. Не е ясно какви са те точно, но става дума за няколко проблема, засягащи целия случай и връщащи ни 20-30 години назад, които повдигат въпроси за представените тогава доказателства.

Хората вероятно си спомнят, че случаят беше разгледан в международен съд в Холандия след поредица от най-различни преговори между Либия и западните страни. Всъщност, двама души бяха обект на защита, но само един от тях - Абделбасет ал Меграхи беше признат за виновен и осъден.

Точните детайли защо от Шотландската комисия за повторно разглеждане на наказателни дела са взели това решение още не са ясни, но е съществено да се отбележи, че те отчитат, че има проблеми с този случай и затова той трябва да бъде преразгледан. Което само по себе си е забележително. След толкова много години това показва, че има реални съмнения за състоятелността на присъдата.

Независимо, че Меграхи бе признат за виновен, не бяха много убедените, че той е истинският виновник, включително повечето от семействата на жертвите. Говореше се за "съдебна грешка". Защо остана това усещане?

"Да погледнем на становището на семействата на многото жертви, а трябва да си спомним, че 259 души загинаха в самолета и 11 на земята при падането му. Това доведе и до разследване на случая в шотландски съд, което е доста по-различно от английските съдилища, защото самолетът беше свален точно малко след като беше навлязъл във въздушното пространство на Шотландия на път за Ню Йорк. Та, що се отнася до становището на семействата на жертвите, най-общо казано много от американските роднини бяха убедени, че зад това стои Либия и не го оспорваха.

Противно на това, много от британските семейства бяха доста подозрителни още от началото. Защото им се стори, че случаят излиза прекалено прост за решаване и въобще не бяха убедени в качеството на доказателствата. Група, начело с общопрактикуващия лекар доктор Джим Суайър, чиято дещеря Флора Суайър беше една от жертвите, неуморно през годините настояваше случаят да бъде преразгледан.

Те бяха подпомогнати от група шотландски адвокати, които поставиха под въпрос състоятелността на присъдата. Така че комбинацията от настойчивостта на тези хора и донякъде на семейството на самия Меграхи се стигна до тук".

Защо разследването се фокусира върху Либия и бе пребегрегната вероятността от участието на Иран?

- Това е другият проблем. Има много интересни изследвания на учени от различни сфери, които предполагат, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. Алтернативният аргумент, ако щете, е че покушението е организирано или от иранското правителство, или от висши кръгове в Иран като вид отмъщение за свалянето на ирански пътнически самолет през 1988 година. Самолетът беше свален с ракета от американския крайцер "Винсенс". Тогава загинаха 290 души.

Съмненията са, или алтернативното мнение е, че атентатът над Локърби е извършен от сирийско-палестинска групировка, действаща от името на иранците. Не е напълно ясно дали става дума за иранското правителство или за някоя проиранска групировка. Може да се каже, че има доста доказателства за подобна алтернатива. Със сигурност те са достатъчно, за да пораждат съмнения у семействата на мнозина от убитите.

Предвид последните сблъсъци между САЩ и Техеран, случайно ли е, че името на Иран отново се появява на междуародната сцена по чувствителен въпрос?

- Вероятно е случайно съвпадение, защото този въпрос дали иранците са замесени съществува още от началото, поне от 20 години. Може да се спори, че през 80-те години на миналия век е било политически изгодно за Съединените щати да обвиняват либийците, а не иранците, заради цялата тази криза със заложниците в Иран и аферата "Иран-контри", около които отношенията са доста проблемни.

Що се отнася конкретно до американците, то позицията на режима на Муамар Кадафи по това време е силно антизападна. В този смисъл е било много повече политически приемливо да се вини Либия.

Със сигурност може да се каже, че сега враждебността на Съдинените щати е насочена основно срещу Иран и ще бъде интересно да се види отношението на американските политически лидери, ако този случай бъде върнат в апелативния съд и се превърне в голямо медийно шоу. Защото, както виждаме, ситуацията много се промени в отношенията на Съединените щати с Либия, от една страна, и тези с Иран, от друга.

След едно неуспешно обжалване, докато беше жив, Меграхи се отказа от второ в рамките на сделка да не разравя случая, за да бъде пуснат преждевременно заради залобяването му от рак. Тогава се заговори, че всичко това е част от по-голяма сделка между Лондон и Триполи, позволяваща на "Бритиш петролиум" сондажи в либийския шелф. Ако Меграхи бъде признат за невинен, това ще бъде ли много унизително за Лондон и Единбург, защото на практика ще потвърди слуховете за мръсна сделка.

- Със сигурност, ако Магрехи бъде оневинен, това ще повдигне много и различни въпроси. Мисля, че това ще постави в много по-неудобно положение Лондон, отколкото Единбург, защото хората в Шотландия могат да кажат, че поне тяхната правна система е достатъчно силна, за да позволи обжалване, въпреки че мина много време. Проблемът със всичко това е, че има толково много неясноти, толкова много теории и, честно казано, толкова много конспирации. И всяка голяма промяна, като например оправдаването на Меграхи, макар и той вече да е мъртъв, ще извади всички тези въпроси отново на повърхността.

Определено под прожекторите ще попадне алтернативното виждане, че сирийско-палестинска групоровка е отговорна, а зад нея стоят иранците. Трябва да се види дали апелативният съд ще постанови дали да има прераглежане на делото. Но дори и съдът само да каже, че първоначалната присъда не е издържана, то това ще се превърне в проблем, особено за Лондон.

Каква е въможността да научим цялата истина?

-Мисля, че е много трудно да се предвиди как пълната истина ще излезе наяве. Ако Меграхи бъде оправдан, като това е едно голямо АКО, тогава няколко от сериозните научни проучвания, предполагащи иранска намеса, ще бъдат разгледани много по-подробно. Не мисля, че ще се стигне до нещо повече от това, но то ще покаже характера на международните отношения през 80-те години. Много преди 11 септември 2001, войната в Либия и сегашната ситуация между американците и иранците.В този смисъл може да се каже със сигурност, че някои правителства и контретни хора наблюдават много отблизо дали ще бъде допуснато обжалване и вероятно се надяват да не се стигне до преразглеждане на делото.

ИЗБРАНО